Алпаката (Vicugna pacos) представлява домашен вид от Южна Америка, принадлежащ към семейството на камилите (Camelidae). Въпреки че множество камилови видове са известни със своите гърбове, съществуват изключения – а именно, четирите безгърбови вида: алпаката, ламата (също домашен вид), гуанакото и викунята (диви и свободно живеещи). Има два различни типа алпака: хуакая, която съставлява 90% от популацията и има пухкава, къдрава вълна, придаваща ѝ плюшен вид, и сури, позната със своята блестяща, копринена козина, която виси елегантно по тялото на животното.
Алпаките обикновено живеят между 15 и 20 години, като рекордьорът по дълголетие сред тях е достигнал на 27 години. Често хората се затрудняват и бъркат ламите с алпаките, тъй като и двете са родствени видове, но имат забележими разлики. Ламите са значително по-големи от алпаките, като тяхното тегло варира между 110 и 180 килограма, докато алпаките обикновено тежат до 90 килограма. Ламите често се използват за пренос на товари в планински условия и туризъм, докато алпаките се ценят и развъждат предимно заради тяхното меко и ценно руно.
Поведение на алпака
Всички представители на камиловите използват плюенето като форма на общуване при недоволство. Алпаките, например, охраняват своята храна и често плюят по други алпаки, ако те се приближат до тяхната територия. В мъжките сблъсъци също може да се наблюдава обмен на слюнка. Човек също може да стане обект на подобно поведение, особено ако се намеси във вътрешните дела на стадото, затова е важно да се разбират навиците на алпаката и да се избягват потенциално опасни ситуации. Въпреки това, алпаките преимуществено са миролюбиви животни, които рядко издават звуци. Те общуват чрез приятен свирещ звук, особено когато са стресирани или обезпокоени, и понякога издават специфични вокализации като предупреждение при опасност. По време на размножителния сезон, мъжките алпаки пеят на женските, издавайки гърлен звук, за да привлекат тяхното внимание.
Отглеждането на алпаки може да се оцени като едно от най-безопасните занимания в света на животновъдството. Тези спокойни и дружелюбни животни са известни с тяхната миролюбива природа, което ги прави идеални за земеделски стопани, търсещи алтернатива на традиционните селскостопански животни. Алпаките не притежават остри зъби, които да представляват опасност за човека; техните зъби са проектирани предимно за смилане на растителна храна, което намалява риска от ухапвания.
Не е необходимо да се притеснявате и от агресивно поведение като бутане или удари от копита, тъй като алпаките обикновено са много нежни и не проявяват агресивност по начина, по който биха могли да го направят други селскостопански животни като кози или коне. И въпреки че имат копита, те са меки и заоблени, което означава, че дори и при случайно стъпване, те са малко вероятно да причинят сериозна травма.
Алпаките също не разполагат с остри когти като хищните птици, които могат да бъдат опасни. Техните крайници са адаптирани за плавно и леко придвижване по различни терени, което ги прави превъзходни пасачи на открити пространства.
Когато алпаките се движат по полята, те правят това с лекота и грация, което е удоволствие за очите. Те са достатъчно интелигентни, за да избягват препятствията в своя път, включително малки деца, което ги прави подходящи за близост до семейства и в контекста на агротуризма. Това ги превръща в отличен избор за ферми, които се стремят да предложат сигурна и интерактивна среда за посетители от всички възрасти.
В заключение, алпаките са прекрасни животни за отглеждане.
Предлагайки както практически ползи – като висококачествената им вълна – така и емоционални, като създаването на спокойна и безопасна среда за работа и почивка.
Алпаките са миролюбиви животни, известни със своята дружелюбност и лесната адаптация към човешкото общество. Въпреки това, като всеки друг животински вид, те имат свои инстинкти и поведенчески реакции, които трябва да се уважават и разбират от стопаните им и от хората, които искат да взаимодействат с тях.
Когато алпака се почувства заплашена или изненадана, особено ако е докосната неочаквано отзад, тя може да реагира инстинктивно и да използва задните си крака за защита чрез ритник. Тези ритници могат да бъдат сравнително силни и да предизвикат наранявания като синини на човек, който стои твърде близо, а в някои случаи и по-сериозни травми. Въпреки това, алпаките обикновено не са склонни към агресивно поведение и рядко нанасят тежки наранявания като счупено ребро. Важно е да се подходи към тези животни с уважение и внимание, да се избягват внезапни движения и да се дава време на алпаката да свикне с присъствието на човек в нейната територия.
