Природата, с нейния талант за изобретения, е дала живот на изключително красиви птици в животинския свят, които ни омагьосват с впечатляващия си външен вид. Съвсем очаквано, около тях са се родили и разнообразни легенди.

Червеногръдката, малък представител на семейство Муколовкови с ослепително оперение, е птица, която е заела своето място в старинните митове и легенди и може да бъде наблюдавана и в нашите ширини.

Съгласно преданието, едно дребно птиче било от полза на Дева Мария, помагайки ѝ да разпали огън, за да сгрее новородения Исус. Птичето се старало да запази пламъка жив, като веело с криле. В резултат на този акт на храброст, гърдите на отважната птица се опарили от жара на огъня, оставяйки следа, която символизира благородното сърце скрито в нейното малко телце.

Ето какво разказва науката за тази интересна птичка.

Класификация на червеногръдка

Червеногръдката птица, позната също като червеношийка или червеногушка и широко известна под общоприетите имена робин или червеногуша робина, е класифицирана в семейство Мухоловкови от отряда Врабчоподобни. Нейното латинско наименование е Erithacus rubecula. Този вид е характерен за Стария континент и е малка, насекомоядна птица, която принадлежи към групата на мухоловките.

Карл Линей за първи път описа птицата през 1758 година в своя труд “Sistema Naturae”, като й даде наименованието Motacilla rubecula. Терминът “rubecula” представлява диминутив от латинския език, означаващ “червен”. По-късно, през 1800 година, френският природозащитник Жорж Кувие въведе рода Erithacus, което доведе до съвременното научно име на вида.

Преди се смяташе, че Erithacus принадлежи към семейството на дроздовете, но в настояще време е прекласифициран и включен в семейството на мухоловките, където се намират и славеите.

Червеногръдката принадлежи към обширно семейство, в което съществуват множество подвидове. Въпреки разнообразието си в Евразия, тези птици не формират разграничени популации, достатъчно различни, за да бъдат категоризирани като самостоятелни подвидове.

Червеногръдка

Снимка: EvgeniT/ pixbay.com

Подразделения на видовете възникват когато те заемат различни острови, там създавайки отделни популации. Наблюдаваме такива примери в Британските острови, на Мадейра, в Азорите и на Канарските острови, където те се разграничават със специфични външни характеристики. Например, червеношийките от Канарските острови се различават с бял кръг около очите, ярко оцветени гърди, сива ивица, която отделя оранжево-червените и кафявите части на тялото, и напълно бял корем. Установено е, че тези разлики при птиците от Канарските острови произлизат от техните предци, които са колонизирали островите преди около 2 милиона години.

Американският представител на вида е значително по-голям по размер в сравнение с европейския си сродник, като се отличава и с оранжевото оцветяване на гърдите, докато австралийският член на вида е по-близък до гарваните и сойките, отколкото е до своя европейски роднина. Съществуват различия и между европейските и кавказките представители, както и тези от Азия.

Описание на червеногръдка

Възрастната птица червеногръдка в Европа е с дължина около 12, 5-14 сантиметра и тежи 16-22 грама. Размахът на крилата на птичето е само 20-22 сантиметра.

Мъжките и женските птици имат идентично оперение, което включва оранжеви гърди и лице, заобиколено от синкаво-сиви отенъци настрани по шията и гърдите. Върховете на тялото им са с кафяв или маслинен оттенък при птиците, намиращи се във Великобритания, докато коремите са бледо бели на цвят, а краката – кафяви. Клюновете и очите им са черни на цвят. Що се отнася до младите особи, те се различават с бяло-кафяви петна и постепенно се развиват оранжеви отметки по тяхното оперение.

Разпространение и местообитание на червеношийка

Разпространението на червеношийката обхваща обширни територии в Евразия, като се наблюдава от източните региони на Сибир до западните предели, простира се на юг към Алжир, и достига до Азорските острови и Мадейра на запад. В Исландия този вид птици се наблюдава като случаен гост. Хабитатът им включва територии на югоизток като Иран и Кавказките планини. Птиците от Скандинавия и Русия предприемат миграция към Британските острови и Западна Европа през зимния период, в търсене на по-меки климатични условия.

