За никое друго животно не се разказват толкова много суеверия, колкото за кукумявката. Тя тихо съжителства с нас и ни помага да се справяме с мишките и други полски гризачи, но отдавна е обременена с лоша репутация.
Ако информацията относно причините за суеверията, свързани с очарователната малка птичка, стане широко известна, хората биха започнали да я възприемат като ценно пернато същество, което действително е. Суеверните поверия имат корени в отминали времена, когато електричеството все още не е било част от домакинствата. С настъпването на здрача, човешките занимания прекъсваха и се възобновяваха с изгрева, когато естествената светлина отбелязваше началото на новия ден.
Свещи или газени лампи горят през нощта в домовете, където има покойници. Тази светлина привлича различни насекоми, които се насочват към осветените прозорци. Тези насекоми от своя страна служат като плячка за нощни хищници като кукумявката, която се впуска в лов. Кукумявките активно общуват една с друга през нощта, което не убягва от вниманието на хората. Такива наблюдения са дали началото на различни митове за кукумявката, но е време да отхвърлим тези поверия и да се съсредоточим върху положителните аспекти на тази нощна птица.
Класификация на кукумявката
Един по-малък род в семейството на Совите се нарича кукумявки, които са относително малки птици в сравнение с останалите членове на семейството. В рамките на нашата държава, кукумявките представляват най-често срещания вид сова.
Можем да допълним имената на кукумявката с допълнителни наименования като малък бухал, атински бухал и сова на Минерва, което отразява интереса на античните общества към тази нощна посетителка, често срещана в близост до човешки домове. Птицата принадлежи към автентичното семейство на бухалите – Strigidae, което обхваща голямо разнообразие от видове сови. Отделно се разграничават истинските бухали, класифицирани в семейство Tytonidae.
Разпространение и местообитания на кукумявката
Кукумявката се среща в обширни райони на умерения и субтропическия климат в Европа, простира се източно до Корея в рамките на Палеарктическия регион и достига до Северна Африка. Този вид е бил интродуциран в Обединеното кралство в края на 19-ти век и в Южния остров на Нова Зеландия в началото на 20-ти век.
Този вид е установен и може да бъде открит в широка гама от среди, включително отворени пространства. Такива местообитания варират от селскостопански площи с живи огради и дървета, до ферми с овошки, градски паркове и зелени площи, както и степи и скалисти полупустини.
Можем да го открием в пясъчни дюни, наблизо до останки от стари постройки, кариери и в райони с каменисти терени. Понякога заселва селски области и приградски райони.
Описание на кукумявката
Кукумявката е малка птица с плоска кръгла глава, пухкаво компактно тяло и къса опашка. Лицевият диск е сплескан над очите, които са големи и кръгли, и придава на птицата намръщен израз. Оперението на кукумявката е сивокафяво, петнисто, набраздено и преградено с бяло. Долната част на тялото е бледа и набраздена с шарки в по-тъмен цвят.
Дължината на тялото при кукумявката средно е около 22 сантиметра, а размахът на крилете е 56 сантиметра и за двата пола. Кукумявката тежи около 180 грама.
Младите особи имат меко и пухкаво оперение, като техните петна не са особено забележими. Звуковите сигнали, които издава кукумявката, са специфични и широко разпознаваеми – “ку-ку-мяу”. Въпреки това, техните викащи звуци се срещат по-рядко. По време на периода на размножаване се наблюдава по-сложна вокализация при комуникацията между двойките, като понякога две птици могат да издават звуци едновременно. В района около гнездото те произвеждат разнообразни шумове, които включват тропане, крясъци или дори звуци, наподобяващи лай на куче.
Кукумявката линее и процесът започва през юли и трае до ноември. Мъжките кукумякви започват да линеят преди женските.
Начин на живот и поведение на кукумявката
Този вид птица предпочита активността през нощта и прекарва ограничено количество време през светлата част на денонощието, особено в сумеречните часове. Обикновено тя наблюдава за потенциална плячка, като се установява на високи клони. Кукумявката е винаги нащрек да се втурне към всяко малко животно, което улови с очите си. Има способността да преследва жертвата си на земята и да съхранява неизползваната храна в дупки или други укрития.
