Аксиомата за заравяне на главата в пясъка, приписвана на щраусите, е широко разпространен мит. Вярването, че щраусите правят това, за да избегнат опасност, е погрешно и не отразява действителното им поведение. Всъщност, наблюденията показват, че щраусите зариват главите си в пясъка, за да почистят гнездата си или да излюпят яйцата си, а не да търсят вода.
Щраусите са уникални птици, както по размер, така и по поведение. Те притежават редица приспособления, които им позволяват да оцеляват в суровите условия на Африка. Въпреки че размерът на мозъка им е сравнително малък, щраусите са много адаптивни и показват сложно поведение, което свидетелства за тяхната способност да оцеляват в трудна среда.
Щраусовото месо е ценено за своя вкус и ниското съдържание на мазнини, докато щраусовите яйца са изключително големи и могат да бъдат използвани както за храна, така и за артистични цели. Черупките се превръщат в изящни декорации и практически артефакти. Перата на щрауса са били търсени през вековете заради своята мекота и красота и често са използвани в модната индустрия и при производството на различни аксесоари. Кожата на щрауса е особено издръжлива и се превръща в луксозни кожени изделия, докато мазта има приложения в козметичната индустрия.
Щраусите са известни със своята способност да ритат мощно, което ги прави потенциално опасни, особено ако се чувстват заплашени. Въпреки това, с умело опитомяване и подходящи грижи, те могат да бъдат отглеждани на ферми, където се използват за различни цели.
Тези птици са наричани “камилски птици” заради удивителната си издръжливост и способността да преминават дълги периоди без вода, като поглъщат големи количества течност, когато имат възможност. Тази способност е от съществено значение за оцеляването им в пустинни и полупустинни райони.
Щраусите също така използват разнообразни стратегии за самозащита, включително преструвайки се на умрял, за да заблудят хищниците – стратегия, известна като танимизъм. Такива поведенчески адаптации подчертават, че въпреки физическите си ограничения, щраусите са в състояние да използват ефективно своите инстинкти и умения, за да оцеляват.
В заключение, щраусите не само че са полезен ресурс за човека, но и представляват интересен пример за адаптация и оцеляване в природата. Тяхното поведение и характеристики ги правят заслужаващи уважение и внимание от наша страна.
Класификация на щрауса
Щраусът, известен с латинското име Struthio camelus и принадлежащ към разреда на Щраусоподобните, е птицата с най-големи размери. Тези животни не могат да летят заради своите редуцирани крила. Те са лишени от гръден кил – специализирана кост, която у другите птици помага за прикрепването на летателните мускули. Перьовият им покрив се различава от традиционните птичи пера и е по-подобен на козината, която се среща при млекопитаещите.
Страусът споделя семейната група с емуто, кивито, казуарите и нандутата. Към тази фамилия принадлежат и изчезналите видове моа и слонска птица, последната от които е била най-голямата представителка, но вече е изчезнала.
Съществували са 6 вида щрауси, но днес са останали само 4. Видовете щрауси са:
– Struthio camelus australis – в Югозападна Африка и Ангола;
– Struthio camelus camelus- от Нигерия до Етиопия;
– Struthio camelus spatzi.- на запад, в Мавритания;
– Struthio camelus massaicus – в Южна Кения и Танзания.
Преди около 7 милиона години, по време на Миоцена епоха, територията на днешна България и други части на Европа е била обитавана от древни представители на щраусите, които са били значително по-големи от днешните африкански щрауси (Struthio camelus). Тези древни щрауси са принадлежали към различни изчезнали видове и родове, като например Pachystruthio dmanisensis.
Изследванията показват, че тези великани са тежали до 450 кг и са достигали до 3 метра височина, което ги прави едни от най-големите птици, които някога са ходили по земята. За сравнение, съвременният африкански щраус обикновено достига височина от около 2,5 метра и тежи до 150 кг.
Тези древни щрауси са били адаптирани към сухите и открити среди, които са били характерни за България и Европа по това време. Изкопаемите находки, включително кости и яйца, свидетелстват за тяхното присъствие в региона и ни дават ценна информация за размерите, начина на живот и еволюцията на тези древни птици.
Ископаемите останки от щрауси в България са открити на няколко места, включително в района на Симитли, където са открити добре запазени фосили на щраусови крака и яйца. Тези открития не само допринасят за нашето разбиране за фауната на България през Миоцена, но и предоставят улики за климатичните и екологичните условия през този период от време.
През миоцена епоха, климатът в Европа е бил по-топъл и сух в сравнение с днешния, което е позволило на разнообразие от животни, включително щрауси, камили и древни коне, да процъфтяват на територията на континента. С течение на времето, промените в климата и ландшафта, както и появата на човека, са довели до изчезването на много от тези видове, включително гигантските щрауси.
Как изглежда щраусът?
