Алпаката е домашно двукопитно животно, възпитано във високите части на Андите, между 3500 и 5000 метра надморска височина, на територията на страните Перу, Еквадор, Чили, Аржентина и Боливия. Тази травоядна особа се храни изключително с растения, предпочитайки треви, но включваща и листа, кори и стебла в диетата си. С троен стомах, характерен за преживните, алпаката ефикасно обработва грубата растителна храна.
Това животно се откроява със своето меко и дългото руно, което е водоустойчиво. Вълната от алпака е високо ценена заради своите свойства – тя е по-лека от овчата вълна и се предлага в 24 природни цвята. Облеклата изработени от алпака са бляскави, меки и силково нежни на допир.
Вълната на алпака предлага по-голяма топлина в сравнение с обикновената вълна и е хипоалергенна. Смесените прежди, съдържащи вълна от алпака, имат своите предимства и обикновено са значително по-скъпи – с цена 3 до 4 пъти над тази на стандартната вълна. Животните се подстригват през пролетта, което ги облекчава през летните жеги и позволява събирането на тяхното ценно руно.
Алпаката често е бъркана с ламите, но всъщност са съвсем различни видове.
Алпаката е ценен домакин и едновременно с това ексцентричен, мил и забавен представител на животинския свят, който наподобява пухкава играчка. Нека разгледаме по-подробно това същество чрез 10 интересни факта:
1. Алпаките са домашни животни от приблизително 6000 години, като първоначално са били одомашнени от индианците в Перу.
2. Преди 2001 година алпаките бяха погрешно класифицирани като част от рода на ламите, но ДНК изследвания показаха, че те всъщност произлизат от викуните, поради което са прекатегоризирани от Lama pacos на Vicugna pacos.
3. Съществуват два вида алпаки – едните са с пухкава козина, които силно наподобяват плюшени играчки, и други с дълга, гъста козина.
4. Алпаката може да достигне до 1 метър височина и да тежи около 70 килограма.
5. Това е изключително социално същество, което се отличава с любопитство и кротък нрав. Алпаката е привлекателна и послушна, и се адаптира лесно, което я прави подходяща за домашен любимец при правилно обучение.
6. В ситуации на опасност или при конкуренция за храна, алпаката може да плюе по другите алпаки. Ако се злоупотреби с нейното търпение, тя може да плюе и по хората или дори да ухапе.
Алпаката (Vicugna pacos) е домашно животно от семейство камилови, което се отглежда предимно заради вълната си. Тя е близък роднина на ламата, но е по-малка по размер и е приспособена за живот в планинските райони на Южна Америка, особено в Андите.
Характерна особеност на алпаката е липсата на предни зъби в горната част на челюстта. Вместо това, алпаките имат твърда дъвкателна плоча на горната челюст, която им помага да смачкват растенията, които ядат. Наличието на зъби в долната челюст и твърдата дъвкателна плоча в горната челюст са адаптация, която позволява на алпаката да се храни ефективно с разнообразни растения, включително трудни за разграждане треви и други видове растителност, които се срещат в техния естествен хабитат.
Това анатомично устройство, обаче, може да изглежда странно на хората, които са свикнали с животни, имащи зъби и на горната, и на долната челюст. За разлика от много други бозайници, които имат зъби на и двете челюсти, липсата на горни предни зъби при алпаката може да направи устата ѝ да изглежда непълна или “повредена” на пръв поглед. Въпреки тази разлика, това не е дефект или проблем за алпаката, а естествена част от нейната физиология и начин на хранене.
7. Алпаките използват долните си зъби и горната дъвкателна плоча, за да срежат растителността и да я смачкват, преди да преглътнат. Те също така имат странични зъби, които са подобни на тези на други бозайници и се използват за смилане на по-грубата храна. Тази уникална зъбна структура им помага да се справят с разнообразието от растения, които ядат, и да усвоят максимално количество хранителни вещества от тях.
8. Алпаката се възпроизвежда ежегодно, като след бременност, продължаваща между 242 и 345 дни, женската особа роди едно малко.
9. Алпаката се отличава с уникални и необичайни звуци. Тя издава викове в моменти на опасност или когато е възбудена. По време на схватки, самците издават високи звуци, които приличат на бойните извиквания на птиците.
10. За последното време, това необичайно за Европа животно започна да се развъжда в страни като Германия и Холандия, сред други.