Накратко: В България живеят няколко вида диви копитни — най-известни са дребната сърна и едрият благороден елен, а също и еленът лопатар и дивата коза в планините. Рогата им са само при мъжките, растат наново всяка година и не бива да се бъркат с постоянните рога на дивата коза. Наесен гората ечи от рева на елените — това е тяхната „сватбена“ песен за привличане на женски и заявяване на територия. Важно: намерено сърне в тревата почти никога не е изоставено — майката се крие наблизо. Не го докосвайте и не го прибирайте; при явно ранено животно се обадете на РИОСВ или на спасителен център.
| Признак | Данни |
|---|---|
| Местообитание | Гори, горски поляни, храсталаци, обработваеми земи в близост до гора |
| Храна | Тревисти растения, листа, връхчета на клонки, издънки, жълъди, плодове, култури |
| Размер | Сърна ~20–35 кг; благороден елен ~100–200 кг (мъжките повече) |
| Статут на защита | Обект на лов (дивеч) по Закона за лова; ловът е регулиран и сезонен |
| Активност | Предимно в здрача и рано сутрин; пасат, а денем почиват на скрито |
Каква е разликата между сърна и елен
Много хора наричат всяко кафяво копитно „сърна“ или „елен“, но това са различни животни:
- Сърна — дребна и грациозна, с тегло обикновено 20–35 кг. Мъжкият (сръндак) има малки, прости рога. Има характерно бяло „огледало“ на задницата. Живее по-скоро самотно или на малки групи.
- Благороден елен — едър и внушителен, тежи над сто килограма. Мъжкият носи големи, разклонени рога и наесен реве. Живее на групи.
- Елен лопатар — среден на размер, с характерни „плоски“, лопатовидни рога и често с петна по гърба.
- Дива коза — планински вид с къси, кукести и постоянни рога (при двата пола), обитава скалистите високопланински части.
Ключово разграничение: „сърна“ не е женската на елена. Това са отделни видове. Женският елен си има собствено име (кошута), а женската сърна се нарича сърна.
Рогата — растат и падат всяка година
Рогата на сърните и елените са едно от чудесата на природата. За разлика от постоянните рога на козите и дивата коза, рогата на елените и сърните са кост, която пада и израства наново всяка година. Докато растат, са покрити с мека, кръвоснабдена кожа с косъмчета, наречена „кадифе“ (пантове). Когато рогата узреят, кадифето изсъхва и животното го изтърква в дърветата, а костта се вкостява напълно.
Размерът и разклоненията на рогата зависят от възрастта, здравето и храненето на животното, а не просто от броя „години“ по един клон. След размножителния сезон рогата падат и цикълът започва отначало. Рогата носят само мъжките (при елените и сърните).
Ревът на елените наесен
Едно от най-впечатляващите природни явления у нас е есенният рев на благородния елен (обикновено през септември). В този размножителен период мъжките реват мощно, за да заявят територия и да привлекат кошути. Ревът е и демонстрация на сила — по гласа съперниците преценяват кой е по-едър, преди да стигнат до физически двубой с рогата.
Ревът привлича много любители на природата в планините наесен. Ако отидете да го наблюдавате, дръжте дистанция, бъдете тихи и не безпокойте животните — притиснат или обезпокоен елен в размножителен период може да е непредвидим.
Защо да НЕ прибирате намерено сърне
Всяка пролет и лято спасителните центрове се пълнят с малки сърнета, „спасени“ от добронамерени хора — които всъщност са ги отвлекли от майките им. Това е един от най-честите и вредни грешки при контакта с дивата природа.
Сърната крие малкото си на скрито в тревата и се отдалечава, за да не издаде мястото му с миризмата си. Сърнето инстинктивно лежи неподвижно, почти без миризма — това е защитен механизъм, а не признак, че е изоставено или болно. Майката се връща да го кърми през определени интервали. Ако вземете сърнето или го докоснете обилно, рискувате майката да го изостави заради човешката миризма.
Намерено сърне — какво да правите:
- Не го докосвайте и не го прибирайте. То почти сигурно НЕ е изоставено — майката е наблизо и ще се върне.
- Отдалечете се тихо и наблюдавайте отдалеч. Ако е нужно да минете, направете го бързо и без да го докосвате.
- Дръжте кучето на каишка, за да не го подплаши или нарани.
- Обадете се за съвет само ако животното е явно ранено, окървавено, до мъртва майка или в непосредствена опасност (на пътя) — тогава сигнализирайте РИОСВ или спасителен център за диви животни. При спешност — 112.
- Не хранете дивите копитни с хляб и човешка храна.
Сърни и елени по пътищата
Един реален риск за хората идва не в гората, а на пътя. Сърни и елени често пресичат пътища в горски участъци, особено в здрача и нощем. Сблъсъкът с едро копитно е опасен. В участъци с табела за преминаване на диви животни намалете скоростта, бъдете нащрек в тъмната част на денонощието и помнете, че след едно животно често идват и други.
Често задавани въпроси
Сърната женската на елена ли е?
Не. Сърната и благородният елен са различни видове. Женският елен се нарича кошута, а сърната си е отделен, по-дребен вид.
Всяка година ли падат рогата?
Да — при елените и сърните рогата падат и израстват наново всяка година. Дивата коза за разлика от тях има постоянни рога.
Кога реват елените?
През размножителния сезон наесен, обикновено през септември. Ревът служи за привличане на женски и заявяване на територия.
Намерих сърне само в тревата — да го прибера ли?
Не. То почти сигурно не е изоставено — майката се крие наблизо и ще се върне да го кърми. Отдалечете се, без да го докосвате.
Носят ли рога и женските?
При сърните и елените — не, рога носят само мъжките. При дивата коза рога имат и двата пола.
Какво да правя, ако сърна изскочи на пътя?
Намалете скоростта в горските участъци, особено в здрача и нощем, и помнете, че след едно животно често пресичат и други. Спазвайте табелите за диви животни.
Тази статия е информативна и има образователна цел. Дивите животни не се прибират и не се обезпокояват. При явно ранено или бедстващо животно се обърнете към РИОСВ или към спасителен център за диви животни. Вижте още в раздел Горски и диви животни.