Щраусът (Struthio camelus) е един от най-забележителните съвременни представители на класа на птиците и е директен потомък на древните тероподни динозаври, а не на летящите птеродактили, които са част от отделен клад рептили. Съвременните птици са по-близко свързани с други динозаври, като велоцирапторите, отколкото с птерозаврите. Това е особено интересно, тъй като щраусите са нелетящи птици с внушителни размери и маса, което ги прави подобни на своите далечни предци.
Щраусът е най-голямата птица на планетата днес, като мъжките могат да достигнат височина до 280 сантиметра и тегло до 156 килограма, което е еквивалентно на теглото на двама възрастни хора. Женските обикновено са малко по-малки, с височина между 170 и 200 сантиметра и тежат около 100 килограма. Масайските щрауси, които са подвид на обикновения щраус, имат подобни размери, като мъжките обикновено тежат около 115 килограма.
Отличаващата се черна окраска при мъжките щрауси и сиво-кафявите пера при женските, както и красивите бели и черни участъци по крилата и опашката, представляват ярки примери за полов диморфизъм. Главата и шията на щраусите са покрити с тънка, почти гола кожа със сивкав или червеникав оттенък, а сравнително малката им глава изглежда непропорционално малка спрямо огромното им тяло.
Щраусите са известни със своите огромни кафяви очи, които имат диаметър от 50 милиметра, най-големите за сухоземни животни, предоставящи им отлично зрение. Силните им крака са адаптирани за бягане, с два пръста на всеки крак, което е уникална характеристика сред птиците и помага за постигане на високи скорости до 70 километра в час.
Перата на щрауса, които липсват характерните за летящите птици барбюли – малки кукички, които сплитат перата заедно, са пухкави и служат предимно за изолация. Крилата на щрауса имат функция на стабилизатори при бягане и им помагат да извършват зигзагообразни маневри и бързо да спират. С общо 50-60 опашни пера и 16 първични и 20-23 вторични пера в крилата си, щраусите са впечатляващ пример за адаптация и еволюционно развитие.
Описанието на обикновения щраус представя различни аспекти от анатомията и физиологията му, както и неговата приспособимост към разнообразни климатични условия. Ето разширено описание на тези характеристики:
Клюнът на обикновения щраус е приспособен към неговия начин на живот. Той е широк, което му позволява ефективно да събира храна от земята, и има заоблен връх, който помага при избирането на малки камъчета и други предмети, които са важни за храносмилателния процес.
Щраусовите птици са уникални с това, че нямат жлъчен мехур. Този орган е отговорен за съхранението на жлъчка, необходима за разграждането на мазнините, но щраусите са развили различен механизъм за храносмилане, който им позволява да обработват храната си без този орган.
Стомашно-чревната система на щрауса е сложна и включва три стомаха. Тази уникална система му позволява да обработва грубата растителна храна, която консумира в своето местообитание. Слепоочието, което е част от дебелото черво, е особено дълго – 71 сантиметра, което увеличава областта за абсорбция на хранителни вещества.
Друга интересна особеност на обикновения щраус е начинът, по който отделя отпадъците от организма си. За разлика от повечето птици, които съхраняват урината и изпражненията си комбинирано, щраусът ги отделя отделно, което може да има предимства за хидратация и избягване на разпространението на заболявания.
Срамните кости на щрауса са слети, което е адаптация, която помага за поддържането на вътрешните органи на място, особено в случаите, когато тези големи птици бягат с висока скорост.
Копулаторният орган на мъжкия щраус е уникален сред птиците, тъй като е дълъг около 20 сантиметра и може да бъде прибиран в тялото – адаптация, която улеснява съвкуплението при тези големи птици.
Обикновените щрауси са изключително устойчиви на екстремни климатични условия. Те могат да понасят голям температурен диапазон, като в някои части от местообитанията им температурите могат да варират до 40 градуса. Щраусите използват поведенческа терморегулация, като разперват или сгъват крилата си за да покрият голата кожа по време на студ или да оставят тези области изложени, така че да могат да отделят излишната топлина по време на горещите дни.
Къде живеят щраусите?
Днес щраусите имат предпочитание към откритите пространства, което обяснява защо саваните в Африка представляват естествена среда за тях. Те са често срещани и в полупустинни, както и в пустинни региони. В Австралия тези птици също се привличат от подобни ландшафти. Множество от съвременните популации на щрауси се развъждат като домашно отгледани животни в специализирани ферми, особено в Австралия и Южна Африка. Има инициативи за тяхното развъждане със стопанска цел в различни части на света, включително и в България.
Начин на живот на щраусите
Щраусите са най-големите живи птици на планетата и единствените представители на семейство Struthionidae. Тези птици са изключително адаптивни и могат да оцеляват в разнообразни условия, като често се срещат в африканските савани и пустини.
