В естествената среда се среща тюлен от вида на монасите, както и Папагал Монах, познат като монашески папагал. В отличие от тюлените, при папагалите терминът “монах” не имплицира сходство с определени характеристики на човешки социални общности. Но откъде идва това наименование? То произлиза от къснолатинския термин за монах. Въпреки това, птицата е сравнена с друго създание от животния свят – мишката, поради своята окраска.
Монашеският папагал представлява увлекателен вид птица по редица аспекти, в това число и способността му да възпроизвежда човешка реч подобно на другите говорливи папагали. Той е дружелюбен, привлекателен с живописните си окраски, любознателен и бучен, а също така може да проявява и изразителна упоритост. Общуването с монашески папагал никога не е еднообразно, което го прави желан спътник в много домове. Заслужава си да се изследва и разбере по-детайлно за този вид.
Произход на папагала монах
Папагалът монах е с латинско название Myopsitta monachus, но е известен още като папагал Quaker заради цвета си. Той е истински папагал от семейство Psittacidae.
Френският натуралист Буфон описва птицата през 1780 година, като към неговото описание е приложена ръчно оцветена гравюра, изработена с цел да визуализира текста му. В нито един от материалите – нито в текста на Буфон, нито на самата гравюра, не е указано научното име на птицата. Три години по-късно, през 1783 година, холандският учен Боддерт предлага за нея биномиалното наименование Myopsitta monachus.
Понеже Буфон не е уточнил откъде е взет екземплярът, за който пише, през 1937 година американският птицевед Джеймс Питърс фиксира типовата локалитет като Монтевидео, Уругвай.
В настоящия момент монашеският папагал е класифициран в род Myopsitta, създаден от френския природонаучен Шарл Люсиен Бонапарт през 1854 година. Названието на този род е комбинация от древногръцката дума за мишка – “mus” и новолатинския термин за папагал – “psitta”. Тази комбинация отразява сивкавия, наподобяващ на мишка цвят на лицето и долната част на тялото на птицата.
В рода се включват монах папагалът и скалният папагал като два отделни вида. Първоначално тези папагали са били класифицирани като един и същ вид, но на базата на морфологични, поведенчески и географски различия, скалният папагал е бил признат за отделен вид.
Във вида папагал монах се различават 3 подвида.
– Monachus, разпространен в Аржентина от югоизточната провинция Сантяго дел Естеро до Буенос Айрес и Уругвай.
– Calita- най-големият вид, разпространен в подножението на Андите от Боливия до Парагвай и Северозападна Аржентина. По-малък от номиналния вид, с по-силно сини крила и по-тъмносива глава
– Cottora – среща се в югозападна Бразилия, цял Парагвай и басейна на река Парана. Идентичен е с калита, но има по-малко жълто по него и като цяло е по-ярък. Ареалите на двата подвида се застъпват и се изисква повече работа по разграничаването им.
Монашеският папагал е класифициран в подсемейството Arinae, което подразбира принадлежност към тази група. Той е част от категорията на дългоопашатите ари, и е вероятно да бъде запазен в тази класификация при по-детайлно разграничение.
Как изглежда папагалът монах?
Снимка: ChrisAusBayern/pixabay.com
Номиналния подвид на този папагал е средно 29 сантиметра, с размах на крилата 48 сантиметра и тегло 100 грама.
Съществува полов диморфизъм, като женските са с 10-20 процента по-малки.
Горната част на птицата се отличава с наситено зелен оттенък. Челото и гърдите на монаха изпъкват с бледосива окраска, докато останалата част от тялото му към долната страна прелива в нюанси на светлозелено и жълто.
Опашката на папагала монах е дълга и изтънява постепенно.
Човката му е оранжева.
При домашно отглеждане на папагали, често се забелязват цветове като бяло, синьо и жълто в области, които в дивата природа обикновено са зелени.
Поведение на папагала монах
Папагалът монах (Myiopsitta monachus), познат още като квакер папагал, е уникален вид сред папагалите поради своята невероятна способност да изгражда сложни гнезда от пръчки. Тези гнезда са конструирани така, че всяко семейство има свой собствен вход, образувайки своеобразни “апартаменти” в общата структура, което е рядкост сред папагалите, тъй като повечето видове предпочитат да гнездят в дупки на дървета или скали. Единствените гнезда могат да достигнат размерите на малък автомобил и да се превърнат в дом за различни видове, като някои хищни птици използват вече изоставени части за свои гнезда.
