Домашните кокошки, на латински наричани Gallus, принадлежат към група с четири вида, близки до фазаните. Те обитават Индостан и някои съседни острови. На Земята днес едва ли може да се намери вид птици с по-голяма популация от домашните кокошки. Тази тенденция произтича от доместикацията на дивата кокошка от Банка за нуждите на хората, които я отглеждат заради месото ѝ. В съвременната епоха тази практика се е превърнала в голяма индустрия. Има множество породи кокошки, развъдени предимно за производство на яйца или месо, но и такива, създадени за специфични цели. В тази категория се открояват японските бойни породи кокошки, които се отличават с уникален външен вид и поведение, привличащи вниманието на хората. Те са част от най-известните и масово разпространени домашни птици, наред с пуйките, гъските и патиците.
История на японските кокошки
Множество японски породи кокошки са били развъдени векове назад, придобивайки названието “борбени породи” поради тяхната първоначална цел – борбите. Тези породи обикновено са агресивни и са относително големи птици, които се отличават с различни цветови варианти, като най-високо ценените сред тях имат див кафяв окрас. Бойният им инстинкт е толкова силен, че дори кокошките се бият помежду си, а петлите защитават своите територии и са много притежателски настроени спрямо своя харем. Техният боен дух се забелязва още когато са на 2-3 седмична възраст.
Исторически, те са били използвани за два вида петлови битки – с натурални или метални шпори. В наши дни практикуването на такива битки е забранено с закон, но птиците продължават да демонстрират изразена агресия. Те се отличават не само със своя пъстър външен вид, но и със своята независима натура и усещането за доминиране над другите домашни птици. Въпреки очакванията, тези кокошки са сравнително спокойни и добронамерени към хората и рядко атакуват своите стопани.
Видове японски кокошки
Сред ценителите на японските породи птици, принадлежащи към света на кокошките, особено известни са Шамо, Ямато, Феникс, Коейоши, Йокохама, Куро кашива (японската черна кокошка), Тоумару, сред другите. Някои от тези породи са достойни за специално внимание поради своята известност.
Японски кокошки Шамо
Този вид е японска миниатюрна бойна кокошка, известна със своя уникален вид и темперамент, типичен за бойните породи. Тя не се отличава с висока яйценосност, като обикновено снася между 60 и 80 яйца за една година. Птицата се държи изправена и излъчва енергичност. Забележително е преувеличената форма на главата й, която е обкръжена с гладка кожа с бръчки. Особености на вида включват и къса човка, издължена шия и отчетлива грива, която обрамчва врата.
Крилата на птицата са високо поставени, сочат надолу.
Има заголени гърди, мускулести, здрави.
Средно къси крака, жълти при светло оцветените и сиви при тези с тъмно оперение.
Гърбът е широк, прав, доста дълъг, към опашката се стеснява силно.
Гребенът е червен, с форма на орех, здраво поставен.
Очите му са изпъкнали, изразителни, жълто до оранжево оцветени.
Дългата шия образува отпред гуша.
Менгушите са ясно изразени, особено при възрастните екземпляри.
Човката му е къса, леко извита нагоре.
Опашката му е къса, леко е повдигната нагоре. Основните сърповидни пера са наклонени надолу, а долните са сгънати нагоре и стърчат леко.
Оперението приляга плътно към тялото на птицата. В цветово отношение се наблюдават златисто, сребристо, жълто, черно, бяло, гълъбово и сиво.
Живото тегло на петлите е от 0, 8 до 1 килограм, а на кокошките от 0, 6 до 0, 8 килограма.
Шамо, което и в превод означава боец, са отлични и упорити бойци и трябва да бъдат отглеждани отделно, тъй като са много напористи. Те са взискателни, храната им трябва да бъде богата на протеини. Към нея трябва да се добавят и витамини веднъж седмично.
Необходимо е да се осигури достатъчно място за младите птици, защото ще започнат да се бият още в невръстна възраст. Отглеждането на кокошките за яйца не е препоръчително.
Японски кокошки Ямато
Ямато породата е развита от японските фермери като бойна порода. Техният стремеж бил да отгледат малки по размер, но твърди и агресивни птици. Тези птици са били предназначени за забавления на японските императори, които имали голям интерес към петлови битки. Съвременните представители на породата съхраняват всички типични характеристики на своите предшественици. Те са компактни, със слабо оперение, особено около опашката, където е почти липсващо, отличават се с характерните за породата обеци и месести лица. Телата им са широки и изправени с яйцевидна форма, като се стеснява към опашката. Вратът им е умерено дълъг и се навежда напред. Опашката е кратка, за да не пречи по време на схватки, а коремът е слабо развит. Главите им са малки с изразителни вежди, което придава заплашителен вид на птиците. Човките са къси и здрави, очите – с перлен отблясък. Краката не са дълги, но са мощни и мускулести.