Те са социални животни и обикновено живеят в номадски групи, които могат да варират от малки семейни групи от 5 птици до големи стада, които понякога наброяват до 50 индивида. Тези групи често са преходни и се променят в зависимост от наличните ресурси и сезона. В зимните месеци щраусите често водят по-усамотен начин на живот, като се срещат самостоятелно или в двойки, което е контрастно с тяхното поведение по време на размножителния период, когато те се събират в по-големи групи, за да намерят партньор и да защитят своите гнезда.
Когато са изправени пред опасност, щраусите могат да изберат различни стратегии за оцеляване. В някои случаи те могат да легнат на земята и да останат неподвижни, като по този начин се надяват да се слеят с околната среда и да не бъдат забелязани от хищника. Това поведение често се бърка с мита, че щраусите заравят главите си в пясъка при опасност. В действителност, те използват своята способност да бягат с висока скорост, достигайки до 70 километра в час, за да избягат от хищниците. Ако бягството не е възможно и щраусът се окаже заклещен, той може да се защити чрез мощни ритници със своите силни крака, които съдържат остри нокти и могат да нанесат сериозни наранявания.
Що се отнася до активността им, щраусите са предимно дневни, но могат да бъдат активни и през нощта, особено при пълнолуние. Техните периоди на най-висока активност обикновено са рано сутрин и късно следобед, когато температурите са по-ниски и условията са по-подходящи за търсене на храна и вода.
Интересен факт за щраусите е тяхната способност да локализират водни източници. Понякога те се виждат да забиват клюновете си в пясъка, което е поведение свързано с търсене на вода. Местните хора са започнали да използват този навик на щраусите като указание за наличието на подземни води, което е пример за традиционни знания, предавани през поколенията.
Хранене на щрауса
Птиците, които се хранят главно със семена, храсти, трева, плодове и цветя, имат разнообразен растителен рацион. Тази диета е характерна за много видове, включително за някои зърноядни птици, които се адаптират към наличните ресурси в техния хабитат. Въпреки че се фокусират върху растителността, те не пренебрегват уловените насекоми, като например скакалци, които предоставят важни протеини и други хранителни вещества. Тези насекоми са особено важни за малките птици, които растат и се развиват, като им трябват допълнителни протеини за изграждането на тъкани.
Липсата на зъби у птиците е компенсирана с интересната практика на поглъщане на камъчета. Тези камъчета се натрупват в специализираната част на стомаха, наречена воденичка или жлъчка, където помагат за механичното смилане на храната. Този процес е аналогичен на жвачкането при животните със зъби и е от съществено значение за ефективното храносмилане при птиците.
Когато птицата се храни, тя обикновено взема големи количества храна, които се формират в хранителни топки, познати като болуси. Тези болуси пътуват по хранопровода към воденичката, където физическото раздробяване на храната се извършва с помощта на камъчетата. Това е критичен процес, тъй като позволява на храносмилателните ензими да действат по-ефективно върху смляната храна.
Птиците са способни да оцеляват без вода за продължителни периоди, особено ако имат достъп до сочни растения, които могат да предоставят необходимата влага. Това е особено важно за птиците, обитаващи сухи и полуаридни региони, където водните източници са ограничени. Въпреки това, птиците се радват на възможността да се къпят, когато намерят вода, тъй като това помага за поддържането на перата чисти и в добро състояние.
Издръжливостта на птиците по отношение на дехидратацията е впечатляваща. Те могат да загубят значителна част от теглото си без вода, достигайки до 25 процента загуба, и въпреки това да оцелеят. Това е възможно благодарение на техните ефективни механизми за консервация на водата и терморегулация, които им позволяват да устоят на тежки условия на дехидратация.
Размножаване при щраусите
Във време на репродуктивния период, щраусите изпълняват танци. Тези дейности започват с няколко особи и постепенно привличат целия кръг от птици. Щраусите практикуват полигамия, където един мъжки може да има харем до седем женски. Всички женски полагат яйцата си в едно общо гнездо, което представлява издълбана дупка в земята. Броят на яйцата варира между 40 и 60, като всяка женска снася по едно яйце на ден. Щраусовото яйце е значително по-голямо от стандартното кокошее яйце, като е приблизително 30 пъти по-тежко и достига до 1800 грама. Черупката му е изключително здрава и може да бъде пробита само с инструмент като свредло. Инкубационният период продължава 40 дни, като през нощта мътенето се осъществява от мъжкия, а през деня – от женските. В природата висок процент от яйцата не излюпват успешно. Мъжкият щраус защитава местото за люпене и ръководи младите в намирането на храна, докато и двата пола участват равнопоставено в отглеждането на малките.
Враговете на щраусите
– Гепардите
– Лъвовете
– Леопардите
– Африканските ловни кучета
– Хиените
– Щраусът често надбягва враговете си
– Хищниците ловуват от засада
– Гепардът е най-бързият бегач, успешно ловува щрауси
– Гнездата с яйцата са нападани от чакали, мангусти, лешояди
– Щраусът понякога се бие жестоко с хищниците, за да защити пилетата си