Дивите костенурки в България — защитени видове, които не бива да прибирате
Накратко: В България се срещат две сухоземни костенурки — шипоопашата (Testudo hermanni) и шипобедрена (Testudo graeca). И двете са строго защитени по Закона за биологичното разнообразие. Прибирането у дома, събирането, задържането в плен, продажбата и убиването им са забранени и се наказват с глоби до хиляди левове, а тежките случаи — и с лишаване от свобода. Ако намерите костенурка, оставете я на мястото ѝ; ако е ранена — обадете се на РИОСВ.
Инфо-карта: сухоземни костенурки в България
| Признак | Данни |
|---|---|
| Видове | Шипоопашата (Testudo hermanni) и шипобедрена (Testudo graeca) |
| Местообитание | Сухи, слънчеви поляни, храсталаци, редки гори, пасища; предимно ниски и хълмисти райони |
| Храна | Растителноядни — треви, цветя, диви плодове, зелени части; рядко охлюви и безгръбначни |
| Размер | Дължина на черупката обикновено до около 20–25 см |
| Активност | Дневна, през топлите месеци; зимен сън, заровени в почвата и листата |
| Статут в БГ | Строго защитени по ЗБР (Приложение №3); в Червената книга. Дълголетни — живеят десетилетия |
⚠️ Забранено е да прибирате диви костенурки
- Двата вида са строго защитени по ЗБР. Забранено е събирането, задържането в плен, убиването, продажбата и обезпокояването им.
- Санкциите за физически лица са глоба от 100 до 2550 €, а по Наказателния кодекс тежките случаи се наказват с лишаване от свобода до 5 години и глоба от 5000 до 20 1 €
- Не премествайте костенурка от мястото, където сте я намерили — тя познава своята територия. Ако прекосява пътя, просто я преместете на няколко метра встрани, в посоката, в която е тръгнала.
- Ранена костенурка (например прегазена или с пукната черупка) → обадете се на РИОСВ или спасителен център; не се опитвайте да я лекувате сами.
Двата вида и как да ги различите
На пръв поглед двете костенурки си приличат, но имат надеждни разлики:
- Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) — има рогов шип на върха на опашката. Обикновено няма изразени шипове по бедрата. Често има разделена плочка над опашката.
- Шипобедрена костенурка (Testudo graeca) — има по един голям рогов шип от всяка страна на бедрата (пред задните крака), а на върха на опашката няма шип.
Кратко правило: шип на опашката → шипоопашата; шипове на бедрата → шипобедрена.
Начин на живот
Сухоземните костенурки са дневни и растителноядни. Хранят се с треви, цветя, диви плодове и зелени части, като играят роля в разпространението на семена. През студените месеци изпадат в зимен сън, заровени в почвата и листата, а през горещото лято могат да намалят активността си (лятна почивка). Те са изключително дълголетни — доживяват десетилетия, а полова зрялост достигат бавно, чак след години.
Женската снася яйца в изкопана в почвата ямка и ги оставя да се излюпят сами. Много малки загиват в първите години, което, съчетано с бавното съзряване, прави популациите особено уязвими — всяка отнета от природата възрастна костенурка е тежка загуба.
Защо не бива да ги прибирате у дома
Прибирането на диви костенурки „за да ги спасим“ или „за децата“ е сред най-честите вреди, които хората нанасят на вида — при това с добри намерения. Ето защо това е грешка:
- Незаконно е. и се наказва с тежки глоби.
- Вреди на популацията — бавно съзряващ и дълголетен вид не понася загубата на възрастни екземпляри.
- Вреди на самото животно — в двор костенурките често страдат от неправилно хранене, липса на условия за зимен сън, метаболитни заболявания на черупката и стрес.
- Опасно е да се пуска после обратно на случайно място — животното губи територията си и може да пренесе болести.
Какво да правите, ако намерите костенурка
- Оставете я на мястото. Не я взимайте у дома, дори „само за малко“.
- Ако пресича път, преместете я на няколко метра встрани, в посоката, в която е тръгнала, и си вървете.
- Ако е ранена (пукната черупка, прегазена), обадете се на РИОСВ по района или на спасителен център — те имат опит и разрешение да ѝ помогнат.
- Ако видите някой да събира или продава сухоземни костенурки, сигнализирайте на РИОСВ — това е нарушение.
- Ако вече отглеждате костенурка от години, потърсете съвет от РИОСВ/специализирана организация как да постъпите законно, вместо да я пускате безразборно.
Често задавани въпроси
Мога ли да си взема костенурка от природата?
Не. Двата вида сухоземни костенурки са строго защитени. Събирането и задържането им е забранено и се наказва с глоби, а тежките случаи — и с лишаване от свобода.
Каква е глобата за прибиране на костенурка?
За физически лица глобата е от 100 до 2550 € по ЗБР, а Наказателният кодекс предвижда за тежките случаи лишаване от свобода до 5 години и глоба от 5000 до 20 1 €
Как да различа двата вида?
Шип на върха на опашката означава шипоопашата костенурка; големи шипове от двете страни на бедрата — шипобедрена костенурка.
Намерих костенурка на пътя — какво да правя?
Преместете я на няколко метра встрани, в посоката, в която е тръгнала, и я оставете. Не я взимайте у дома.
Костенурката ми е с пукната черупка — какво да направя?
Обадете се на РИОСВ или на спасителен център за диви животни. Пуканата черупка е сериозна травма, която изисква специализирана грижа — не се опитвайте да я лекувате с домашни средства.
Колко живеят сухоземните костенурки?
Десетилетия — те са сред най-дълголетните ни животни и съзряват бавно, което прави популациите им особено уязвими към отнемане на възрастни екземпляри.
Тази статия е информативна и има образователна цел. Сухоземните костенурки са строго защитени видове — не бива да бъдат прибирани, събирани, продавани или обезпокоявани. При намерена ранена костенурка се обърнете към РИОСВ по района или към лицензиран спасителен център за диви животни. Виж още от рубриката Горски и диви животни.