Теглото на кокошките стига до 1, 3-1, 5 килограма, а на петлите до 1, 7 килограма.
Птицата, която се описва, явно има склонност към агресивно поведение, което може да бъде проблем при съжителството ѝ с други видове домашни птици. Тя не само проявява агресия към своите събратя, но и не се колебае да атакува и по-големи пилета, което показва, че има силно развито териториално поведение и доминантни наклонности. Това налага отглеждането ѝ в изолация или в отделни пространства, за да се избегнат инциденти и да се осигури безопасност на останалите птици в стопанството.
Когато се отглежда агресивна птица, е важно да се вземат предпазни мерки. Осигуряването на достатъчно пространство може да помогне за намаляване на стреса и агресията, тъй като тесните пространства могат да увеличат тези поведенчески проблеми. Също така, редовното наблюдение и ранната интервенция при знаци на агресия могат да помогнат за поддържането на хармонията в птицефермата. В някои случаи може да се наложи консултация с ветеринар или специалист по поведение на птици, за да се изработят стратегии за управление на агресията.
По отношение на производството на яйца, отбелязаното много ниско производство може да бъде съществен недостатък при отглеждането на тези кокошки с цел получаване на яйца. Селекционерите и фермерите, които искат да оптимизират производството на яйца, трябва да обмислят внимателно дали това е подходящ вид за техните нужди. Възможно е да се наложи разработването на специални програми за размножаване, които да подобрят производството на яйца, без да се компрометира здравето и благосъстоянието на птиците.
Проблемът с ниското производство на яйца може да бъде свързан с генетиката, храненето, условията на отглеждане, здравето на птиците или комбинация от тези фактори. За подобряване на производителността може да се наложи внедряване на балансирана диета, подобрения в управлението на стопанството, редовни ветеринарни прегледи и стратегии за подобряване на жизнената среда на птиците.
В заключение, отглеждането на агресивни птици с ниско производство на яйца изисква специализирани знания и умения. Фермерите трябва да бъдат подготвени да посветят време и ресурси за управление на поведението, както и да разработят стратегии за подобряване на производствените показатели, за да създадат устойчиви и ефективни птицевъдни системи.
Японските кокошки Феникс
Тази порода кокошки от Япония заема уникално място сред останалите породи. Въпреки че се появява за първи път в Китай, истинското ѝ развитие се случва в Япония, където местните развъдчици имат значителен принос в нейното усъвършенстване. Птиците са били предназначени за императорската фамилия, а правото на консумация от обикновените хора е било ограничено. До днес в Япония съществува традицията само заможни и влиятелни индивиди да се наслаждават на месото им.
Петелът от тази порода е с изключителни черти. Има впечатляваща опашка с дължина до 90 сантиметра, която продължава да расте до пет години. В град Нагоя все още се отглеждат кокошките Феникс, които се отличават с внушителната си грива. Те имат дребна глава, средно дълъг клюн и оранжеви очи. Опашките им са изключително дълги, макар че в Европа се ограничава тяхната дължина до 3 метра, докато в Япония се допуска до 10 метра.
Женските птици имат стройно телосложение и оперение, което при ходене може да докосва земята. Мъжките екземпляри са малко по-големи. Теглото на пилетата достига до 2 килограма, а мъжките могат да бъдат с половин килограм по-тежки. Оперението им варира от сиво до синьо, а с изправения си гребен птицата изглежда изключително елегантна, въпреки че е сравнително малка по размер.
Отглеждането на тази порода изисква специални условия.
Необходима е температура между 10 и 12 градуса, като е критично стойностите да не падат под 5 градуса. Значима е естествената вентилация, защото при нейното намаляване се редуцира притокът на кислород, което птиците усещат веднага. Трябва да се осигури суха и топла среда, както и ежедневни разходки на открито. Когато опашката на птиците е с дължина под 2 метра, те могат да се движат свободно, но ако е по-дълга, те се нуждаят от наблюдение, за да се избегнат наранявания. Понякога перата на опашката се поставят в специални подложки за защита.
Не се препоръчва отглеждането на тези птици в клетки, тъй като това влияе негативно на качеството на перата, което е от ключово значение за тяхната декоративна стойност. Породата не е известна с висока яйценосимост – производството на яйца е между 50 и 100 броя годишно, и месото им не е особено ценно. Основната цел на развъждането е естетическа, като се смята, че притежанието на такава птица носи късмет и благополучие.