Богомолка е известна с това, че е хищно насекомо, които се прехранват чрез лов на други насекоми. Специфичен аспект на тяхното поведение е, че след копулацията самката често поема самеца като храна.

Богомолка е животно с интересна история

Богомолката, още наричана религиозна мантия, е предпочитан вид сред хората, занимаващи се с изучаването на насекоми – ентомолозите, и е наричана на латински Mantis religiosa. Известният натуралист Карл Линей бил впечатлен от характерната поза на този интересен инсект, който подобно на молещ се, събира предните си лапи при лов на плячка. Името на богомолката в превод с латински значи “религиозен служител”. Със своите вдигнати и събрани предни крайници, богомолката наподобява молитвена фигура, като държи главата си наведена, а дългите ѝ крила, които висят надолу вдълж тялото, придават впечатление за свещенически одежди.

Богомолките се срещат по целия свят – те обитават региони като Южна Европа, Азия, Африка и Австралия. Интересен е фактът, че богомолката е успяла да се адаптира и да оцелее в Съединените щати, където е била занесена случайно. Този вид насекоми е под заплаха от изчезване. Счита се, че богомолките са оцелели хилядолетия без значителни промени в своята физиология.

Характеристики на богомолка

Богомолката представлява голямо хищно насекомо, чиято дължина може да бъде до 7 см. Тази размерна характеристика обикновено се отнася за женските екземпляри, докато мъжките обикновено са по-малки и достигат до 5 см. Има и много малки видове богомолки, чиято дължина не превишава 2 см. Отличителна черта на богомолката е нейната триъгълна глава, оборудвана с големи очи.

Богомолките са изключително адаптивни насекоми, чийто цвят е пряко свързан с техния начин на живот и околната среда, в която обитават. Те могат да бъдат зелени, когато живеят в поляни или сред широколистни гори, където зеленият цвят им помага да се сливат с листата и клоните и да остават незабелязани от хищници и плячка. С други думи, тяхната окраска им служи като камуфлаж. В зависимост от хабитата, цветът на богомолките може да варира и да преминава през различни нюанси като сивкав, светло кафяв и дори тъмно кафяв. Има над 2000 вида богомолки, някои от които са развили уникални адаптации, като например орхидеевите богомолки. Тези богомолки не само че притежават красив розов цвят, но и имитират външния вид на орхидеите до такава степен, че когато стоят неподвижно върху стъблото, те са почти неотличими от самите цветя. Така те примамват пеперуди и други насекоми, които се хранят с нектар, използвайки своята измамна окраска като стратегия за ловуване.

Богомолката емпуза е удивителен представител на света на насекомите, който привлича вниманието с необичайния си външен вид. С острата си глава и характерни малки рогчета, този вид богомолка наподобява дяволско същество, откъдето вероятно произлиза и нейното име. Тези уникални насекоми обитават разнообразни среди, като могат да бъдат открити както в горските крони на дърветата, така и сред високата трева. Адаптивността им е поразителна – богомолките са в състояние да просперират както в градската среда, така и в екстремни условия като пустини, където се маскират сред пясъка и камъните. Някои видове дори успяват да оцелеят в планински райони на впечатляващите 2700 метра надморска височина. Тяхната сива окраска е ярък пример за приспособяването им към околната среда, което им позволява да се сливат с пейзажа и да остават незабелязани от хищници и потенциална плячка.

Телото на богомолката е стройно, а нейните предни крайници се употребяват както за залавяне на жертви, така и за преместване измежду растителността. За движение по гладки повърхности богомолката разчита на своите задни крака. Този насеком единак е също така скоростен като мравката и може да преодолява значителни дистанции за малък интервал от време. И самците, и самките от вида притежават крила, но самките летят с трудност поради по-габаритната си структура.

Богомолката се храни с

Богомолката (Mantodea) е хищен насеком, известен със своята способност да преструва търпение и майсторство в лова на плячка. Тя притежава камуфлажни способности, което й позволява да се слива с околната среда и да остава незабелязана от потенциалните жертви. Тялото й е пригодено за хищническия начин на живот, като предните й крайници са превърнати в мощни хващащи органи. Те завършват с остри шипове, които са част от адаптацията на богомолката да улавя и държи своята плячка ефективно.

