Авианата фауна е богата на пернати обитатели, които принадлежат към дивата природа, но също така са способни да се адаптират към присъствието на човека. Сред тези семейства, което се радва на широка известност сред хората, се откроява това на врановите.
Враната, гарванът, сойката, свраката и гаргата са птици, които често се срещат в народните предания и легенди, където обикновено им се приписват характеристики, присъщи на хората. Въпреки че те са широко признати в тези културни изрази, има още един представител на семейство Вранови, който изглежда не е толкова зачесто включван в тази група – това е сокерицата.
Този пернат обитател привлича интереса и е широко разпознаваем в България, въпреки че присъства изключително в научни текстове, а не в народните предания. Това, обаче, не намалява значимостта му и не премахва необходимостта от особено внимание към него.
Разпространение на сокерицата
Птицата, известна като сокерица, носи латинското име Nucifraga caryocatactes и принадлежи към разноцветното и жизнерадостно семейство Corvidae, което е част от порядъка Passeriformes. Тя също може да бъде наблюдавана в рамките на границите на България и е известна също като орешарка. Разпространена е в Европа и Азия, като дори не е отблъсната от северните области в близост до Арктическия кръг, като понася студените условия благодарение на своите адаптации като северна птица. В случай на изключително ниски температури по време на особено тежки зими, тя може да се премести към по-южни региони, включително Източна Европа и Балканите, избягвайки сибирския хлад.
У нас може да бъде наблюдавана в Рила, Пирин, Родопите, Витоша, Осогово, Централна и Западна Стара планина.
Тя обитава иглолистни гори, които се намират във високопланинските райони. Предпочита борови масиви, въпреки че също така може да се срещне в различни видове иглолистни и смесени гори. Тъй като не е защитена по закон, не се счита за рядък вид. Въпреки това, поради специфичните си хабитати, тя не е широко известна и вероятно това е причината да не намери място в народната традиция.
Класификация на сокерицата
Сокерицата е включена в множеството видове, които Карл Линей е описал в своята “Sistema Natura” през 18-ти век. Тя продължава да бъде известна под своето първоначално научно наименование Nucifraga caryocatactes. Това наименование произлиза от латинската дума за орех. В световния мащаб са признати девет различни подвида на този вид.
Как изглежда сокерицата?
Сокерицата представлява птица от среден размер. Тя достига дължина между 32 и 35 сантиметра, което я прави малко по-дребна от обикновената гугутка. Разполага с криле, които се разпростират на широчина от 49 до 53 сантиметра. От своя страна, сойката, с която сокерицата споделя родство, е относително по-малка. Главата на сокерицата е с по-скромни размери в сравнение с тази на сойката и не притежава гребен. Оцветяването на перата на сокерицата е преимуществено в шоколадово кафяви нюанси, с изразителни петна и ивици. Горната част на главата и крилата са равномерно тъмни, липсват петна или пъстрота. Зоната под опашката и крайните части на опашката са обагрени в бяло.
Крилете и верхната част на хвоста на тази птица са почти чисто черни, със зелено-синкав отблясък. Нейното оперение силно наподобява на това на скореца и често може да се направи грешка при идентификацията им. Птицата притежава дълъг, остър и крепък клюн. Тя е един от добре познатите видове орехови птици. Те са кръстени така поради предпочитанието си към ореховите плодове и способността им да разбиват твърдите черупки само с един или два удара с мощния си клюн. Способността им да трошат твърди орехи им е спечелила още едно име – лешникотрошачки.
Хранене на сокерицата
Основната храна на този животински вид включва семена, като особено предпочитани са ядките от разнообразни видове борове. В райони, лишени от борови насаждения, те заместват нуждите си със семената на смърча. Лешниките също представляват привлекателен хранителен източник за сокерицата, заемайки значително място в нейния рацион.
Птиците, които консумират лешникови орехи, разполагат с удебелени клюнове, които им помагат да пробиват твърдите орехови обвивки. В случай че обвивката на ореха е изключително трудна за пробиване, птицата затиска ореха между краката си и удря по него с клюна си, използвайки го като чук и длето.
Поради специфичната си диета, езикът претърпява уникална адаптация. Неговият връх се разделя на два дълги, остро извити израстъка, които са покрити с кератин. Счита се, че тези структури улесняват обработката на твърдите, черупчести семена, които се намират в иглолистните гори.
Винаги оставят излишък от семена за по-нататък, събирайки запаси за студените месеци. Ето защо те допринасят за разсаждането на нови екземпляри от техните предпочитани видове дървета, включително и възраждането на швейцарския бор в обширни региони на Алпите и централна Европа, които преди това бяха обезлесени от човешка дейност.
Орешарките се хранят също с насекоми и малки птички, както и с техните яйца. Не се отказват също от дребни гризачи и мърша.
Размножаване на сокерицата
Соколите формират стабилни партньорства, като се спарват с един и същи партньор през целия си живот. Те активно пазят своето местообитание, което може да обхваща обширна територия от 20 до 30 декара.
Този вид започва гнезденето си изключително рано, с цел ефективно използване на боровите семена, натрупани през предходната есен. Гнездото обикновено се разполага на значителна височина във вечнозелени дървета, въпреки че понякога може да се забележи и в листопадни растения. Разположено е така, че да е обляно от слънцето. Конструкцията му е здрава и с умерена дълбочина, а вътрешността е облицована с меки материали за комфорт.
Обикновено, женската от този вид птици отлага от две до четири яйца. Тя инкубира тези яйца за период от 18 дни, като през нощта тя поема ролята на основен грижовник. След като излюпят, малките птичета получават храна от и двата родителя. Младите индивиди остават в компанията на възрастните птици за значителен период от време. Около 21 до 28 дни след излюпването, те са способни на полет, но продължават да следват своите родители навсякъде. По този начин те се обучават в уменията за събиране и запазване на семената, които са жизненоважни за оцеляването им в трудните условия, в които обитават.
Сокерицата отглежда едно поколение годишно през периода май-юли.
Начин на живот на сокерицата
Тази птица заема обширен ареал, който се простира на площ от около 10 милиона квадратни километра по целия свят. Има и значителна численост във всякакви региони, достигаща до 1,7 милиона индивиди само в Европа. Въпреки че орешарките не се отличават с миграционни навици, те могат да излязат извън установения си ареал в търсене на храна, особено при неуспешни реколти. Също така са регистрирани случайни странстващи представители на вида, принудени от суровите условия в Сибир. Техният предпочитан дом са високите иглолистни дървета, където те се движат с лекота, хващайки се за клоните и стволовете.
Мястото на сокерицата в птичия свят и семейство Вранови
Сокерицата е интересна за наблюдение, тъй като е в същата екологична ниша като своята роднина сойката.
Тя създава зимни запаси от храна, копаейки дупки в почвата, в които транспортира различни видове ядки и семена, носейки ги в гушата си. След като складира храната, птицата затрупва отвора. Ориентирайки се изключително добре, тя успява да открие своите тайни запаси дори под плътно покритие от сняг, което свидетелства за нейното високо ниво на интелигентност и приспособимост.
Наблюдаването става по-лесно, защото птицата не изпитва страх от хората и им позволява да се приближат на разстояние от един метър. Въпреки това, процесът е затруднен, тъй като птицата обитава в плътните венци на дърветата, движи се бързо и сръчно, което прави проследяването ѝ трудно. Освен това, тя умело се крие по време на периода на гнездене.