Във фолклора на нашия, както и на множество други народи, се среща една птица, която традиционно е асоциирана с негативни черти – тя е известна с кражбите си, склонността си да измамва, прекомерната си словоохотливост и страстта си към блестящи предмети, които прихваща и скрива в своето гнездо. Естествено, говорим за свраката.

Въпреки това, свраката е неотменим елемент от природния свят на Евразия и нейното отрицателно възприятие се основава на вековни митове и предразсъдъци. Традиционните вярвания определят белите птици като символи на благополучие, а черните – като вестители на нещастие, което е поставило интелигентната сврака сред неправедно оценените. Въпреки всичко, хората не са пропуснали да забележат впечатляващите умствени способности на свраката, описвайки я като изобретателна и склонна към кражби.

Множество митове и представи, свързани със свраките, са били опровергани чрез научни проучвания на тези птици. Осведомяването относно свраките е изключително важно, тъй като те са често срещани съседи във всички среди, както в града, така и на село.

Класификация на свраката

Свраката, чието научно наименование е Pica, представлява вид от семейство Вранови (Corvidae). Тя принадлежи към разреда на Врабчоподобните птици. Когато споменаваме свраката, обикновено подразбираме евразийската сврака, която се отличава с високия си интелектуален капацитет и се нарежда сред най-умните птици, а също и сред най-умните животни изобщо. Тази птица има мозъчен капацитет, който е сравним с този на шимпанзетата, орангутаните и хората по отношение на размера.

Птицата е била документирана и изобразена от швейцареца Геснер в 1555 г. По-късно, през 1758 г., Карл Линей я включил в десетото издание на своя труд “Systema Naturae”, като я наименувал с двойното латинско име Corvus pica.

В последствие, през 1760 г., френският зоолог Брисон прекатегоризирал свраката в самостоятелния род Pica. Думата “Pica” идва от класическия латински и означава тази птица.

Тази птица външно силно прилича на американската черноклюна сврака; първоначално двете птици бяха класифицирани като разновидности на един и същ вид, но впоследствие американската сврака беше разграничена като самостоятелен вид. Този нов вид беше установен като по-близък родственик на жълтоклюната сврака, отколкото на евразийската сврака.

Шест разновидности на тази широко разпространена птица са разпознати като отделни подвидове. Те се отличават един от друг с размера си, присъствието и количеството на бялото в перата си, както и с интензитета на черния цвят на перата. Птиците преминават през период на линеене, при което основните летателни пера се обновяват в рамките на три месеца.

Младите птици извършват частично линеене и започват този процес около месец след възрастните, като крилете и опашките им не участват в линеенето. Първоначалното име на тези птици е било “пайове”, произлизащо от протоиндоевропейски корен, означаващ “остър”, вероятно във връзка с формата на клюна и опашката им.

Как изглежда свраката?

Мъжкият представител на основния подвид достига размер от 44 до 46 сантиметра, като опашката заема над половината от тази дължина. Разперените криле му имат ширина между 52 и 62 сантиметра. Черната глава, шия и гръд на птицата блестят с метално-зелени и виолетови отенъци. Областта на корема и раменните пера са изцяло бели.

Черните крила на свраката блестят в оттенъци на зелено и лилаво. Когато тя разпери крилете си, лесно се забелязват белите първични пера. Опашката ѝ е черна и блясъкът ѝ играе в зелени и червено-лилави тонове. Перата на опашката, които са приблизително с дължина между 12 и 28 сантиметра, са доста дълги при и двата пола.

Свраките имат черни крака и човка, а ирисите на техните очи са в тъмнокафяв цвят. Женските свраки са също така облечени в същите цветове, но са леко по-малки по размер.

Теглото на мъжката индивидуалност варира между 210 и 272 грама, докато теглото на женската е между 182 и 214 грама. Визуално, младите птичета са подобни на своите родители, но перата им се отличават с по-матов цвят, който наподобява цвета на саждите.

Техните очи са изразителни, а опашките са относительно по-кратки в сравнение с тези на възрастните птици. Птиците произвеждат бърборещи звуци, повтаряйки специфичния си звук, докато младите индивиди могат да издават звук, напомнящ на този на лаещо малко куче. И младите, и зрелите птици са способни да произведат също и съскащи звуци.

Разпространение, местообитания и начин на живот на свраката

Начин на живот на свраката

Разпространението на свраката обхваща територии в умерената зона на Евразия, разтягащи се от западните краища с Испания и Ирландия до източните предели като Камчатка. В Япония, на остров Кюшу, е била интродуцирана ориенталската сврака.

