Select Page

В своето майсторство да сътворява, природата – ненадминатият иноватор, често ни подмигва чрез своите създания. Очарователни и привлекателни, тези животни се отличават не само с външния си вид, но и с уникалното си поведение. Заедно с папагалите, щраусите и фламингото, те представят изключителна красота и интерес. Пример за такава дивна твар е Императорският пингвин.

Не само че привлича вниманието със своята очарователна външност, но това същество също така е изключително симпатично и може да бъде открито в дивата природа. В процеса на ухажване, мъжкият представител търси и поднася най-прелестния камък като знак на внимание към женската. Това напомня за човешките обичаи, при които подаръкът може да бъде пръстен, украсен с изящен и впечатляващ камък, даден на любимата.

Тези пингвини умеят да пият солена вода от океана, което е необичайно за повечето животни, тъй като разполагат с уникален орган в носовите си пътища, който филтрира солта. Те са изключително отдадени родители и когато техните птенца навършат два месеца, ги събират в групи, създавайки защитени зони, наподобяващи детски градини, където малките са в безопасност и топлина. Разбирането и наблюдението на тези изумителни създания може да ни помогне да научим повече за самите нас.

Класификация на Императорския пингвин

Латинското наименование на императорския пингвин е Aptenodytes forsteri. Този вид представлява нелетяща птица, принадлежаща към семейството на Пингвините, като се отличава като най-едрата разновидност сред тях. Уникален е с това, че размножаването му се осъществява през антарктическата зима. Зоологът Джордж Робърт Грей е извършил първото научно описание на вида през 1844 година и е избрал името му, вдъхновен от древногръцката дума, означаваща “без крила”. Научното название на пингвина отдава почит на германския естествоизпитател Форстер, който е съпътствал капитан Кук по време на неговото второ пътешествие и станал първият човек, наблюдавал пингвини през 1773 година.

В Нова Зеландия е намерена вкаменелост на Императорски пингвин от периода на късния плиоцен, датираща приблизително отпреди 3 милиона години. Анализите на специалистите разкриват, че този род е примитивен, тоест представлява ранен разклон от общия предшественик на всички съвременни пингвини, което се е случило преди приблизително 40 милиона години.

Как изглежда Императорският пингвин?

Този пингвин притежава рекорда за най-голям и тежък сред всичките си сродни видове, като е уникален обитател на Антарктическия континент. И двата пола се отличават с подобна външност и измерения.

Императорските пингвини достигат височина приблизително 120 см, ако се включи и опашката. Тяхното тегло варира между 23 и 45 кг, като то се колебае в зависимост от пола и вида на пингвина, като мъжките обикновено са по-тежки от женските. Тези птици не могат да летят. Техните крила са преобразувани в плавници, които са приспособени за плуване в морската среда.

Императорският пингвин се класира като петата най-тежка птица на планетата по маса. Теглото на тези пингвини варира в зависимост от годишното време, като през периода на размножаване мъжките индивиди могат да загубят до 12 килограма. Тази загуба на тегло се дължи на факта, че мъжките не се хранят докато вършат своята родителска задача – защитаване и инкубиране на своето яйце.

Пингвини

Както и другите видове пингвини, Императорският пингвин разполага със струмлинна форма, която улеснява движението му във водата, като намалява съпротивлението. Изключително забележителен е неговият език, адаптиран със специални структури, които предотвратяват плячката от изплъзване след улавянето ѝ.

Цветовете на Императорския пингвин не се различават помежду си по пол, като възрастните особи се характеризират с тъмно черни горни части – глава, подбрадие, гърло, гръб, задните страни на перките и опашката. Тези тъмни пера контрастират с по-светлите коремни части. Цветът преминава в светло жълто в областта на горната част на гърдите, а ушните петна също са наситено жълти.

Гушата на Императорския пингвин може да бъде в нюанси на розово, оранжево или лилаво, като по врата си разполага със светло жълто-оранжева лента, която постепенно преминава в по-блед цвят по гърдите. Младите пингвинчета са обвити в сребристо-сива пухеста кожа, като отличителните белези включват черни глави и бял пух на лицевата област. Тяхната пухкава одежда е влакнеста и без блясък.

Малките птици са адаптирани да абсорбират максимално количество топлина, което е ключово за оцеляването им, тъй като не притежават способността да управляват телесната си температура така, както го правят зрелите особи. Новоизлюпените пингвинчета тежат приблизително 315 грама.

Адаптация на Императорския пингвин към студа

Императорският пингвин се възпроизвежда при най-ниските температури, на които се сблъскват птиците. Въздухът може да се охлади до минус 40 градуса, а ветровете да достигат скорости от 144 км/ч.