Този вид е с териториално поведение, при което мъжката особ остава върху определена територия през целия си живот. Размерите на тази територия се променят, като могат да се увеличат или намалят, като достигат своя максимум по време на сезона на размножаване през пролетта. Площта, в която птицата извършва ловна дейност, се изменя в зависимост от типа на местообитанието и сезона.
При еднообразни терени територията е много по-голяма. Това пък води до повишена полетна активност, по-дълги пътувания за храна и по-рядко посещение на гнездата.
Когато чужд мъжки нахлуе във владенията на друг, собственикът на територията се приближава, издавайки своите предупредителни звуци. Ако това не отблъсне нарушителя, тогава защитникът на територията заплашително налита към вторача. Ако и това не даде резултат, защитникът предприема атака с разперени нокти. В случай че нахлувачът се отдръпне, кукумявката се свлича надолу и бяга. Защитата на територията е по-остра против напълно непознати мъжки в сравнение с тези от съседство. Е доказано, че кукумявката може да узнае познати особи по техния глас.
Мястото на гнездене на кукумявката варира в зависимост от местообитанията. Гнездата се правят в дупки в дървета, скали, кариери, стени, сгради, речни брегове и дупки на зайците.
Счита се, че птиците имат стабилна популация и затова състоянието по опазването им е оценено като най-малко притеснително.
С какво се хранят кукумявките
Този малък пернат хищник се изхранва с плячката, която улови. Той се специализира в лова на насекоми, дъждовни червеи и малки гръбначни, включително земноводни, влечуги, други птици и малки млекопитаещи.
Снимка: sarangib/pixabay.com
Млекопитаещите съставляват между 20 и 50 процента от диетата, докато насекомите представляват от 24 до 49 процента. В категорията на млекопитаещите попадат мишки, плъхове, полевки, къртици и зайци.
Размножаване на кукумявките
През периода на размножаване женската обикновено отлага между три и пет яйца, макар че техният брой понякога може да варира от две до осем. Яйцата на кукумявката имат формата на широка елипса, са бели на цвят и липсват на блясък. Техните размери са приблизително 35,5 милиметра в дължина и 29,5 милиметра в широчина.
Инкубацията на яйцата е задача, възложена на самката, която често започва този процес веднага след като отложи първото си яйце. През периода на мътене, самецът се грижи за храненето на самката. Развиването на яйцата продължава между 28 и 29 дни, преди да се излюпят. В началните етапи на растежа, пиленцата получават храна от самката, която получава нахранката от самеца и след това я разпределя между тях. С напредването на времето, и двамата родители участват в лова и доставят храна за своите наследници.
Младите птици излизат от гнездото след около седемте седмици и стават способни да полетят след още една или две седмици. Типично през една година се излюпва само едно пиле, но при наличието на достатъчно храна може да се появи и втора поредица потомство. Събраните енергийни резерви от пилетата по време на престоя им в гнездото са важни за тяхното оцеляване. Когато пилетата са в добра физическа форма, вероятността да достигнат зряла възраст значително се увеличава.
Когато младите птици напуснат гнездото, те обикновено не се отдалечават на разстояние надвишаващо 20 километра. Птиците създават двойки, които остават заедно през цялата година, и тяхното партньорство често продължава до смъртта на единия от тях. Очакваната продължителност на живота на една птица е 16 години, макар че само малък процент достигат до зрелост. Хладните зимни условия често водят до гибел на много от тях, поради което повечето от тях живеят не повече от около 3 години.
Суеверия за кукумявките
От горния палеолит насам, човечеството е изобразявало кукумявки в своето изкуство. Различни вярвания и легенди са се появили около тези птици. В древногръцката митология кукумявката е асоциирана с богинята на мъдростта Атина, а в римската – с Минерва. Тя символизира знанието и мъдростта.
В народните традиции на балканските населения, включително румънците и българите, кукумявката е символ на смъртта. През 1992 година воден знак с изображението на тази птица беше включен на сто гулденовата банкнота в Нидерландия.