Построяването на домчета за птици и поставянето на хранилки е популярна практика в нашите ширини, както и в други места. Малко хора обаче са наясно, че произходът на тази практика е свързан с желанието да се подпомогнат онези птиците, които пристигат през ранната пролет, когато все още е хладно и те затруднено откриват храна. Затова човекът се намесва и им оказва помощ.
Тези пернати обитатели са известни като скорците. Изключителни са в изкуството на пеенето и играят ключова роля в контрола на популациите на насекоми-вредители, като бръмбари, гъсеници и ларви, които формират основната част от тяхната диета. Техният принос е високо ценен от човека, което ги прави желани съседи. Скорците представляват интересни създания, за които определено е полезно да се разбере и научи повече.
Название и класификация на скореца
Откъде произлиза името “скорец” за тези птици? Терминът е с праславянски корени и значи “чуруликане”, като по този начин описва птица, която издава чуруликащи звуци при пеене. Латинското наименование на скореца, Sturnus vulgaris, дословно се превежда като “обикновен скорец”.
Това наименование се отнася до певческа птица от богатото на видове семейство Скорецови, където обикновеният скорец е най-разпространеният представител, като семейството обединява общо 113 вида птици, разпространени по целия свят.
Дванадесетте известни подвида на европейския вид обитават и се развъждат в открити среди. Карл Линей за първи път описва птицата в своята “Systema Naturae” през 1758 година, въпреки че записи за скореца като вид се появяват още в 11-ти век, като тогава са били отбелязвани предимно младите особи. От 16-ти век нататък са документирани описания на птици от всички възрастови групи.
Всички членове на семейството на скорците принадлежат към регионите на Стария свят, с изключение на някои представители, които се срещат в Югоизточна Азия и Субсахарска Африка.
Има видове, които са мигриращи, но съществуват и такива, които не мигрират и се предполага, че произхождат от популациите на обикновения скорец.
Местообитание на скореца
Скорецът от европейски произход може да се наблюдава в различни части на света, като изключение правят Неотропическите региони. След като бяха внесени в Америка през 1890 година, тези птици се адаптираха успешно и разшириха своя обхват от източното към западното крайбрежие, достигайки от южните райони на Канада до северните области на Мексико.
Начин на живот на скореца
Скорецът обитава главно равнинни територии и се вижда рядко в планински зони. В периода на размножение, този вид птица търси място за гнездене и поля със зеленина за осигуряване на храна. Извън този сезон, скорецът заема по-разнообразни местообитания, като простира територията си от отворени блатисти зони до солончаци.
За гнездене те предпочитат укрити места като дупки и пукнатини в дървета, сгради и под покриви, като понякога заемат гнезда, построени от други птичи видове.
Как изглежда скорецът?
Зрели мъжки и женски индивиди от вида скорци достигат размери до 21,5 см в дължина и тежат приблизително 80 грама. Те се характеризират с криле, които имат разпереност до 38 см. Няма видими разлики между половете по отношение на оцветяването на перата.
И мъжките, и женските скорци се отличават с блестящи зелени пера, които покриват областите на гърба, тила и гърдите им. Черните им крила често отразяват отблясъци в зелено и лилаво.
През зимния период на гърдите им се образуват бели петна срещу контраста на тъмно черния им фон. Краката на обата пола са обагрени в червеникавокафяв оттенък, очите имат ирис в тъмнокафяв цвят, а клюновете променят своята окраска от жълта по време на периода на размножаване до черна през останалата част от годината.
Обаче се наблюдава различие в перата между половете. Мъжките птици се отличават с дълги пера в областта на гърдите, докато перата на женските са по-кратки и незначителни.
У младите особи перата не притежават толкова изразителен блясък, както у зрелите птици. Освен това, през целия годинен цикъл младите птици разполагат с клюн в кафяво-черни тонове.
Размножаване на скореца
Периодът на размножаване за скореца настъпва с началото на пролетта и продължава до ранното лято. В рамките на този сезон, европейският скорец претърпява три етапа в репродуктивния процес, резултатът от които е отлагането на яйца.
– Първото люпило се състои от 5 яйца в синхрон с яйцата на другите скорци наоколо.
