Планетата ни е дом на пингвините, като те обитават изключително Южното полукълбо. Въпреки това, широко разпространеното заблуждение е, че техният единствен дом е Антарктида. Освен това, съществува и друг популярен мит, който твърди, че пингвините могат да съществуват само в хладни условия. В контраст с тази грешка, Галапагоският пингвин е пример за вид, който живее в тропическата област около екватора, разпръснат по островите на Галапагос.
Възприемайки пингвините като малки същества с контрастна черно-бяла окраска, хората често не са наясно, че тези птици могат да варират значително по размер и цвят в зависимост от техния вид. От данните на Интегрираната таксономична информационна система (ITIS) става ясно, че има общо 19 различни вида пингвини.
Как изглеждат пингвините
Пингвините са нелетящи птици, подобно на щрауса, птица киви, ему, гларуси, какапо, патици.
Императорският пингвин се отличава като най-едър представител сред своите събратя, като неговата статура може да надхвърли 1,1 метра, а тежестта му често превишава 41 килограма. За сравнение, най-дребният член на пингвиновото семейство е малкият (или син) пингвин, чиято височина рядко превъзхожда 41 до 45 сантиметра, а телесното му тегло обикновено е около 1 килограм.
Телата на пингвините са оформени като торпеда, улесняващо тяхното гмуркане и плаване. Тези птици разполагат с голяма глава, къса шия и издължено туловище. Техният опашков раздел е кратък, здрав и с форма на клин. Краката и ходилата им се намират в задната част на тялото, допринасяйки за изправената им позиция, когато са на сушата.
Пингвините обикновено притежават тела с контрастно оцветяване: те са тъмни на гърба и светли на корема. Тази тъмна област на горната част хармонира с морските дълбини, когато наблюдаваш пингвина отгоре във водата. От друга страна, светлият корем се смесва с блясъка на повърхността при поглед отдолу. Така пингвинът се камуфлира, ставайки по-незабележим.
Новородените и малко по-големите пингвинчета, които още не са достигнали зрялост, могат да имат по-различна маркировка от възрастните. След първата им година цветовете им започват да стават по-ярки, докато не придобият същата краска като на родителите си.
Главата, брадичката и гърлото на императорския пингвин са оцветени в черно, като от двете страни на главата се открояват широки жълти петна. При царския пингвин също присъстват черна глава, брадичка и гърло, но отличителните петна са в оранжев цвят и имат формата на сълзи, като оранжевата окраска достига и до горната част на гръдната област. Пингвинът от вид Адели се разпознава по черната си глава и характерните бели пръстени, които обграждат очите му.
Главата на Дженту пингвина е обагрена в черно с бели краища на клепачите, а над всяко око се прокрадва характерно бяло триъгълно петно, което често преминава през върха на главата. Пингвинът от вида Чинстрап се отличава с черно оцветена горна част на главата и бяло лице, допълнено с черна линия, която преминава под брадичката. Жълтоокият пингвин разполага с жълтеникави очи и нежно жълта перушина, тегнеща от очите към затилъка. От своя страна, малкият син пингвин притежава пера в тъмносиво-сини до черни тонове и контрастираща бяла област около брадичката и гърдите.
Къде живеят пингвините?
По определение пингвините са водни птици (като пеликани, чайки, фламинго, лебеди) тъй като прекарват над 80% от живота си в океана.
Пингвините обитават острови и изолирани континентални зони, където отсъствието на хищници позволява на техния вид, който не може да лети, да процъфтява. Те са приспособени към водния живот, като някои от тях прекарват месеци във водата. Тези птици търсят хладни води, богати на хранителни вещества, които предлагат обилен източник на храна. Различни видове пингвини имат предпочитания за различни климатични условия, като се варират от галапагоските пингвини в тропическите зони на екватора до императорските пингвини в ледените морета на Антарктика.
С какво се хранят пингвините?
Пингвините се хранят с месо и в рационите им преобладават крилете (дребни ракообразни), както и калмари и риба. Потреблението на храна от някои пингвински видове може да има значително въздействие върху баланса на определени екосистеми. Например, съгласно данни от Sea World, репродуктивно активните пингвини от вида Adélie (около 2,370,000 размножаващи се двойки) имат потенциала да консумират приблизително 1,5 милиарда килограма крил, 115 милиона килограма риба и 3,5 милиона килограма калмари на годишна база.
Поведение на пингвините
Пингвините са сред най-социалните животни. Всички видове са колониални.