Зимуващите птици от континента често се устремяват към северноевропейските борови гори. Опитите за адаптация на европейската червеногушка в региони като Австралия и Нова Зеландия не доведоха до успех.

Поведение и начин на живот на червеногръдка

Червеногушката е активна през деня, но също така е и ефективен ловец на насекоми през нощите с лунна светлина, както и в районите осветени от изкуствена светлина. Тази птица не изпитва страх от човека и често се привлича към зоните на човешка дейност, където обработването на почвата изобилства с прясна храна като например изкопани червеи. Освен това, тя не се поколебава да се доближи до големите диви животни, като диви свине, за да използва храната, която тези животни разкопават на повърхността на земята.

Мъжките представители на птиците се отличават с териториалност и склонност към агресия в рамките на техния участък. Без да бъдат предизвикани, те нападат своите съперници и други малки птици. В резултат на такива териториални конфликти понякога се стига до смъртта на някои от мъжките особи.

Средната продължителност на живота на червеногръдката е 1, 1 години поради високата смъртност на малките пилета. Блатната бълха живее като паразит върху тези птици.

Хранене на червеношийка

Диетата на птицата е основно базирана на консумацията на мухи, различни наземни безгръбначни като паяци и червеи, както и множество малки насекоми, допълнително обогатена с разнообразие от малки лесни плодове. Тя включва и яденето на различни семена, които често се предлагат от хората в специализирани хранилки за птици.

Размножаване на червеношийка

Червеногръдка  птица

Снимка: Oldiefan/ pixbay.com

Червеногушките разполагат с разнообразни опции за местообитания при гнезденето. Те могат да използват всякакви природни укрития, като отвори, углубления, откоси на речни брегове или водостоци, за създаването на свои гнезда. Тези птици не пропускат и изоставени от човека предмети като стари чайници, лейки, саксии и дори шапки, превръщайки ги в потенциални домове.

Птицата предпочита да прави гнезда не само в природни условия, но и в специално изработени кутии с отворен преден панел. За най-добър резултат, тези кутии трябва да бъдат монтирани на укрито място, на височина до два метра от земята. За уют и топлина в гнездото, птиците често използват материали като мъх, листа, трева, косми и пера.

Периодът на размножение за червеногърдките настъпва в месеца март, когато самките отлагат до пет-шест яйца. Яйцата имат кремав, кафяв или бял фон с червеникаво-кафяви точки, които са по-плътно разпределени около закръгления им край.

Инкубацията на яйцата се извършва от женската птица в продължение на приблизително 12 до 14 дни. Новоизлюпените птичета изникват безсилни и се грижат за тях и двамата родители. След около две седмици, младите птици стават способни да оставят гнездото. През следващите няколко дни, те продължават да се придвижват заедно с родителите си, които все още се грижат за тяхното хранене. С течение на времето, под челюстта на пиленцето започва да се формира оранжева марка, която бързо нараства до размерите, характерни за възрастните особи от вида.

Червеногушката отглежда по 2 поколения на година.

Вокализация при червеногръдка

По време на периода на размножаване, червеногръдките птици издават вибриращи тонове. Изпълненията на песни са характерни както за мъжките, така и за женските представители. Техният мелодичен репертоар включва редуване на свирене и характерни скърцане. Обикновено те започват да пеят в зори, когато се разсъмва.

През зимата, когато държат територия, песента им звучи по-жално от лятната, която е по-весела и безгрижна.

Природозащитен статус на червеногръдка

В Европа популацията на тези птици достига стотици милиони индивида и не е близо до нивата на уязвимост. Съгласно природозащитните закони, тези птици не се класифицират като уязвим вид.

Червеногръдка и хората

Тази птица е широко узнаваема, тъй като е свързана с Коледа и редовно фигурира на коледни поздравителни карти. Тя е приета като неформален национален символ на птицата за Обединеното кралство и представлява умението за стрелба в движение.