Кравата, като домашно селскостопанско животно, има изключително значение за човешкото общество, като осигурява редица продукти, които са от съществено значение за хранителната индустрия и селското стопанство. Отглеждането на крави изисква специфични познания и умения, като се вземат предвид фактори като породи, хранене, здравеопазване, размножаване и благополучие на животните.
Породите крави могат да бъдат разделени на млечни, месодайни и двойнополезни. Млечните породи, като Холщайн, Джърси и Гернси, са известни с високия си добив на мляко, докато месодайните породи, например Ангус, Херефорд и Шароле, се отглеждат главно за производство на говеждо месо. Двойнополезните породи, като Симентал и Браун Швейц, се използват както за мляко, така и за месо.
Храненето на кравите е основен компонент на тяхното стопанско отглеждане. То трябва да бъде балансирано, за да осигури всички необходими хранителни вещества за здравето и производителността на животните. Храната обикновено включва сено, силаж, концентриран фураж, зърно и добавки, като се отчитат специфичните нужди на всяка крава в зависимост от нейния етап на развитие, лактация или бременност.
Здравеопазването включва редовни ветеринарни прегледи, ваксинации, контрол на паразитите и предотвратяване на заболявания като мастит и болести на копитата. Устойчивостта към болести и поддържането на високи стандарти за хигиена са от ключово значение за здравето на животните и качеството на продукцията.
Размножаването на кравите често става чрез изкуствено осеменяване, което позволява по-добър контрол върху генетичния материал и подобряване на породите. Този метод също спомага за предотвратяване на разпространението на заболявания и повишава ефективността на размножителния процес.
Благополучието на кравите също е важен аспект от тяхното отглеждане. Това включва осигуряване на подходящо пространство, достатъчно свеж въздух и светлина, както и възможност за естествено поведение, което включва движение и социален контакт с други животни.
Съвременните технологии също намират приложение в отглеждането на крави, като например автоматични системи за доене, които подобряват ефективността и намаляват физическия труд. Системи за управление на стадото помагат на фермерите да следят здравето и производителността на своите животни.
В заключение, отглеждането на крави е сложен процес, който изисква ангажираност и разбиране на множество аспекти на стопанската дейност. Устойчивите практики и вниманието към благосъстоянието на животните могат да допринесат за по-здравословни продукти и по-добра околна среда.
Основни названия, свързани с кравата
В научните текстове често се споменават термините “говеждо” за месото и “краве” за млякото. Тази разлика в изразите може да бъде изяснена чрез добавяне на конкретни детайли.
Домашните крави представляват доместицирани четириноги от порядъка на чифтокопитните, развъдени от човека за различни нужди. Те принадлежат към семейството на говедата. Съществуват два основни типа домашни крави – европейски и индийски. Тези животни са потомци на вече изчезналия див предок, известен като европейски тур.
Думата говедо (cattle на английски) е общо название и в научните среди се използва за няколко вида животни:
– Теле – младо говедо, малкото на кравата
– Крава – женското говедо в репродуктивна възраст
– Юница – женското говедо в репродуктивна възраст, което предстои да се отели за първи път
– Телна крава – крава с теле, което още е кърмено
– Ялова крава – женско говедо, което не е в репродуктивна възраст
– Бик – мъжко говедо в репродуктивна възраст
– Вол – мъжко говедо, което е скопено и се използва като работно животно за товари
Терминът “теле” означава младо говедо, което все още не е достигнало половата си зрялост. В рамките на първите две седмици след раждането, тези животни са известни като новородени и се хранят изключително с мляко. Когато започнат да консумират трева и други фуражи заедно с млякото, те се класифицират като растящи говеда.
След като достигнат полова зрелост, женските говеда, известни като юници, имат възможността да бъдат оплодени. Въпреки това, обикновено се изчаква да настъпи техният етап на стопанска зрелост – периодът, през който могат да родят здраво и енергично поколение. Този момент обикновено настъпва на възраст между 1,3 и 1,8 години.
Родилите вече юници минават в категорията крава. Кравите се класифицират по признак използване за стопански цели.
– Дойна крава – отглеждана основно за мляко
– Скоро отелила се – до 14 дни след раждането на теленце
– Крава в лактационен период – време, през което кравата дава мляко, около 305 дни е продължителността му
– Разплодна крава – отглежда се само за раждане на телета и не се дои
– Мъжките разплодни говеда се наричат бикове, а кастрираните мъжки са волове и са работни животни като конете, магаретата, мулетата и катърите.
Съществуват породи, предназначени за производство на месо, които не се размножават, а се отглеждат единствено с цел получаване на говеждо месо. Това важи за индивиди от двата пола – както за женските особи, известни като юници, така и за мъжките, наричани бикове.
Рентабилност при отглеждането на крави
За да се осигури икономическа ефективност при развъждането на крави, е необходимо всяка крава да роди теле всяка година. Специфичната терминология описва периодите от еструс до раждане и от раждането до ново осеменяване, като е важно да се подчертае, че интервалът между раждането и следващото осеменяване не трябва да надвишава 80 дни, тъй като в противен случай разходите за отглеждане нарастват.
Лактационната пауза, т.е. времето, когато кравата не произвежда мляко, трябва да бъде ограничена до максимум 60 дни. Фермерите следят тези интервали, тъй като те влияят върху икономическата ефективност и потенциалната печалба от стопанството.