Те са способни да плуват и да се нахранват колективно, но има такива, които избират да бъдат самотни, когато търсят храна под вода. Изследователи са наблюдавали случаи, при които императорски пингвини извършват групов лов чрез синхронизирано потапяне.
В периода на размножаване, пингвините се събират на крайбрежието и образуват гнезда в масивни колонии. Някои от тези колонии могат да броят стотици хиляди индивиди и да заемат площи от стотици квадратни километри. При пингвините може да се наблюдава сложно поведение при ухажването и разпознаването на партньора. Те се използват сложни зрителни и звукови сигнали за установяване и поддържане на своите гнездови територии. Пингвините редовно почистват перата си, като за това използват клюновете си, за да ги поддържат в оптимално състояние, което е от съществено значение за тяхната водонепроницаемост и изолация. Освен това, разполагат със специална жлеза близо до основата на опашката, която произвежда маслен секрет. Този секрет пингвините разнасят върху перата си, за да ги защитят от намокряне.
Размножаване при пингвините
Когато пингвинът навърши възраст между три и осем години, той се смята за достигнал зрелост и е готов за размножаване. Обикновено размножителният период при пингвините настъпва през пролетните и летните месеци. Ритуалът по спарване започва с мъжкото, което избира подходящо място за гнездене и след това пристъпва към ухажване на женската.
След като се спарят, женската от вида на кралските или императорските пингвини отлага само едно яйце. При повечето други видове пингвини се наблюдава снасянето на две яйца. Родителите се сменят един друг в загряването на яйцето с телата си за да поддържат необходимата температура. Изключение правят императорските пингвини, при които само мъжкият инкубира яйцето, докато женската отсъства за период от няколко седмици в търсене на храна.
Малките птенца на пингвините, когато достигнат времето за излюпване, употребяват малките си клюни, за да пробият вътрешността на яйчената обвивка. Този процес може да отнеме до три дни. След тяхното появяване на бял свят, родителите се сменят в задачата да ги нахранят с предварително съхранена в гърлото храна. Пингвините разпознават собствените си потомци по уникалните звуци, които те издават при взаимно призоваване.
Младите пингвини трябва да прекарат време на брега, тъй като техният пухкав пласт не е устойчив на вода, докато не израснат истинското си перо. Продължителността на този процес може да бъде от около седем до девет седмици за потомството на Аделския пингвин, докато при потомството на кралските пингвини този период може да достигне до 13 месеца.
Когато малкото си е сменило оперението и може да влиза във водата, то се счита достатъчно голямо да се отделя от родителите си.
Опазване на пингвините
Съгласно Червения списък за застрашени видове на IUCN, четири пингвинови вида са под заплаха от изчезване: Eudyptes moseleyi, Eudyptes sclateri, жълтоокият пингвин, африканският и галапагоският пингвин. Останалите видове пингвини обикновено се класифицират като уязвими или на ръба на застрашаване.
Унищожаването на техния природен хабитат и разпространението на заразни болести от туристите представляват сериозни угрози за популациите на пингвини. Интензивният риболов във водите на Южния океан също е значителен проблем, доведъл до редуциране на рибните запаси в района на Антарктическия полуостров наполовина.
Изменението на климата се числи сред основните опасности, с които се сблъскват пингвините. Повишаването на температурите в арктическите зони причинява разтапянето на ледовете, които са жизненоважни за пингвините в търсенето на храна и изграждането на гнезда. Скоростните изменения в околната среда може да доведат до изчезването на голяма част от пингвинската популация в Антарктика преди края на столетието. За да преживеят, тези птици може да се наложи да търсят нови местообитания.
Факти за пингвините
Всички пингвини притежават аеродинамична форма, която е идеална за гладко преминаване през водата по време на плуване.
Пингвините са изключение сред птиците поради техните плътни кости, които не са кухи като при повечето други птици. Тази характеристика им помага да надвият естествената си способност да плуват на повърхността и ги прави изключително ефективни при плуване.
При лов на риба, пингвините преглъщат голямо количество солена морска вода. За да пречистят тази вода, разполагат със специална жлеза, разположена зад очите, която отделя солта от тяхната кръв. След това те елиминират солта, като я изхвърлят през носовите си отвори или пък чрез кихане.
Когато малкото на женската императорска пингвинка загине, тя често ще отнеме чуждо малко, за да попълни празнотата от загубата.
Пингвините, които се гмуркат, са способни да постигнат скорости до 12 километра в час, но са регистрирани случаи от учени, където някои екземпляри са достигали скорост до 27 километра в час.