Мини магаретата са често срещани по целия свят и се откриват почти навсякъде. От древни времена те са вярни спътници и помощници на хората, като тяхната роля дори е отбелязана в Библията. Има обаче и специфичен тип от тези полезни същества, които в съвременността служат предимно като домашни питомци – мини магаретата. Един експерт по темата, д-р Грийн, дава занимателно описание на тези малки животни, оценявайки ги за лоялността на кучето, издръжливостта на мулето, храбростта на тигъра и за интелектуални способности, които не отстъпват много на човешките. Когато добавим към това, че са приветливи, имат меки уши, обичат да хапват от ръката на своя стопанин и да се веселят с децата, получаваме идеалния домашен любимец, макар и малко нетрадиционен. Тези животни не са капризни, ядат разнообразна храна и единственото им изискване е да имат двор, в който да могат свободно да се разхождат и играят.
Произход и история на мини магарето
Домашните магарета, включително миниатюрните породи, са пряко потомство на своите диви предци, които са се адаптирали към суровите условия на живот в хълмистите и вълнообразни пустини на Северна Африка и Арабския полуостров. Тези региони се характеризират с високи температури, оскъдни валежи и липса на обилна растителност, което изисква от животните висока устойчивост и способност да издържат на екстремни условия.
Исторически, магаретата са имали значителна роля в поддържането на живота в труднодостъпни и сухи райони, където те често са били използвани за транспортиране на вода от кладенци до местните селища и за снабдяване на овчарите в отдалечените планински райони. Въпреки че днес техният трудов принос намалява, магаретата все още са ценени и обичани като домашни животни.
В Съединените щати, малките магарета се наблюдават най-често в Южните щати, където климатът е по-топъл и сух, което отговаря на техните естествени предпочитания. Те са станали особено популярни и са се превърнали в обект на любов и внимание от страна на хората, които ги държат като домашни любимци. Тази популярност се е разпространила и във Великобритания, където около 500 магарета са били внесени от Северна Америка, и оттам тенденцията продължава да се разпространява из останалите страни на Европа.
Генеалогичните изследвания показват, че миниатюрните магарета имат богата история. Регистрирани са до 400 предшественици, произхождащи от Испания и датирани от 1929 г., когато започва вносът на тази порода от Сардиния до Съединените щати. Това показва, че почти всички съвременни малки породи в Северна Америка могат да бъдат проследени до този ранен внос.
В дивата си природа, магаретата са били териториални животни. Мъжките индивиди са защитавали своите територии, което им е осигурявало достъп до всички женски в района. Тази териториалност е била ключова за оцеляването и размножаването на вида в пустинните условия, където ресурсите са ограничени и конкуренцията за тях е силна.
Как изглежда мини магарето?
Малките магарета всъщност не са толкова малки. Когато пораснат, те тежат приблизително 20 килограма и достигат височина от около един метър. Размерите им не са много по-различни от тези на куче от среден породен тип. Външно, те са подобни на своите по-едри роднини.
Подобно на обикновеното магаре, те имат външен вид напомнящ кон, но се разпознават лесно по голямата си глава, дългите уши и опашка, която прилича на тази на крава. Те се отличават с широка гама от цветове, като най-често се вижда сив цвят с оттенъци на шоколад.
Съществуват и тъмнокафяви, черни, шиферно сиви, кремави и албино екземпляри. Някои от тях имат петниста окраска, докато едноцветните разполагат със съществена гръбна линия, простираща се от гривата до опашката, и тъмна ивица през раменете.
Гривата им е изправена и им липсва челото на коня.
Полов диморфизъм почти не се наблюдава.
Хранене на мини магаре
– Магаретата са местни за пустинните райони на света, което опростява тяхната храносмилателна система.
– Хранителните нужди на магаретата са значително по-малки в сравнение с тези на конете и понитата.
– През летните месеци мини магаренцата могат да не се хранят или да се нуждаят от много малко храна, ако пасат.
– В конюшнята винаги трябва да има налична слама, която осигурява необходимите фураж и минерали, както и достъп до чиста и прясна вода.
– През зимата сламата служи за осигуряване на необходимата дневна доза зърнени храни, което е важно за поддържането на доброто състояние на магаренцето.
– Магаренцата често ядат малки количества храна през целия ден, което е необходимо за тяхното здраве.
– Основната храна на мини магаренцата през лятото е тревата, но те също така консумират и други пустинни растения.
– Големите и плоски зъби на магаретата са адаптирани за разкъсване и дъвчене на растителна храна.
– Те използват мускулестите си устни, за да хванат и издърпат тревата, след което откъсват със зъбите си.