Папагалите монах са изключително социални същества, предпочитащи да живеят на големи ята, които могат да бъдат съставени от стотици индивиди. Те участват в колониално размножаване, което помага за укрепването на социалните връзки между членовете на колонията и осигурява защита срещу хищници. Такива социални структури могат да спомогнат за разпространението на културни традиции, като например вокални диалекти, които разделят и различават отделните групи папагали монах. Тези диалекти са ключови за комуникацията и за идентифицирането на индивидите в рамките на същия вид.
Дивите популации на папагала монах са произлезли от малки основателни групи, което може да доведе до генетично разнообразие сред различните колонии. Въпреки че видът е родом от Южна Америка, обособени групи се срещат в други части на света, включително Бразилия, Мексико, САЩ и дори в Европа, където са се адаптирали към умерения и студен климат. Това ги прави един от малкото видове папагали, които могат да оцелеят в такива условия, което ги поставя на второ място след Крамеровия папагал (Psittacula krameri) по отношение на устойчивостта на хладни климатични условия.
Папагалите монах са считани за успешен вид не само поради адаптивността им към различни среди, но и заради тяхната висока репродуктивна успеваемост и способността да създават стабилни социални структури. Тяхната устойчивост и социалност ги правят любими сред любителите на птиците и важни за изучаването на социалното поведение и адаптивността на птиците като цяло.
Размножаване на папагала монах
В природата монашеският папагал образува гнездови колонии, където гнездата се разполагат много близко един до друг. Строителството на тези гнезда може да продължи до три месеца. В тях женските отлагат до дванадесет бели яйца, които се излюпват за около 24 дни. За разлика от повечето папагали, този вид понякога разчита на помощ от други индивиди, обикновено възрастни потомци на родителската двойка, които съдействат при отглеждането на малките.
На възраст 6-7 месеца малките напускат гнездото.
Някои двойки мътят по два пъти в годината, а едно гнездо се използва години наред.
Папагалите монах живеят 15-20 години, но може да достигнат и 25- 30 години. Първата цифра е живот на свобода или в плен, а втората показва максималната възраст, която могат да достигнат тези интересни птици.
Хранене на папагала монах
Както е характерно за папагалите, монах папагалът се храни с разнообразна диета включваща плодове, зеленчуци, зърнени култури, ядки, семена и прочие. Често той се насочва към култивирани полета в областите, където обитава, където може да предизвика значителни щети на селскостопанските култури, поради което е разглеждан като сериозен враг на земеделието.
Хората често убиват птиците или ги улавят с цел продажба, за да намалят техните набези.
В заточение монашите папагали се хранят с комерсиално произведени кормове за папагали, които включват компоненти аналогични на тези, откривани в техния естествен хабитат. Често им се предоставят гранули. Те трябва да имат непрекъснат достъп до чиста питейна вода. Ако не се осигури адекватна грижа за папагалите, те могат да започнат да си изкъсват перата или да си нагризват кожата. При силно напрежение тези птици дори може да се самонаранят сериозно.
Обучение при папагала монах
Този вид папагал е много интелигентно животно, забавен любимец и ангажиращ вниманието. Лесно се опитомява и бързо свиква с хората.
Монашеският папагал има изключителен талант за имитация на речта. Той е способен да запаметява и повтаря както отделни думи, така и цели изрази и дори мелодии. Тази птица е доста шумна, издава високи звуци, но и не престава да чурулика увлекателно, което го прави обаятелен. Обикновено започва да говори на възраст около шест месеца. Той може да комбинира думите в логични изречения, което го прави привлекателен спътник и домашен любимец. Яркото му перо придава живот и весело настроение на стаята, където се намира, въпреки че се препоръчва отглеждането му в просторна волиера, за да може да разпери криле достатъчно.
Ако папагал монах се отглежда в клетка, тя трябва да бъде достатъчно просторна, за да побере не само птицата, но и нейните играчки, защото тя постоянно се нуждае от нещо, което да гризе и да се занимава с него. Разнообразието за този говорещ папагал също е задължително, защото в противен случай скуката го кара да се самонаранява. Като интелигентна птица, помни играчките си и затова се нуждае от повече, за да се избягва еднообразието. Присъствието на стопаните и контактът с тях е важен за папагала монах, тъй като е социално животно.