Сравнително скоро, от 1750-1800 година, гугутката е забелязана в нашата страна. Първото описание у нас е от 1838 година в покрайнините на Пловдив. Интересен факт е, че от всички 10 хиляди вида птици на планетата, гугутката е единствената, за чието съществуване е съобщено за първи път от България. С това нашата страна става известна в науката орнитология.

Гугутката представлява една изключително очарователна птица, която се отличава със своята уникалност – няма друг вид птица, за който може да се твърди, че чифтът остава неотлъчно заедно както през хладните зимни месеци, така и през топлите летни дни, търсейки близостта един на друг за топлина и уют. Популярната фраза “Влюбени като гугутки” е широко разпространена и отражава любовната връзка между тези пернати същества, които са станали емблема на любовта. Тяхното очарователно, миролюбиво излъчване и приятен нрав ги правят любими сред хората и едни от символите на Столицата и България като цяло.

Като част от семейството на гълъбите, гугутката заема важна позиция в културното наследство на човечеството. В християнските учения, гълъбът се асоциира със Светия Дух, докато гугутката е знак за саможертвена и искрена любов. Нежното ѝ гукане още повече допринася за тази идилична представа.

Въпреки че повечето хора в България са запознати с видяното и поведението на гугутката, винаги съществува възможността да се разбере още нещо ново и интересно за тази прекрасна птица.

Класификация и етимология на гугутката

Евразийският гълъб с яка на шията, известен с научното си наименование Streptopelia decaocto, е често срещан вид в много региони на Европа и Азия. Отличава се с характерната черна яка, която има на задната част на шията си, и спокойния си, монотонен глас. Този вид гълъб е адаптивен и може да се срещне в разнообразни местообитания, включително градски населени места, полета, градини и гори.

С времето, Евразийският гълъб с яка е бил успешно въведен извън родния си ареал и в момента се намира в множество нови територии, включително Япония, Северна Америка и Карибския регион. Въпреки че в някои места той може да представлява заплаха за местните видове, като конкурент за ресурси или потенциален разпространител на болести, общо взето птицата не е считана за вредна и е класифицирана като “най-малко застрашена” от Международния съюз за опазване на природата (IUCN).

Научното наименование Columba decaocto, предложено от унгарския натуралист Имре Фривалдски през 1838 година, е било заменено с номенклатурата Streptopelia, въведена от френския орнитолог Шарл Люсиен Бонапарт. Този род включва и други видове гълъби с яки, които са близки роднини на Евразийския гълъб.

Свързаността на Евразийския гълъб с други видове от рода Streptopelia е демонстрирана чрез изследвания на тяхната генетика и поведение. Подобно на Африканската гугутка (Streptopelia roseogrisea), която е малко по-малка и по-светла на цвят, Евразийският гълъб има разпознаваеми вокални сигнали, които са важни за комуникацията между особите, особено през периода на размножаване.

Името на рода Streptopelia произлиза от гръцките думи “streptos”, означаваща “свит” или “завит”, което се отнася до яката на гълъба, и “peleia”, което означава гълъб. В допълнение към научното наименование, гълъбът е асоцииран с интересна митологична история. Според гръцкия мит, Зевс е превърнал прислужница, която се оплаквала от ниското си възнаграждение, в гълъб, чието гукане звучи като “дека окто” (осемнадесет на гръцки), което съответства на броя монети, които тя получавала.

Разпространението и адаптивността на Евразийския гълъб го правят интересен предмет на изучаване в областта на орнитологията и опазването на природата, както за разбиране на механизмите на успешната колонизация, така и за оценка на въздействието върху местните екосистеми в регионите, където този вид не се среща естествено.

Как изглежда гугутката

Гугутката представлява птица от гълъбовия вид с размери, които са помежду средно големите и малките. Тя е по-дребна в сравнение с горския гълъб, но има сходни размери със скалния гълъб, като обаче се отличава със своята по-слаба конструкция и дълга опашка. Птицата достига дължина от около 32 сантиметра, мерено от началото на клюна до края на опашката. Теглото ѝ може да бъде в диапазона от 125 до 240 грама. Гугутката разполага с криле, чийто размах варира между 47 и 55 сантиметра. Окраската ѝ е предимно в гамата от сиво-кафяво до розово-сиво, като по гърба е нещо по-тъмна. Под крилете се забелязва сиво-синьо петно. Опашните пера отгоре са сиво-кафяви, а отдолу са тъмно сиви с бели елементи. Външните пера на опашката имат светъл оттенък отгоре. Характерен знак за вида е черният полукръгъл обръч, обрамчен с бяло на задната част на главата, който е и причина за наименованието на гугутката.

Двойка гугутки

Този птиц има кратки червени крайници и черен нос. Очните му ириси са червени, но отдалеч изглежда, че са черни поради големите му зеници. Зоната около очите на гугутката е обградена от участък неоперена кожа, която може да бъде бяла или жълта на цвят. Няма визуални разлики между двата пола, докато младите птици се различават по неизцяло развитата яка и кафеникавите ириси.

Разпространение и местообитания на гугутката

Гугутката, известна още като обикновена гугутка (Streptopelia decaocto), е вид гълъбоподобна птица, която, въпреки че не участва в масовите миграционни движения като много други птици, е успяла да се адаптира и разшири своето присъствие по света. Тя не прекарва сезоните в различни географски ширини, както правят мигриращите видове като белоглавия лешояд, бекаса, лебеда, щъркела, лястовицата, чучулигата и птичето орехче, които се преместват между местата за размножаване и зимуване в търсене на благоприятни условия за живот.