Размножаване на мини магарета
Бременността при мини магаренца трае между 11 и 13 месеца и почти без изключение имат потомство.
Не е препоръчително женските да се размножават преди да достигнат възраст от 3 до 5 години. През периода до техните първи три години, те продължават да растат и да се развиват, което може да означава, че те все още не са достигнали пълната си физическа и психологическа зрялост.
Мини магарето живее до 35 години, така че имат достатъчно време да станат родители.
Подготовката за раждане на бременна магарица е от съществено значение за успеха на самия процес и за здравето на новороденото жребче. Необходимо е да се осигури достатъчно място в помещението, където магарицата ще ражда, така че да има свобода на движение и да може да се усети комфортно по време на родилните схватки. Освен увеличеното пространство, изключително важно е да се поддържа висока степен на хигиена в стайната, като се почиства редовно и се премахва всички отпадъци, за да се предотврати разпространението на инфекции и да се създаде безопасна и чиста среда за раждането.
Миниатюрните магарица обикновено са инстинктивно подготвени за майчинство и често са в състояние да се справят с раждането без човешка намеса. Въпреки това, около 30% от тях може да се сблъскат с трудности по време на раждането, което налага необходимостта от ветеринарна помощ. Специалисти трябва да бъдат на разположение, за да наблюдават процеса и да интервенират при нужда, осигурявайки необходимата помощ или лечение.
След раждането е критично новороденото миниатюрно магаренце да бъде в близост до майката, за да може да започне да суче от магарешкото мляко възможно най-скоро, предпочитано в рамките на първите два часа. Това е жизненоважно за получаването на коластра – първото мляко, което е богато на антитела и хранителни вещества, необходими за имунната система на младото животно. Адекватната температура и суха среда са важни, за да се избегне хипотермията и да се осигури комфортно и топло легло за жребчето, което може да бъде създадено с помощта на суха слама.
В първите дни от живота си, жребчето има нужда от много отдих и сън, за да натрупа силите си и да подкрепи бързото си развитие. Ако обаче времето е топло и слънчево, то може да прояви своята естествена тенденция към движение и да започне да тича и играе само няколко часа след раждането. Любопитството към новия свят се проявява бързо и е от съществено значение за социализацията и обучението на животното.
Отглеждането на мини магаренца в домашни условия позволява размножаване през всички сезони, докато в дивата природа те обикновено се размножават през периода на влажния сезон, когато има изобилие от храна и вода. Тези животни се раждат с развити сетива и физически способности и са способни да станат на крака и да следват майката си само половин час след раждането, което е от ключово значение за оцеляването им в дивата природа, където хищниците са постоянна заплаха.
Грижа за мини магаре
Малкото магаре изисква основни грижи, които включват подхранване, подстригване, премахване на залепнали листа, бодли, тръни и различни замърсявания от козината, както и редовно ваксиниране и противопаразитни процедури.
Малките магаренца представляват ценен актив и когато са обезпечени с подходяща среда, достатъчно пространство за бягане и игра, чиста вода и подходяща храна, те са изпълнени с щастие. Тези животинки способни са да внесат промяна в атмосферата на домовете на собствениците си и да осигурят радостно присъствие както за децата, така и за възрастните.
За да се чувства добре магаренцето, е необходимо да разполага с минимум 80 квадратни метра пространство, включително и защитено укрытие, където да може да се подслони.
Няколко интересни факта за мини магарето
Любознателните почитатели на меки и забавни животни често се вълнуват от размерите на най-дребното миниатюрно магаре. Досегашният рекордьор е десетгодишно магаре със статура от едва 64 см. Това магаре държи рекорда в световния регистър на Гинес, но му се конкурира от деветмесечно магаренце от американски произход, което има височина само 48 см. Този младеж ще има шанса официално да заяви титлата си, когато достигне една година.
Малките магаренца подлежат на дресура и могат да се научат да прескачат препятствия като коня.
Магарето е известно предимно като същество, което човекът може да язди. За младите магарета обаче едва ли е така еднозначно. Те са подходящи за езда, особено от деца, но това е възможно само при специфични обстоятелства.
Малките магарета се явяват прекрасни приятели както за деца, така и за различни видове животни. Те лесно създават връзка както с домашни питомци, като например кучета, така и със земеделски животни, в частност с коне, и могат дори да успокоят непокорните коне, както се случи на една американска ферма. Там фермерката, която не можа да укроти упорития си кон, откри решение като му осигури за спътник малко магаренце, което ефективно успя да се сприятели с трудния за обучение кон.