Накратко: В България се срещат около десет вида кълвачи — от малкия като врабче сирийски и малък пъстър кълвач до едрия черен кълвач с червено „кепе“. Тропат по дърветата, за да намират насекоми под кората, да дълбаят хралупи за гнездене и да „барабанят“ — звуков сигнал, с който заявяват територия. Кълвачите са изключително полезни за гората: контролират вредители и издълбават хралупи, които после ползват десетки други животни. Всички видове са защитени по Закона за биологичното разнообразие. Не се прибират и не се безпокоят; при ранена птица се обажда на РИОСВ или на спасителен център за диви животни.
| Признак | Данни |
|---|---|
| Местообитание | Широколистни и смесени гори, паркове, градини, дори градски дървета |
| Храна | Насекоми и ларви под кората, мравки, семена, ядки, понякога плодове |
| Размер | От ~15 см (малък пъстър) до ~45–50 см (черен кълвач) |
| Статут на защита | Защитени видове по ЗБР |
| Активност | Дневно активни; повечето видове са постоянни (не мигрират) |
Колко вида кълвачи има в България
Кълвачите са изненадващо разнообразна група у нас — срещат се около десет вида, всеки със своите предпочитания към гора и височина. Ето най-често срещаните:
- Голям пъстър кълвач — най-разпространеният; черно-бял с червено под опашката, лесно се вижда и в градски паркове.
- Сирийски кълвач — много близък на предходния, обичайна птица в селата, овощните градини и парковете.
- Малък пъстър кълвач — най-дребният, едва колкото врабче.
- Среден пъстър кълвач — обитава стари широколистни гори.
- Черен кълвач — най-едрият у нас, черен с червено теме, обитава стари гори.
- Зелен кълвач и сив кълвач — зеленикави видове, които често се хранят с мравки на земята.
- Врат (усойкоглав) — необичаен кълвач, който не дълбае типично и мигрира на юг за зимата.
Точният брой и статут на някои по-редки видове варира по литература.
Защо кълвачите тропат по дърветата
Хората често мислят, че кълвачът тропа само за да си намери храна. Всъщност той чука по дърветата по три различни причини:
- За храна — отчупва кората, за да стигне до насекомите и ларвите под нея. Дългият му лепкав език с шипчета на върха достига ходовете на насекомите дълбоко в дървото.
- За гнездо — издълбава хралупа в мъртво или болно дърво, където снася яйцата си.
- За „барабанене“ — бързи серии удари по резониращо място (сух клон, дори улук), с които заявява територия и привлича партньор. Това е неговата „песен“.
Как главата на кълвача издържа ударите
Кълвачът нанася хиляди удари на ден с висока честота, а мозъкът му остава невредим. Природата го е снабдила с няколко приспособления: здрав, но леко гъвкав клюн, специална костна структура около черепа, която поема удара, и много дълъг език, чиято опора минава около черепа и действа като допълнителен „колан“. Затова кълвачът може да тропа с часове, без да получава мозъчни травми.
Защо кълвачите са полезни за гората
Кълвачите са сред най-полезните горски птици. Първо, те контролират популациите на насекоми вредители, включително корояди, които могат да унищожат цели участъци гора. Второ — и това е ключово — те са „екосистемни инженери“: хралупите, които издълбават за собствените си гнезда, после се ползват от десетки други видове, които сами не могат да дълбаят. Синигери, мухоловки, скорци, катерици, дори прилепи и малки сови се заселват в изоставени кълвачови хралупи.
Затова наличието на кълвачи е показател за здрава гора с достатъчно стари и мъртви дървета. Премахването на всички сухи дървета „за ред“ всъщност лишава кълвачите и цялата хралупна общност от дом.
Как да привлечете кълвачи в двора
Ако имате двор или градина близо до дървета, можете да видите кълвач и у дома — особено през зимата. Няколко прости неща помагат:
- Оставете едно-две сухи дървета или клони, ако не са опасни — те са естествен източник на храна и място за барабанене.
- Поставете хранилка с ядки, семена (нелющени слънчогледови) и особено с лой/мазнина през студените месеци — кълвачите обичат висококалорична храна зимата.
- Избягвайте пестициди — те убиват насекомите, които са основната им храна.
- Осигурете вода за пиене и къпане.
Не хранете кълвачите с осолени или подправени храни и хляб. Ако птицата чука по дървената обшивка на къщата ви, това обикновено е барабанене за територия през пролетта или търсене на насекоми в дървесината — при упорит проблем се консултирайте със специалист, вместо да прогонвате защитена птица.
Важно — законът и какво да НЕ правите:
- Кълвачите са защитени по ЗБР — не се улавят, убиват и не се разрушават гнездата/хралупите им.
- Не прибирайте паднало или „безпомощно“ на вид пиле у дома — често родителите са наблизо.
- При ранена птица (сблъсък в прозорец, нападение от котка) се обадете на РИОСВ по региона или на спасителен център за диви животни. При спешност — 112.
Често задавани въпроси
Кой е най-често срещаният кълвач в България?
Големият пъстър кълвач — черно-бял с червено под опашката. Среща се дори в градските паркове и градини.
Защо кълвачът тропа по улука или ламарината?
Заради резонанса — металните повърхности усилват звука и правят „барабаненето“ за територия по-мощно. Това е сезонно, обикновено през пролетта.
Боли ли кълвача главата от тропането?
Не — черепът и езиковата опора действат като естествена система за поемане на удара, затова мозъкът остава невредим.
Мигрират ли кълвачите?
Повечето видове у нас са постоянни и остават цяла година. Изключение е усойкоглавият (вратът), който отлита на юг за зимата.
Вредят ли кълвачите на дърветата в градината?
Обикновено не — те се хранят с насекоми в болни или сухи дървета. По-често са признак за проблем в дървото, а не негова причина.
Как да храня кълвачите през зимата?
С нелющени слънчогледови семена, ядки и особено с лой/мазнина в хранилка. Избягвайте осолени и подправени храни и хляб.
Тази статия е информативна и има образователна цел. Дивите птици са защитени по закон — не ги прибирайте и не ги обезпокоявайте. При намерена ранена птица се обърнете към РИОСВ или към спасителен център за диви животни. Вижте още в раздел Горски и диви животни.