Този вид се приспособява към изключително суровите условия по различни начини. Има четири слоя уплътнени пера, които предоставят между 80 и 90 процента от термичната му изолация. Под повърхността на кожата се намира слой мастна тъкан, достигащ до 3 см в дебелина. Контурните пера имат плътност от 9 на квадратен сантиметър, а съчетанието от гъсти пера и пух играе важна роля в поддържането на телесната топлина.

Мускулатурата умозможява перата да стоят издигнати на суша, което убавя загубата на топлина, тъй като създава въздушен слой близо до кожата. Във водата, перата се прилепват плътно, осигурявайки изолация на пингвина, включително и на подперената област. Подготовката преди влизане във вода е ключова за засилване на изолационните свойства и за запазване на перата намазани и отблъскващи водата.

Императорският пингвин притежава уникалната способност да запазва стабилна телесна температура без изменение на своя метаболизъм, дори при различни външни температури. Той е единственият вид, способен да възстановява използваната си топлина. По време на кръвообращението, когато кръвта се движи към удовете, тя се охлажда, но при връщането си към сърцето отново се загрява, което позволява на пингвина да запази топлината си в тялото.

Ходенето, плуването и трептенето представляват три стратегии за ускоряване на метаболитните процеси. Разграждането на мастните натрупвания е четвъртата методика в тази последователност.

Начин на живот на Императорския пингвин

Императорският пингвин обича обществото на своите събратя. Тези птици ловуват колективно и са способни да синхронизират своите потапяния, като са активни и през светлата част на деня, и през нощта. Зрелият индивид прекарва голяма част от годината в движение между местата за размножаване и хранителните територии в морето. При търсене на прехрана, те понякога пътуват на разстояние до 500 километра от своята колония.

Под условията на изключително ниски температури, императорските пингвини формират тесни обединения. Те се притискат един към друг, за да се защитят от ледения студ и поривите на вятъра. Мъжките пингвини се групират заедно и ротационно сменят своите позиции, така че всеки от тях да прекара време в защитената от вятъра среда. Тази стратегия обяснява защо те обичайно се движат в компактни групи, поддържайки близък контакт помежду си.

Малките си отглеждат заедно, като им осигуряват топлина и закрила.

Размножаване на Императорски пингвин

Размножаване на Императорския пингвин

Тези птици, които не могат да летят, практикуват моногамия и образуват двойки, тъй като отглеждането на потомство самостоятелно е непосилно в суровите си животни условия. В ледените пустини на Антарктика не съществуват материали за изграждане на гнезда. По тази причина женската отклада едно яйце директно на леда. Мъжкият незабавно го прибира и го разполага на краката си, след което се навежда напред, така че тялото му да покрие яйцето и да го съхрани топло.

За да употребява по-малко енергия, прекарва голяма част от времето в сън. Той остава в тази позиция до момента на излюпване на пиленцето. През целия този период не приема храна и използва натрупаните си мазнини. Отглеждането на излюпеното пиленце се осъществява от двамата родители.

Докато мъжкият пингвин се грижи за яйцето, загрявайки го, женската пингвинка отива в морето в търсене на храна. След период от един до два месеца, тя се завръща и регургитира риба, за да нахрани своето новоизлюпено птенце.

Ако птенчето се появи на бял свят преди майката да се е върнала, мъжкият продължава да се грижи за него, като го държи между краката си за топлина и го храни с питателна млечноподобна субстанция, произведена от специална жлеза в хранопровода му. Младият пингвин остава под родителска грижа, докато не стане способен самостоятелно да плува и ловува риба.

Зрялостта се достига на три години, но обикновено се очаква период от 1 до 3 години преди пълноценно размножаване. Те практикуват моногамни отношения с един партньор, избран за този брачен сезон. Партньорите се ротират всяка година.

С какво се храни Императорският пингвин

Хранителният режим на най-голямата особ от този вид преимуществено включва риба, ракообразни и главоноги. Рибите представляват основен източник на храна, като антарктическата сребриста риба заема централно място в менюто на този вида пингвини. Императорските пингвини също така с удоволствие се хранят с калмари и антарктически крил.

Те ги издирват в откритите води на Южния океан и в райони, свободни от лед. При ловуване, императорският пингвин се спуска до дълбочина около 50 метра, където може да намери своята плячка. Този процес той извършва няколко пъти, преди да се появи на повърхността за въздух. Императорският пингвин има способността да остава под вода до 18 минути без да диша, което му дава значително предимство при лов.

Императорският пингвин обикновено живее до около две десетилетия. Основните заплахи за неговото оцеляване включват хищници като морския леопард, косатката и акулите. В миналото хората активно ловуваха тези птици заради тяхната маст.