Щраусът е голяма нелетяща и екзотична за нас птица, която бяга много бързо и това го знае вече всеки. Има щраусова птица, наречена нанду, която всъщност не е щраус, както и птиците ему и казуарите. В края на ХІХ век нанду са отделени в свое семейство, но поради силната им прилика с щраусите продължават да се наричат така.
Нанду, известни още като реи или американски щрауси, са птици, които принадлежат към семейство Rheidae. Те са родни за Южна Америка и са вторите по големина птици в света след африканския щраус. Ето още няколко интересни факта за тези уникални същества:
1. Видове нанду: Съществуват два вида нанду – обикновеният нанду (Rhea americana) и малкият нанду (Rhea pennata), който също е известен като Дарвинов нанду.
2. Размери: Възрастните нанду могат да достигнат височина до 1.5 метра и да тежат до 40 килограма. Тяхната големина ги прави едни от най-големите птици, които все още могат да тичат с висока скорост.
3. Размножаване: Интересен факт за размножаването на нандуто е, че мъжките се грижат за яйцата и малките. Мъжките нанду отглеждат и защитават гнездата, които могат да съдържат яйца от различни женски.
4. Диета: Нандуто е всеядно и консумира разнообразие от храна, включително растения, семена, плодове, насекоми и дори малки гръбначни.
5. Компенсация за летенето: Въпреки че нандуто не може да лети поради големия си размер и късите крила, то е изключително бърз бегач. Може да достигне скорост до 60 км/ч, което го прави ефективен в избягването от хищници.
6. Комуникация: Нандуто използва различни звуци за общуване с другите членове на своя вид. Те могат да издават глъчки, шумове и тяхното типично бумтене, което се чува на далечни разстояния.
7. Заплахи: Основните заплахи за популацията на нандуто включват загубата на местообитания, лова за месо и пера, както и конкуренцията за храна с домашни животни.
8. Опазване: Някои популации на нанду са класифицирани като уязвими или застрашени от Международния съюз за опазване на природата (IUCN). Усилията за опазване включват защита на местообитанията и регулиране на лова.
9. Културно значение: Нандуто има специално място в културите на множество индиански племена в Южна Америка. То често се среща в митове и легенди и е използвано като символ в различни ритуали и обреди.
10. Продукти: Перата на нанду често се използват в декорации и костюми, докато тяхното месо е считано за деликатес в някои части на Южна Америка. Черупките на яйцата наистина се използват за различни битови цели, включително като съдове за готвене или за съхранение на течности.
Тези факти подчертават уникалната биология и интересната социална структура на нандуто, както и неговата роля в екосистемите и културите, в които съществува.
Класификация и етимология на нанду
Нандутата представляват вид големи птици, които не могат да летят, и се отличават с липсата на гръден кил на гърдите си. Те принадлежат към разреда Rheiformes и са родом от Южна Америка, като имат отдалечена родствена връзка с африканския щраус и австралийската ему.
Разпознати са 2 вида нанду:
– Rhea Americana – по-голямата от двете птици, застрашена в местообитанията си
– Rhea pennata – по-малка, известна още като Дарвинова нанду, която няма опасност от изчезване
В Германия съществува дива популация на голямо нанду, като се предприемат действия за ограничаване на техния брой. Първоначално името “rhea” беше въведено през 1752 година от Мьоринг, който нарече птицата на гръцката митологична фигура титанката Рея.
Тъй като се смята, че името произлиза от дума означаваща земя, то е прието като подходящо за тази нелетяща земна птица. На локално ниво нандуто е известно още като “Guarani”, дума означаваща “голям паяк” – вероятно заради техния начин на движение с ръсени пера, подобно на крила, при бягство. Терминът “нанду” е широко разпространен в европейските езици.
Снимка: Wildfaces/pixabay.com
Описание на нанду
Нандуто е голям вид нелетяща птица, притежаваща пера в сиво-кафяви оттенъци, и е обдарено с дълги лапи и шия, напомнящи на тези на щрауса. Най-едрите самци от по-големия вид могат да достигнат височина до 170 сантиметра и да тежат до 40 килограма, докато по-дребният вид се отличава със средна височина около 100 сантиметра. Мъжките се открояват с по-тъмен цвят на перата в сравнение с женските.
Нандуто се различава от повечето други птици по наличието на три свързани с мембрана пръста. Освен това, тази птица разполага със специално устройство за съхранение на урина, което представлява разширение на клоаката. Перата на врата са меки и гъсти. Въпреки че крилата на нандуто са развити, те служат единствено за поддържане на баланс, тъй като птицата се движи благодарение на мощните си нозе, достигайки скорост до 60 километра в час.
Разпространение и местообитание на нанду
Птиците произхождат от Южна Америка и в настояще време тяхното разпространение се ограничава до страни на континента като Аржентина, Боливия, Перу, Бразилия, Чили, Парагвай и Уругвай. Тези пасищни птици, известни като нанду, дават предпочитание на просторните терени.
Откритите поля и низкостеблести гори предоставят подходяща среда за живот на по-големия вид. Те се размножават в близост до водоеми и на равнини, като рядко се срещат на височина над 1500 метра над морското равнище. По-малкият вид предпочита да обитава зони с храсталаци, пасища и дори пустинни локации.