Вместо това, гугутката се е разпространила по света по различен начин. Произходът на гугутката е свързан с топлите, умерени и субтропични региони на Азия – от Турция до Южен Китай, и на юг от Индия до Шри Ланка. Оттам тя започва своето постепенно разпространение, достигайки до нови територии.

След първите съобщения за нейното присъствие в България през 1838 година, гугутката продължава своето разширение на север, като достига до Германия през 1945 година, до Великобритания през 1953 година и до Ирландия през 1959 година. През втората половина на XX век, тя достига дори до Арктическия кръг в Норвегия. Въпреки че е била наблюдавана в Исландия, гугутката не успява да колонизира този остров.

В Северна Америка, където гугутката е била въведена, тя показва импресивен растеж на популацията си, с увеличение от над 1,5 процента на година до 2015 година. Тя се адаптира особено добре в крайградските зони и някои селскостопански райони, където често преобладава над местните видове.

Гугутката предпочита да гнезди в паркове, градини и дворовете на фермите, където намира подходящи условия за хранене и защита. Зимуването също е в подобни среди, където климатът е по-мярка и храната достъпна през студените месеци. Тази способност да се адаптира към разнообразни и често антропогенни среди е ключов фактор за успешното им разпространение и оцеляване в различни части на света.

Размножаване на гугутката

Гугутките предпочитат да се възпроизвеждат в пространства близо до човешки домове, където има обилни хранителни източници и подходящи дървета за изграждане на гнезда. Повечето гнезда се намират в радиус от 1 км около жилищни сгради. Женската от този вид отлага две бели яйца в по-скоро небрежно изработеното гнездо и ги огрява през нощта, докато мъжкото поема тази задача през деня.

Периодът на инкубация продължава между 14 и 18 дни, а пиленцата развиват пера в рамките на 15 до 19 дни. Гугутките могат да се размножават през всички сезони, ако има достатъчно храна, но процесът замръзва през зимата при студени условия. Възможно е да имат от 3 до 4, а в някои случаи и до 6 размножителни цикъла годишно. Тези птици са моногамни и работят в синхрон за грижата за своето потомство.

Хранене на гугутката

Гугутка в гнездо

Тази птица не проявява голяма предпазливост и често се храни в непосредствена близост до човешки населени места. Най-често се срещат в районите около ферми, където са разсипани зърнени култури и където има зърнохранилища.

Гугутката, която предпочита да живее в групи, формира най-големите си стада в местата с изобилие от храна, включително насекоми и млади растения. Като вегетарианска птица, гугутката предпочита да се храни с царевица и пшеница, както и с хранителни остатъци от човешките трапези и лови насекоми.

Някои интересни факти за гугутката

В началото на XXI век наблюдаваме тревожно намаляване на популацията на гугутки в някои райони на България, което предизвиква загриженост сред орнитолозите и природозащитниците. Една от основните причини за тази тенденция е увеличеното нахлуване на свраките, които са известни като опортюнистични хищници. Свраките често атакуват гнездата на гугутките, крадат яйцата и убиват малките пиленца, което води до намаляване на успеха на размножаването и по-нататъшното отслабване на вида.

Гугутката (Streptopelia turtur) е известна със своята общителна натура. Тези птици често се наблюдават в близост до човешки поселения и са склонни да се доверяват на хората, което понякога води до тяхното хранене директно от ръка. Това дружелюбно поведение ги прави едни от най-обичаните птици сред любителите на природата. Тяхното присъствие в близост до човека обаче ги прави уязвими и изложени на допълнителни рискове, включително бракониерство и отрови.

Орнитолозите смятат, че гугутката е предшественик на домашната гугутка, която е широко разпространена по целия свят. Домашната гугутка е резултат от избирателното развъждане и кръстосването на дивите гугутки, което е довело до по-големи и пригодени за отглеждане в неволя птици. Въпреки това, дивите и домашните гугутки все още могат да се кръстосват, като по този начин поддържат генетичния обмен между популациите.

Гугутката е също така обект на ловни страсти. В България ловът на гугутка е регулиран със закон, като сезонът за лов обикновено е разрешен от втората събота на месец август до края на годината, 31 декември. Това дава възможност на ловците да участват в традиционния лов на тези птици, но също така изисква строг контрол и управление за запазването на популациите на гугутката в дивата природа. Стриктното спазване на ловните сезони и квоти е от съществено значение за опазването на вида от прекомерен отстрел и устойчивостта на популацията в дългосрочен план.

Отглеждане на гугутка като домашен любимец

Любителите на гълъби са една значителна група хора. Те създават свои гълъбарници и отглеждат питомците си в много по-свободен режим, отколкото коя да е друга птица.

Диамантената гугутка е един от декоративните видове гугутки, които се отглеждат в гълъбарник у нас. Известна е обаче с агресивния си нрав по време на мътене.

Гугутката смехурка, позната и като скумрийка, е друг вид за домашно отглеждане, известен с непретенциозността си и доверието си към хората.

Друг вид, представляващ интерес за гълъбарите, е сенегалската гугутка, която се отличава с кафяво – червеното си оперение. Тя също се отглежда като декоративна птица.

При правилно отглеждане тези домашни любимци могат да живеят до 15 години.

Прочетете също за: гургулицата, гълъб преметач и лахор.