– Второ люпило – междинно, е свързано с многоженството на скорците
– Появява се около 40 до 50 дни след първото люпило
Скорцевите яйца блестят с нюанси на светло синьо и бяло. Инкубационният период трае около 11 дни, като женските индивиди обикновено се грижат за яйцата по-продължително време в сравнение с мъжките. Благодарение на тези характеристики, птиците се размножават ефективно и бързо си присвояват нови територии.
При раждането, малките са в състояние на безпомощност. В ранните етапи на тяхното развитие родителите ги подхранват с мека храна от животински произход. С течение на времето и по мерата на тяхното порастване, диетата им постепенно се обогатява с по-голямо разнообразие от растителни храни.
И двамата родители участват активно в процеса на хранене на малките.
Малките птици от вида скорец обикновено излизат от гнездото между 21-вия и 23-тия ден след като се излюпят. Въпреки това, те продължават да получават грижи и храна от родителите си за още няколко дни. След напускането на гнездото, младите скорци се събират в групи с други млади птици.
В случай, че мъжките скорци са участвали в отглеждането на потомство в повече от едно гнездо през сезона, те често пренебрегват или не полагат особени грижи за втората поредица птенца.
Хранене на скореца
Старателният скорец е птица, която не е привередлива що се отнася до своята диета. С лекота се адаптира към разнородни източници на храна. Особено умело се справя с консумацията на храна, покрита с черупки, като умело прониква с клюн вътре, за да разкрие и похапне съдържанието.
В менюто на скореца входира широк спектър от хранителни ресурси: от семена до насекоми, както и разнообразие от гръбначни и безгръбначни животни, които са подходящи за преглъщане, както и различни растения и плодове.
Обикновено скорецът се прехранва с насекоми като стоножки, паяци, молци и дъждовни червеи. От растителната храна в диетата му преобладават семена, плодове като ябълки, круши, сливи и череши. Самите скорци често стават жертва на различни малки хищни животни. Тяхното бързо разпространение в различни райони може да има влияние върху селскостопанските култури и насекомите в тези местности.
Поведение на скореца
Европейският скорец е вид, който разчита на природно образувани или човешки създадени отвори за изграждане на своите гнезда. Въведени в Америка, тези птици са се увеличили по численост и често проявяват агресивност, което ги поставя в конкуренция с местните видове за гнездови места.
Така скорците са станали причина за спад в числеността на някои американски птици, включително ореховки, синигери и лястовици.
Скорците представляват вид птици, които образуват стада, издирват храна колективно и предприемат миграция като обширни групи. Мъжките привличат вниманието на женските чрез разпъване на криле, пеене или декориране на своите гнезда.
Мъжкият скорец остава бдителен към своите съперници и следва избраницата си след установяване на контакт с нея. Те са изключително социални птици и кохабитират безпроблемно с човека в районите, където обитават.
Тези вокално надарени пернати същества произвеждат широк спектър от звуци – от гъгрикане и свирене до щракане, чирикане, скърцане и бълбукане, създавайки истински шумоподобен хаос. Когато са в неволя, те могат да бъдат научени да подражават на човешка реч и да възпроизвеждат звуците на други животни.
Ползи и вреди от скореца
Скорците допринасят за контролирането на числеността на вредните насекоми в аграрните области. Освен това, европейският скорец е ценен като източник на храна в някои култури, разположени в района на Средиземно море. От друга страна, те могат да нанасят щети, като унищожават плодове и други земеделски култури чрез клъване.
Едно от отрицателните въздействия на скорците е изтласкването на други видове от техните територии при заселване. Тази агресивност води до изместване на родни видове, като по този начин се създава намаление на местното биологично разнообразие. Освен това, скорците могат да пренасят заболявания като говеждата шарка и хистоплазмоза, което представлява значителен риск за здравето на хората.
Наличието на скорци понякога е било причина за авиационни инциденти, защото те често обитават летищните писти, където самолетите излитат и кацат. Въпреки това, скорците играят важна роля в екосистемите на Европа, като са роден вид с дълга история, датираща от плейстоценовата епоха, което е предполагаемо на база на намерените фосилизирани останки на тези птици от същия геоложки период.