Тези птици предпочитат открити пространства с единично разположени дървета и обикновено не се срещат в райони без дървесна растителност или в плътни лесове. Предградията, парковете и градините представляват идеална среда за тях, където свраките процъфтяват и се размножават активно.

Тези птици обикновено не напускат своите територии и остават в близост до местата, където гнездят, дори през зимата. Въпреки това, онези, които са установени по-близо до северния край на техния ареал, могат да се преместят на юг при особено строги зимни условия.

Като всеки представител на семейството на враните, свраката се движи изправена по земята. Тя е изключително приспособима и може да направи страничен скок с лекота, било то за храна или за избягване на опасност. Свраката се интересува силно от блестящи обекти, като често ги грабва и отнася без колебание.

Размножаване на свраката

Някои индивиди от вида на свраките започват да се размножават след настъпването на тяхната първа годишнина, докато други го правят след втората, през което време продължават да пребивават в групите на тези, които все още не се размножават.

Свраките практикуват моногамия и се задържат със своя партньор от един размножителен цикъл до следващия, като традиционно използват същата територия всяка година.

През пролетта настъпва периодът на размножителни игри. Мъжките индивиди се ухажват към самките, като изпълняват специфични демонстрации – те кимат и въртят главите си, разперват и прибират хвостовите си пера подобно на веер и издават нежни звуци, които се различават от обикновеното им чуруликане.

Перата на раменете се разперват, показвайки белите участъци на покривалото им, което вероятно действа привлекателно върху самките. След тази фаза настъпва кратък плавателен полет или преследване.

Свраките изграждат просторни гнезда, предпочитайки високите дървета като локация. Те заздравяват своите гнезда със смес от пръст и глина, и ги обшиват с тънки коренчета. Върхът на гнездото е защитен с куполообразна структура изработена от остри клонки и притежава един вход, който е умело прикрит.

Гнездата стават видими, когато дърветата губят листата си. В райони, където липсват дървета, свраките създават своите гнезда в храсти и плетени огради.

В Европа периодът на размножаване настъпва през април, като обичайният брой яйца в едно гнездо е между пет и шест, макар че те могат да варират от две до десет. Яйцата обикновено се снасят един на ден, предимно през утринта. Размерите им са приблизително 32 милиметра, със синьо-зелен цвят и често са покрити с маслиненокафяви петна, като маркировките могат значително да се различават.

Инкубационният период продължава между 21 и 22 дни, при което самката седи на яйцата, а самецът се грижи за нейното хранене. Птиците излизат от яйцата без пера и неспособни да виждат. Обгрижването и храненето им е отговорност както на майката, така и на бащата.

На 7-8 дни след излюпването, пилетата отварят очите си, а след 8 дни започват да им растат пера, като перусите по крилете се появяват след около 10 дни. Преди да се осмелят да полетят, пилетата прекарват няколко дни, катерейки се из дървото, в което се намира гнездото им.

След 27-дневен период, птиците започват да летят, но родителите продължават да им предоставят храна и защита от хищници за още няколко седмици. Обикновено оцеляват между три и четири птенца. Поради асинхронното излюпване, по-късно излюпените птенца често имат по-ниски шансове за оцеляване. Във всяка кладка обикновено се отглежда само едно пиле на година, освен ако гнездото не бъде засегнато от някакво бедствие, което налага неговото повторно използване.

Хранене на свраката

Свраката е птица, която се храни с различни видове храна. Тя консумира млади птици и техните яйца, малки гризачи, насекоми, отломки от мърша, жълъди, семена и разнообразие от растителни източници.

Интелигентността на свраката

Евразийската сврака се счита за най-умната сред птиците и е класирана сред най-разумните животни в света. Изследване от 2004 година установява, че всички членове на семейство Корвиди, включително гарвани и врани, притежават когнитивни способности, които могат да се сравняват с тези на маймуните, по отношение на способността за социално взаимодействие, разбирането на причинно-следствените връзки, използването на въображението и възприемането на различни перспективи.

Свраките имат уникалната способност да идентифицират човека не на база на миризма или звук, а чрез разпознаване на чертите на лицето, които те способни да запомнят.

Забележително е как този вид е способен да проявява тъга. Те имат способността да се обучават в броене и употребата на различни средства за своите нужди. В своята естествена среда, те се обединяват в групи, разработвайки сложни тактики за лов.

Числеността на тази птича популация в Евразия е консистентна и не се наблюдават индикации за значително намаляване, поради което свраката е класифицирана като вид, който не е изложен на риск.