Select Page

Болестта на Нюкясъл при птиците е високозаразно заболяване, което засяга пернатите обитатели на планетата навсякъде. Вирусът NDV, отговорен за разпространението на болестта, се характеризира с висока вирулентност и е типичен за областите в Мексико, както и в Централна и Южна Америка. Въпреки това, вирусът лесно преминава граници и достига до континенти като Азия, Близкия Изток и Африка. Щамовете, причиняващи по-леки форми на заболяването, се срещат по целия свят, докато тези, които водят до по-сериозно заболяване, се срещат предимно при гълъби и не са толкова чести при други видове домашни птици.

Заболяването е причинено от вирус, който принадлежи към фамилията Paramyxoviridae, известен като паравирус. Този вирус засяга както домашни, така и диви прелетни птици. Хората също могат да бъдат заразени с вируса, което води до развитие на конюнктивит. Обикновено заболяването при хората е с лек характер и преминава само по себе си. Гълъбите и други гълъбови птици могат да носят и отделят вируса за периоди, продължаващи повече от една година.

Предаването на вирусни заболявания при птиците е сериозен проблем, тъй като може да доведе до големи икономически загуби в птицевъдството и да застраши общественото здраве. Някои вируси при птиците, като например тези причиняващи птичи грип, могат да се предават не само между птиците, но и от птици към хора.

Предаването става предимно чрез директен контакт с инфектирани птици. Това включва докосване на заразени или носителски птици, както и взаимодействие с техния изпражнения или други телесни секрети. Заразените птици отделят големи количества вирус чрез фекалиите си, което може да доведе до широко разпространение на инфекцията в околната среда.

Допълнително, непрякото предаване може да се случи при контакт с предмети или материали, които са контаминирани с вируса. Това включва храна, вода, инструменти, облекло и обувки, които са били в контакт с заразени птици или техните секрети. Вирусът може да остане жизнеспособен върху повърхности и в материали за дълъг период от време, особено при ниски температури, което увеличава риска от разпространение на заболяването.

Инкубационният период, т.е. времето от заразяването до появата на първите симптоми, за много вирусни заболявания при птиците е около 21 дни, но може да варира в зависимост от вида на вируса и засегнатия вид птици.

Когато в едно ято има болна птица, вирусът може да се разпространи бързо сред останалите, като цялото ято може да бъде инфектирано в рамките на 2 до 6 дни.

Клиничната картина на вирусните заболявания при птиците може да включва разнообразни симптоми, като:

– Внезапна смърт без предварителни клинични признаци
– Висока смъртност в ятото
– Респираторни проблеми, кашлица, хрипове и затруднено дишане
– Промени в изпражненията, като диария или необичайни цветове
– Намалена консумация на храна и вода
– Летаргия и нежелание да се движат
– Намалена продуктивност, например в производството на яйца
– Оток на лицето, възпаление на очите и/или секрет от носа и очите
– Промени във външния вид на перата или кожата

Трябва да се подчертае, че при наблюдение на подобни симптоми е критично да потърсите незабавно медицинска помощ от ветеринар за точна диагностика и предприемане на необходимите действия за лечение и контрол на заболяването. За ефективно управление и превенция на вирусни болести при птиците се изискват строги мерки за биосигурност, включващи карантина и при определени обстоятелства, ваксиниране на стадата.

Гълъб

– Респираторни проблеми- птицата киха, кашля, хърка;

– Нервни симптоми – тремор, парализа на крилата, усукване на шията;

– Диария;

– Не произвеждат яйца;

– Смъртността може да достигне до 100 процента.

Същите клинични признаци се наблюдават и при инфлуенца при птиците, затова са необходими клинични изследвания, за да се докаже нюкясълска болест.

След като се докаже диагнозата, се предприемат мерки за превенция, за да се опазят здравите птици. Те включват:

– Контролиране на придвижването на птиците;

– Ваксинации на територията на всички птицеферми;

– Пръскане за дезинфекция от ДДД фирми;

– Мониторинг на обектите, близко до огнища на болестта;

– Огнищата на заболяването се унищожават.