Начин на живот и поведение на нанду
Тези птици са склонни да бъдат мълчаливи, освен в някои случаи – когато търсят половинка по време на размножителния сезон, или когато прибират пиленцата си.
Снимка: anaterate/pixabay.com
По време на периода на размножаване, мъжката особа издава гръмогласен звук. Той се изправя на предни крака, накъдря перата си и напряга врата, докато издава този звук. Същевременно мъжката периодично разпъва и свива крилете си, извършвайки кратки бегове в кръг. Той често се приближава до женската с леко наведена глава и разтворени крила. По време на размножителния сезон те се групират в стада от около 20-25 птици. При угроза от хищник, те избягват със зигзагообразно движение, което контролират чрез последователно използване на всяко крило за стабилизация. В горещи дни птиците прекарват повечето време във водата, за да се охладят. Тези птици обикновено не мигрират, освен в случаи на природни катастрофи, когато могат да се преместят в търсене на хранителни ресурси.
Хранене на нанду
Нандуто е всеядно животно, като основната част от диетата му се състои от растителни материали. То отдава предпочитание на растения с големи листа, но също така консумира и плодове, семена, корените, както и насекоми, малки земноводни, влечуги и гризачи. Птичетата нанду се хранят изключително с насекоми през първите стадии на своето развитие. В периоди извън размножителния сезон, нандутата се групират с големи бозайници като елени, лами и говеда, където заедно пасат и формират синергични общности, осигурявайки взаимна защита. Като камили, тези птици могат да издържат дълъг период без вода, като компенсират нуждата от течности чрез храната, която приемат. Те също така преглъщат камъчета от време на време, за да улеснят процеса на храносмилане.
Размножаване на нанду
Птицата нанду, известна още като рея, принадлежи към групата на нелетящите птици и е роднина на страуса и емуто. Тези птици се срещат предимно в Южна Америка и са известни със своите уникални размножителни навици.
Мъжките нанду са полигамни и могат да ухажват и привлекат между 2 и 12 женски. Те изпълняват различни ухажващи ритуали, които включват специфични движения, звуци и показване на перата, за да привлекат вниманието на женските. След успешно чифтосване, мъжките поемат отговорността за изграждането на гнездо, което обикновено е просто углубление в земята, облицовано с листа, трева и други меки материали, за да се създадат подходящи условия за яйцата и бъдещите малки.
Женските поставят своите яйца в гнездото, като всеки мъжки се грижи за значителен брой яйца – от 10 до 60. Яйцата на нандуте са сред най-големите сред всички птици, достигайки размери от около 22 сантиметра в дължина и 13-14 сантиметра в ширина. Черупката е сравнително тънка за техния размер, само половин милиметър, но достатъчно здрава, за да защитава ембриона вътре.
Интересна особеност на поведението на мъжкия нанду е това, че той използва някои от яйцата като примамка за хищници, като ги поставя извън гнездото. Това е стратегия за отклоняване на вниманието на хищниците от основната клада и защита на останалите яйца.
Инкубационният период продължава около 35-45 дни, през които мъжкият седи върху яйцата, за да ги мъти и да поддържа температурата им стабилна. Когато малките се излюпят, което става в рамките на около 36 часа един от друг, те избиват черупките на яйцата си с помощта на човките и главите.
След като всички малки се излюпят, мъжкият нанду унищожава оставащите черупки и неизлюпени яйца, което привлича мухи и други насекоми. Това представлява отличен източник на храна за новоизлюпените малки, които се нуждаят от високопротеинова диета, за да растат бързо и здравословно.
Родителската грижа при нандуто е предимно задача на мъжкия, който защитава малките и ги води към места за хранене, като същевременно ги учи на необходимите умения за оцеляване в дивата природа.
Снимка: Efraimstochter/pixabay.com
Междувременно женските може да продължат напред като се чифтосват с други мъжки. Малките биват отглеждани само от мъжкия, който атакува всеки неприятел, който заплашва яйцата или малките.
След 6 месеца малките достигат до пълния размер на възрастни птици, като са отглеждани от бащата, който ги храни и пази, но не се размножават, докато не достигнат до 2 години.
Интересни факти за нанду
Когато нанду е застрашен или недоволен от нещо, издава звуци, те представляват писклив крясък. Той се състои от 2 срички -нанд и доо. Оттам идва и популярното име на птицата.
Когато се ядоса, нанду може да съска, подобно на котките. С него плаши враговете си, които се разбягват.
Казват, че нанду са отлични ловци на змии, но това все още не е доказано научно.
Продължителността на живота на нанду е голяма – 70 години, стига да не стане жертва на ягуар, койот или хора-ловци.
На върха на крилото си този вид щраусова птица има остър нокът, който използва по време на битки при чифтосване. В останалото време нокътят не влиза в действие.
В наши дни фермерите отглеждат нандути във фермите си, аналогично на отглеждането на щрауси, като използват техните месо, пера и яйца. Традицията по отглеждането им има корени още от времената, когато южноамериканските индианци са се занимавали с подобна дейност. Такова стопанство спомага за опазването на големия нанду от изчезване, предвид статуса му на застрашен вид в дивата природа.
Сред птиците от вида има доста албиноси с бели пера и светлосини очи.
Като всички щраусови птици, нанду обичат да се къпят в пясъка, за да прогонят паразитите от тялото си.