Богомолките са известни също така с техния полов канибализъм, при който женската често изяжда мъжката след или по време на съвкупление, осигурявайки си допълнителни хранителни ресурси за развитието на яйцата си. Това поведение обаче не е универсално и се среща при определени условия и видове.

Храненето на богомолките е разнообразно и зависи от техния размер и пол. Мъжките, които обикновено са по-дребни от женските, предпочитат да ловуват дребни насекоми, като мухи и комари. От друга страна, женските богомолки са склонни да се насочват към по-големи и по-съпротивляващи се жертви, като например пеперуди, скакалци, пчели и дори други хищни насекоми.

Интересен факт е, че въпреки че богомолките обикновено се хранят с други насекоми, те могат да приемат и по-големи животни като малки гущери и жаби, когато имат възможност. Такива хранителни събития са редки и изискват от богомолката да използва целия си арсенал от хищнически умения. Процесът на хранене при поемането на такава голяма плячка е дълъг и изтощителен. След като улови и убие гущера, богомолката може да изяде жертвата си за период от няколко часа, като сложността и размерът на плячката налагат време за хранене, което може да надвишава 3 часа.

След като погълне плячката, богомолката трябва да смила храната си, което е също времеемки процес. Храносмилателната система на богомолката е оптимизирана за обработка на месести и влакнести тъкани, като този процес може да отнеме до една седмица. През това време богомолката може да остане неподвижна и внимателна, докато енергията от храната бива абсорбирана и превърната в необходимите за оцеляването ресурси.

Мантите се хранят със своите плячки, като хлебарки и скакалци. В някои случаи, изключително голяма манта е способна да убие птице след излюпването му. Малките насекоми често попадат в капана на мантата, която чака скрита, за да ги улови, докато летят. По-големите жертви се преследват енергично. Мантата се качва на гърба на плячката си и се опитва да и отсече главата. Мантите улавят само обекти, които се движат, и не могат да забележат неподвижни насекоми.

Богомолката, известна със своя апетит, представлява истински хищник сред насекомите. Желанието ѝ за храна се проявява още от ранно ларвално стадий, където младите богомолки показват значителен глад, поглъщайки до шест големи мухи на ден. Този апетит не намалява и при достигане на зряла възраст, където възрастните особи са способни да изядат до пет големи хлебарки в рамките на един ден. Интересен е методът на хранене на богомолките – след успешен лов, те първоначално се насочват към корема на жертвата си, където меката тъкан им позволява лесен достъп до хранителни ресурси. Едва след това, богомолката се премества към по-жилавите части, използвайки своите остри челюсти за да се справи с твърдата екзоскелетна структура на насекомите. Този избирателен подход към храненето осигурява максимална енергийна полза от уловената плячка.