Породи крави
Породите са животни с еднакви характеристики, които могат да се отглеждат заедно, защото имат еднакви изисквания. Има 3 основни групи сред породите
Породите са групи от животни, които се отличават със специфичен набор от характеристики, като външен вид, поведенчески черти, физиологични особености и генетични качества. Тези характеристики са резултат от дълготрайни процеси на избирателно размножаване и отглеждане, целящи усъвършенстване на определени особености, които са полезни или желани от човека. Породите могат да бъдат отглеждани за различни цели – за производство на млечни или месни продукти, за работа, като компаньони, за участие в състезания и изложби или за други специализирани задачи.
Отглеждането на породи изисква разбиране на техните нужди и характеристики, за да се осигури правилното хранене, жилищни условия, ветеринарна грижа и обучение, ако е необходимо. Селекцията и размножаването на породите са важни аспекти от развъдната дейност, тъй като те помагат за поддържането на желаните черти и предотвратяването на генетични заболявания.
– Отглеждани за месо
– Отглеждани за краве мляко
– Смесена порода – едновременно се отглеждат и за мляко, и за месо
Каждая страна или область развивает собственные местные породы животных, которые адаптированы к условиям и потребностям местности. В Болгарии наиболее известными являются породы крупного рогатого скота – Садовско красный и Искърский. После освобождения страны они заменили Болгарскую серую и Родопскую породы, которые оказались экономически неэффективными из-за их низкой продуктивности.
В момента усилията са насочени към биоживотновъдство и се появиха термини като биоговедо и био млечна крава. Те са отглеждани в добри условия, което ще рече чрез паша и в условия, близки до естествените им на живот на свобода.
Основни съвети при отглеждането на крави
– Заплождането на юниците навреме е от изключителна важност – това е фактор, който определя млечността на кравата и продължителността на използване. Икономически изгодното решение е кравата да се запложда след 60 до 80 дни след отелване.
– Не бива да се допуска трудно раждане при бременното животно
Когато теглото на телето надхвърля 45 килограма, може да настъпи трудно раждане. Важно е през времето на бременността да се обръща специално внимание на диетата на бременната крава. Подходящото, балансирано хранене и редовните разходки на открито могат да облекчат процеса на раждане. Осигуряването на храна без прекомерни количества е особено критично за този период.
– Задължителна помощ за кравата и новороденото теле
Обичайната продължителност на раждането е около един час. Ако процесът не приключи в този период, е важно да се търси медицинска помощ от квалифициран специалист. След раждането, важно е да се очистят носните проходи на новороденото теле, за да се осигури свободно дишане. Също така, ако пъпната връв не се е отделила естествено по време на раждането, тя трябва да бъде прерязана. Теленцето трябва да остане с майка си и да му се помогне да се прикрепи към зърната за хранене. Необходимо е да се наблюдава изхвърлянето на плацентата от майката, което трябва да се случи в рамките на три часа след раждането. Ако това не се случи натурално, плацентата трябва да бъде премахната от ветеринар. След раждането, на майката трябва да се предложат топли трици, които помагат за нейното възстановяване.
– Новородилата крава трябва да се издои, за да се стимулира лактацията.
За увеличение на млечното производство, кравата трябва да получава увеличени количества фураж. Обикновената хранителна рациа се възстановява приблизително 50 до 60 дни след началото на този процес.
– Внимание със зелените фуражи
Когато кравите се изхранват със сухи фуражи в стопанството и предстои тяхното преход към пасищна диета, може да възникнат проблеми с храносмилането. За да се избегне това, преходът от един вид фураж към друг трябва да бъде осъществен плавно и поетапно.
– Кравите се хранят и поят 3 пъти на ден през равни периоди от време.
След като се нахранят, е важно да им се предостави период за отдих. През този интервал те обикновено преживяват от тридесет до петдесет минути. Ако крава не извършва преживяването, това може да е знак за здравословен проблем, поради което е необходимо тя да бъде осмотрена от ветеринарен лекар.
– Дневния режим на кравите трябва да се спазва стриктно, защото промените водят животните до стрес. Те се нуждаят също от разходка, чист въздух и паша.
Болести по кравите
Микроорганизми като бактерии, вирусни агенти и паразитни същества често са основни фактори за заболяванията при говедата. Те се появяват вследствие на неподходящи условия за живот, неадекватно хранене и недостиг на редовна активност и свеж въздух.
Настинките и треската са най-често срещаните заболявания и обикновено са провокирани от лошите условия. Има обаче такива, които са много коварни и заразяват цялото стадо.
Бяс, обриви, хема, лъчева болест, едра шарка са опасни заболявания, създаващи много проблеми на фермерите.
Маститът при кравите е често срещан. След раждането много често се появяват проблеми с отделянето на мляко. Жлъчно каменната болест също мъчи много кравите.
Маститът представлява значително предизвикателство за земеделеца. Спад в производството на мляко, отказ от храна и повишена телесна температура са симптоми на това заболяване. Своевременната диагноза от ветеринарен лекар може да доведе до успешно лечение с антибиотици.
Едрата шарка се среща основно при млади животни. Тя е опасна, но има противодействие. Ваксината може да спаси стадото от този проблем. Иначе разпространението е много бързо.
Бруцелозата е сред най-опасните болести при животните. Тя е особено неприятен момент при бременните крави, тъй като води до спонтанен аборт.
Лесно е да се разпознае бяса чрез ненормалното поведение на засегнатото животно. Проявите включват отказ от храна, агресивност към хората и обилно слюноотделяне. При такива симптоми е критично да се извика ветеринарен лекар незабавно, за да оцени обхвата на заразата в стадото и да предостави препоръки за защита на здравите животни.
Добрата хигиена, спазване на правилата за отглеждане на крави и поставянето на ваксини ще предпазят животните от множеството здравни проблеми пред тях, които унищожават усилията на фермера.