Накратко: Тарантулата е изненадващо нискоангажиран любимец — не иска разходки, храни се веднъж на 1–2 седмици и живее дълго (женските на наземните видове често 15–20+ г.). За начинаещи се препоръчват спокойни наземни видове. Тя е за гледане, не за пипане: падане от малка височина може да я убие, а космите и ухапването дразнят. Не е за малко дете без надзор.
Инфо-карта: тарантула накратко
| Продължителност на живот | Женски наземни видове често 15–20+ г.; мъжките — значително по-кратко |
| Размер | Според вида — размах на краката ~10–18 см при по-едрите |
| Терариум | Наземен вид — по-широк, отколкото висок; ~2–3 пъти размаха на краката |
| Температура | Обикновено стайна ~22–26 °C според вида |
| Влажност | Според вида — сухи (пустинни) срещу влажни (тропически) |
| Субстрат | Дълбок за ровещите видове; задържащ влага при тропическите |
| Храна | Живи насекоми (щурци, хлебарки) на 1–2 седмици |
Подходяща ли е за начинаещи и деца?
За хора, които се страхуват от паяци, тарантулата очевидно не е избор. Но ако видът ви е интересен, тя е един от най-нискоангажираните екзотични любимци: заема малко място, храни се рядко, не мирише и не изисква ежедневно внимание. Правилният старт е спокоен наземен вид с меко темпераментно поведение — избягвайте бързите, отбранителни дървесни (аборeални) видове като първи паяк.
Тарантулата е предимно любимец за наблюдение. Много собственици никога не я вадят. Причината е двойна: първо, дори кратко падане може да спука коремчето ѝ и да я убие; второ, повечето видове от Новия свят имат дразнещи космчета по коремчето, които „изритват“ при заплаха и предизвикват сърбеж и раздразнение на кожата и очите.
За деца: не е любимец за самостоятелна грижа от дете и не е за пипане. Ухапването на повечето начинаещи видове е сравнимо с ужилване от оса, но при алергични реакции може да е по-сериозно, а космчетата дразнят. Ако имате тарантула в семейство с деца, тя е под ключ и се наблюдава, не се държи в ръце. Ръцете се мият след всяка манипулация на терариума.
Спокойните наземни видове са най-подходящи за първа тарантула.
Настаняване и оборудване
- Терариум: за наземен вид по-важна е площта, а височината трябва да е малка — паякът може да се катери и падане от височина е опасно. Тесни отвори, за да не избяга.
- Субстрат: дълбок при ровещите видове; при тропическите — материал, който задържа влага (кокосов субстрат). Дебелината е и „възглавница“ срещу падане.
- Скривалище: корков дънер, керамична половинка — паякът има нужда да се крие.
- Вода: плитка купичка с прясна вода. Не разчитайте паякът да пие „от пръскане“ при видовете, които имат нужда от вода.
- Отопление: повечето начинаещи видове са добре при стайна температура; ако помещението е студено, използвайте леко външно подгряване, никога нагряваща подложка директно под паяка.
- Влажност: зависи изцяло от вида — проучете дали вашият е „сух“ или „влажен“, преди да купите.
Препоръка на редакцията · може да получим комисионна при покупка
Терариум + субстрат за безгръбначни
Нисък терариум с дълбок кокосов субстрат — точно комбинацията, която пази наземната тарантула от опасни падания и държи правилната влажност.
Виж актуалната цена онлайн.
Хранене
Тарантулата е хищник и се храни с живи насекоми с подходящ размер. Храненето е рядко и просто — една от причините тя да е нискоангажиран любимец.
- Храна: щурци, хлебарки (напр. дубия), по-рядко брашнени/восъчни червеи. Плячката да е по-малка от коремчето на паяка.
- Честота: възрастни — на всеки 1–2 седмици; млади паячета — по-често.
- Отказ от храна = нормално: преди събличане (моулт) тарантулата спира да яде, понякога за седмици. Не я безпокойте в този период.
- Изваждайте недоядена плячка: живи щурци могат да наранят паяка, особено докато е мек след моулт.
- Не хранете диви уловени насекоми — риск от пестициди и паразити.
Храненето с живи насекоми е рядко — веднъж на 1–2 седмици при възрастните.
Здраве и чести грешки
- Падане: №1 причина за смърт при пипане — коремчето се спуква. Дръжте терариума нисък и не вадете паяка над твърда повърхност.
- Смущаване по време на моулт: паякът ляга по гръб, за да се съблече — това НЕ е умиране. Не го пипайте и не хранете дни след моулта, докато не се втвърди.
- Пресушаване (дехидратация): липса на вода или твърде суха среда за влаголюбив вид — паякът стои „подвит“.
- Мокра, застояла среда: при неправилна вентилация води до плесен и мушици; поддържайте баланс.
- Дразнене от космчета: при почистване не доближавайте лице; космчетата дразнят очи и дихателни пътища.
Ветеринарната помощ за паяци е рядкост; повечето проблеми се решават чрез правилна среда. При тежко нараняване или отказ от храна с влошено състояние потърсете специалист по безгръбначни. Купувайте паяк, отгледан в плен (captive-bred), от отговорен продавач и проверете законовия статут на конкретния вид.
Често задавани въпроси
Опасна ли е тарантулата за човек?
Ухапването на повечето начинаещи видове е сравнимо с ужилване от оса. По-често дразнят космчетата по коремчето. Хора с алергии да са особено предпазливи. Тарантулата не е за пипане.
Може ли да пипам тарантулата?
Не се препоръчва. Падане дори от малка височина може да я убие, а космчетата дразнят кожата и очите ви.
Защо тарантулата ми лежи по гръб?
Най-вероятно се съблича (моулт) — това е нормално. Не я пипайте и не хранете дни след това, докато не се втвърди.
Колко често яде тарантулата?
Възрастните — на всеки 1–2 седмици. Отказът от храна преди събличане е нормален.
Кой вид е подходящ за начинаещи?
Спокойни наземни видове с меко поведение. Избягвайте бързите, отбранителни дървесни видове като първа тарантула.
Колко живее тарантула?
Женските на наземните видове често живеят 15–20+ години, докато мъжките — значително по-кратко.
Тази статия е информативна и не замества консултация със специалист. При съмнение за здравословен проблем на животното или при ухапване с алергична реакция потърсете съответно специалист по безгръбначни или лекар. Вижте още наръчници в раздел Други любимци.