Интересни факти за богомолките

  • Дълги години поведението на богомолките след чифтосване е предизвикало любопитството и въпроси у учените. Наблюденията показват, че по време на чифтосването, главата на мъжкия богомолка по някакъв начин пречи на оплождането, което е от критично значение за продължаването на вида. В отговор на това, женската богомолка агресивно отхапва главата на своя партньор. Тази драматична реакция наистина улеснява процеса на оплождане, тъй като мъжкият може да продължи да се чифтосва дори след декапитацията, осигурявайки нужното време за успешно оплождане. След това, женската консумира останките на мъжкия, което й осигурява необходимите протеини за развитието на яйцата. Тези яйца тя отлага в специално изградено гнездо от пенеста слуз, където те ще прекарат началния си стадий на развитие. Иронично, след осигуряване на следващото поколение, животният цикъл на женската богомолка завършва с нейната смърт, оставяйки яйцата да продължат рода.
  • Когато малка птица нападне богомолката, тя има възможността успешно да се справи с този противник. Въпреки че богомолката не е в състояние да погълне птицата, тя все пак успява да се освободи от нея. Канибализмът сред богомолките е често срещано явление. Например, срещат се случаи, когато женските особи се хранят една с друга, когато друга подходяща храна липсва.
  • Счита се, че богомолката е от полза както за естествената среда, така и за аграрния сектор, като изяжда множество паразитни насекоми, които са заплаха за растенията. Например, дървесните видове богомолки са способни да изядат над 30 грама от различни вредители през своя живот. Богомолките предпочитат да живеят изолирано и се събират с други от своя вид само за да се размножат.
  • Когато богомолката е атакувана направо, тя разпъва крилата си, което й позволява да удвои размера си. Определени видове богомолки притежават тъмни маркировки върху крилете, които стават видими при заплаха.
  • Богомолките обичайно политат в тъмната част на денонощието. Наблюдението на летящи през светлите часове е изключително необичайно. При наличието на достатъчно източници на прехрана, една богомолка е способна да премине целия си животен цикъл на едно и също дърво.
  • Сезонът за размножаване на богомолките се инициира в началото на август и продължава около четири седмици. Мъжките индивиди активно търсят партньорки, като се навигират със специални структури на краищата на абдомена си. Самците ухажват самките за период от около шест часа. В случай, че самката изпитва глад, тя може да погълне самеца преди той да успее да я оплоди. Понякога самката не премахва главата на своя партньор и той избягва след съвкуплението. След успешно оплождане, самката депонира до 300 яйца, които защитава в муцинозна обвивка, устойчива на температури до минус 18 градуса Целзий. Ларвите на богомолките са миниатюрни копия на възрастните животни. Ако в околността няма достатъчно малки насекоми за хранене, ларвите могат да се хранят помежду си. Продължителността на живота на богомолките е около два месеца.
  • След успешно чофтосване, оцелелите мъжки богомолки започват да изпитват увядане на своите ярки цветове в рамките на няколко дни. Тяхната обвивка придобива тъмни петна и те постепенно изпадат в умирачка. В напреднала възраст, богомолките атакуват своята плячка, не успявайки обаче да я унищожат, поради недостатъчната сила. Предполага се, че подобно поведение служи като защитна мярка срещу атаки от по-малки насекоми, като така се създава впечатление, че богомолката все още представлява заплаха.
  • Интригуващо е да се отбележи, че основен фактор за смъртността на богомолките е липсата на ключови аминокиселини в тяхното тяло, като триптофан и лизин, сред други. Експерименти, при които се добавят тези аминокиселини към диетата на богомолки, отглеждани в аквариуми, показват потенциал за удължаване на техния живот с до три месеца. За да се отгледа богомолка като екзотичен питомец, е необходимо тя редовно да се храни с живи насекоми, тъй като в противен случай отказва храна. Опция за хранене са брашнени червеи, които могат да бъдат придобити от магазините за риболов.

Вреди от богомолка

Богомолките са хищни насекоми, които използват своите дълги предни крайници, за да уловят и задържат плячката си. Те са известни със своята способност да организират засади и да изчакват неподвижно, докато някое нищо неподозиращо насекомо мине покрай тях. Тяхната ефективност в ловуването на вредители като мухи, комари, гъсеници и други насекоми, които могат да нанесат щети на селскостопанските култури, ги прави потенциални съюзници на фермерите. Въпреки това, тяхната недискриминираща хищническа природа означава, че не правят разлика между вредни и полезни насекоми.

Пчелите и пеперудите, които често стават жертва на богомолките, играят жизненоважна роля в опрашването на растенията. Те са от съществено значение за поддържането на биоразнообразието и за производството на плодове и семена. Опрашването не само подобрява качеството и количеството на земеделската продукция, но и помага за поддържане на екосистемите.

Използването на богомолки като метод за биологичен контрол е било разглеждано като алтернатива на химическите пестициди. Опитите за интегриране на богомолките в земеделските практики обаче са се сблъсквали с проблеми. Един от тях е бързото размножаване на богомолките, което може да доведе до пренаселване и обхващане на големи площи, където те могат да изчерпат наличните насекоми, включително и полезните видове. Това може да доведе до дисбаланс в местната екосистема и да подкопае целите на устойчивото земеделие.

За да бъде ефективен биологичният контрол, е необходимо да се намери баланс между ползите от хищничеството на богомолките и необходимостта да се запазят полезните насекоми. Могат да се използват различни стратегии като интегриране на различни видове хищници и паразити, които специализират в ловуването на конкретни вредители, и създаване на подходящи хабитати за поддържане на естествени врагове на вредителите. В допълнение, обучението и информираността на фермерите за методите на интегрирано управление на вредителите играе ключова роля в успешното прилагане на биологичния контрол.