Сигурността около алпаките, като цяло, е висока, стига да се следват някои основни правила и да се разбират техните поведенчески нужди. Алпаките са социални животни с изразен стаден инстинкт, което означава, че те се чувстват най-комфортно и спокойно, когато са заобиколени от други алпаки. Те се нуждаят от компанията на своите събратя, за да се чувстват защитени и уверени. Следователно, една алпака, живееща сама, е по-податлива на стрес и може да развие проблеми с поведението.
По отношение на груповото съжителство, алпаките могат да се адаптират към съжителството с различни индивиди, включително кастрирани мъже (известни като вунчо) или особи от противоположния пол. Това обаче трябва да се прави с внимание към социалната динамика на стадото, тъй като във всяка група могат да възникнат доминантни поведенчески модели, които трябва да се управляват отговорно от стопанина. За да се осигури хармонично и здравословно съжителство, трябва да се наблюдава поведението на животните и при необходимост да се правят корекции в състава на стадото или условията на живот.
Грижи за алпака
Алпаката се отличава с лекотата на отглеждането си. Тя достига до около 90 сантиметра във височина и тежи между 45 и 90 килограма, като произвежда удобни за почистване изпражнения в малки купчини. Необходимо е да се осигури за нея базов уют, нужните ваксинации и мерки против паразити. Тяхната козина се изхвърля веднъж годишно, което им помага да се охладят през лятото. Грижата за ноктите, които се подрязват редовно, също е важна за комфортното им придвижване. Алпаките имат два пръста с твърди нокти и мека подложка, което ги прави изключително подходящи за стъпване върху различни настилки.
Алпаките са известни с икономичното си хранене, като пасат и консумират малки количества храна, което улеснява отглеждането на 2 до 8 животни на около 4 декара, в зависимост от характеристиките на местността и валежите. Те могат да бъдат хранени и със сено без проблеми. Въпреки че са устойчиви на екстремни температури, топлият и влажен климат може да бъде опасен за тяхното здраве поради риск от прегряване.
Защитните мерки включват извършване на подстригване на време, използване на вентилационни системи в стаите, осигуряване на достъп до студена вода и обливане на животните по корема (където се задържа топлината) с вода през жегите. Що се касае до строежа на подслон, то предпочитайте конструкция с три стени и отвор, който да предоставя сянка за почивка в жарките дни или защита при силни ветрове и снеговалежи. За обезопасяване на животното от хищници като койоти, вълци и мечки, препоръчително е изграждането на ограда с височина 150 см. Изберете такава, която да не разполага с отвори, предвид склонността на любознателните алпаки да промушват главите си и да се заяждат.
Хранене на алпака
Основната диета на алпаките се състои от пресна трева или сено, като техният апетит е сравнително скромен – консумират приблизително 1 килограм тревиста материя за всяко 50 килограма от тяхното телесно тегло, което означава около 1,5 процента от теглото на животното, изразено в количеството сено или пастирски растения. Обикновено се препоръчва употребата на стандартно сено, докато люцерната се предлага по-рядко заради високото си съдържание на протеини.
Алпаката е животно с преживна система, която е модифицирана и съдържа три камери в стомаха, улесняващи разграждането на различни видове тревиста растителност. Женските особи, които са бременни или кърмят, получават полза от добавянето на минерални добавки към тяхната диета. Специализирани зъбни структури помагат на алпаките да обработват храната си: кътните зъби в задната част на устата помагат за преживяването, докато плоска дентална площадка в предната част и ред ниски зъби служат за натрошаване на зърна, трева или слама.
В отличие от козите и овцете, тези животни имат къс език, което им позволява да хващат единствено върховете на растенията с устните си, като по този начин нанасят минимални щети на растителността. Те също така проявяват интерес към листата на дърветата и други части на растения, затова е препоръчително техните навици да се следят внимателно.
Дресура на алпака
Често се случва собствениците да обучават алпаките си на различни трикове. Младите животни най-лесно усвояват обучението и бързо се адаптират към воденето с въже. Типичните умения включват преминаване през препятствия. Добре е алпаките да се научат да пътуват в ремарке още от малки, така че пътуването да не им причинява стрес, когато е необходимо да бъдат транспортирани.