Накратко: Белият щъркел (Ciconia ciconia) е един от най-обичаните символи на българското село. Всяка пролет се завръща от Африка, за да гнезди по електрически стълбове, комини и специални платформи. Храни се предимно с насекоми, жаби, гущери и дребни гризачи, затова е ценен помощник на земеделеца. Видът е строго защитен по Закона за биологичното разнообразие — гнездата не се местят и разрушават без разрешение. Ако намерите паднало или ранено щъркелче, не го прибирайте у дома, а се обадете на РИОСВ или на спасителен център за диви животни.
| Признак | Данни |
|---|---|
| Местообитание | Влажни ливади, речни долини, обработваеми земи, близо до села |
| Храна | Насекоми, жаби, гущери, змии, дребни гризачи, охлюви, дъждовни червеи |
| Размер | Височина ~100–115 см, размах на крилете до ~200–215 см, тегло 2,5–4,5 кг |
| Статут на защита | Строго защитен вид по ЗБР (Приложение 3); защитен и по международни конвенции |
| Активност | Дневно активен; прелетен вид — при нас от края на март до края на август |
Белият щъркел — символ на българското село
Малко птици са толкова свързани с народната ни култура, колкото белият щъркел. Завръщането му е знак, че пролетта е дошла „наистина“, а гнездото върху комина или стълба се смята за поличба за берекет и здраве. България е една от най-важните държави за вида в Европа — у нас гнездят десетки хиляди двойки, а по някои преброявания страната ни е сред европейските лидери по численост на белия щъркел.
Разпознава се лесно: снежнобяло тяло с черни махови пера по крилете, дълъг червен клюн и червени крака. Черният щъркел (Ciconia nigra) е негов по-рядък и по-плах роднина, който гнезди в горите и се среща много по-трудно. В тази статия говорим основно за белия щъркел, който повечето хора виждат ежедневно.
Миграция — хиляди километри до Африка и обратно
Белият щъркел е далечен мигрант. През есента напуска България и лети чак до Централна и Южна Африка, за да прекара там зимата. Пътят е дълъг — хиляди километри — и птиците го изминават предимно с помощта на топлите въздушни течения, които им позволяват да се реят с минимум усилия. Затова щъркелите избягват прелитането над големи водни площи като Средиземно море и заобикалят по сушата.
През есента над България могат да се видят внушителни ята от прелитащи щъркели, събрани в „реки“ от птици. Завръщането е през пролетта — обикновено през март — когато мъжкият пристига пръв и заема миналогодишното гнездо. Много двойки се връщат на едно и също място година след година.
Все повече щъркели у нас обаче не отлитат, а зимуват в България — явление, което специалистите свързват с по-меките зими и наличието на храна край сметища и рибарници.
Гнездото — инженерно чудо върху комина
Гнездото на щъркела е огромно съоръжение от клони, слама и трева, което двойката поправя и надгражда всяка година. С времето някои гнезда достигат стотици килограми тегло. Затова щъркелите предпочитат стабилни основи — електрически стълбове, комини, специално поставени платформи и все по-рядко високи дървета.
За да намалят авариите и опасността от токов удар, електроразпределителните дружества у нас поставят специални платформи-„кошници“ върху стълбовете, върху които щъркелите гнездят безопасно. Женската снася обикновено 3–5 яйца, а малките се излюпват след около месец мътене. Родителите ги хранят със смляна храна, която повръщат в гнездото, а понякога носят и вода в горещите дни.
С какво се храни и защо е полезен
Щъркелът е хищник по хранене, макар да не изглежда като типичен ловец. Обикаля бавно по влажните ливади и обработваеми земи и лови всичко подвижно: скакалци, бръмбари и други насекоми, жаби, гущери, змии, дъждовни червеи, охлюви, а понякога и дребни гризачи като полски мишки и полевки.
Именно затова той е естествен съюзник на земеделеца — унищожава голямо количество вредители и гризачи без нужда от химия. Проблемът е, че тази храна зависи от здрави влажни зони и ливади. Пресушаването на влажните места, интензивното земеделие и употребата на пестициди намаляват храната му и са сред основните заплахи за вида.
Защо щъркелът е защитен по закон
В България белият щъркел е строго защитен вид по Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Това означава, че е забранено убиването, улавянето и обезпокояването на птиците, както и разрушаването или преместването на гнездата им без изрично разрешение от компетентните органи.
Важно — какво да НЕ правите:
- Не сваляйте и не местете гнездо на щъркел на своя глава — дори когато „пречи“. Свалянето изисква разрешение и обикновено се извършва от специалисти извън размножителния период.
- Не прибирайте паднало щъркелче у дома и не се опитвайте да го отглеждате — това е незаконно и вреди на птицата.
- Не хранете диви щъркели с хляб или месни отпадъци.
- При намерено ранено или паднало щъркелче се обадете на РИОСВ по region или на Спасителния център за диви животни в Стара Загора. При спешност — тел. 112.
Ако намерите паднало от гнездото щъркелче, най-доброто, което можете да направите, е да не го докосвате и да потърсите помощ от специалисти. В много случаи родителите продължават да го хранят и на земята, а намесата на човек може да навреди повече, отколкото да помогне.
Заплахи за щъркелите у нас
- Токов удар и сблъсък с електропроводи — една от най-честите причини за гибел; решава се с изолиране на стълбовете и специални платформи.
- Загуба на влажни зони — пресушаване на ливади и блата, което намалява храната.
- Пестициди — намаляват насекомите и отравят по хранителната верига.
- Безпокойство и бракониерство — незаконно, но все още се случва.
Често задавани въпроси
Кога се връщат щъркелите в България?
Обикновено през месец март, като мъжките пристигат първи и заемат гнездото. Точната дата варира според времето и региона.
Наистина ли щъркелите зимуват в България вече?
Все повече птици остават да зимуват у нас, вместо да летят до Африка — свързва се с по-меките зими и наличието на храна край рибарници и сметища.
Мога ли да сваля гнездо на щъркел от комина си?
Не и самоволно. Гнездата са защитени; за преместване е нужно разрешение и това се прави от специалисти, обикновено извън размножителния сезон.
Какво да правя с паднало щъркелче?
Не го прибирайте у дома. Обадете се на РИОСВ или на спасителния център за диви животни. Често родителите продължават да го хранят и на земята.
С какво се хранят щъркелите?
С насекоми, жаби, гущери, змии, дъждовни червеи, охлюви и дребни гризачи — затова са полезни за земеделието.
Черният щъркел същият вид ли е?
Не — черният щъркел е отделен, по-рядък и по-плах вид, който гнезди в горите и се среща много по-трудно.
Тази статия е информативна и има образователна цел. Дивите животни са защитени по закон — не ги прибирайте и не ги обезпокоявайте. При намерено ранено или бедстващо диво животно се обърнете към РИОСВ или към спасителен център за диви животни. Вижте още в раздел Горски и диви животни.
