Маститите при овцете и козите са възпалителни процеси, които афектират млечната жлеза, и са сред най-сериозните проблеми в овцевъдството и козевъдството, тъй като те влияят негативно не само върху качеството и количеството на млякото, но и върху здравето и продуктивността на животните. Маститите намаляват доходността на фермата поради намаленото млекопроизводство, разходите за лечение, както и необходимостта от изхвърляне на млякото от болни животни.
Клинично маститите се класифицират в няколко форми:
1. Остър мастит: Тази форма е характерна с бързото си развитие и ярко изразени симптоми. Овцете или козите стават апатични, отказват храна и водата. Може да се наблюдава подуване и болезненост на вимето, зачервяване и очевидно затруднено млекодобив.
– Серозен мастит: При него се наблюдава леко подуване и болезненост на млечната жлеза.
– Остър катарален: Характеризира се с увеличена секреция на млечната жлеза, което може да включва съдържание на слиз.
– Остър гнойно-катарален: Тук се наблюдава присъствие на гной в млечната секреция.
– Остър генерализиран: Състоянието засяга цялата млечна жлеза и може да включва системни признаци като треска.
– Гангрена на млечната жлеза: Това е тежко състояние, при което част от тъканта умира, което може да доведе до необходимостта от хирургическа интервенция.
2. Хроничен мастит: Тази форма е по-трудна за диагностициране, тъй като симптомите са по-малко забележими и могат да включват леко уплътняване на млечната жлеза или промени в консистенцията на млякото. Хроничният мастит често следва остра инфекция и може да продължи с месеци или дори години.
3. Скрит мастит: Най-труден за откриване, тъй като животното не показва външни признаци на болестта. Обикновено се диагностицира чрез лабораторни изследвания на млякото, като се търсят маркери на възпаление като соматични клетки.
Превенцията и контролът на маститите изискват стриктно следване на хигиенни практики при млекодобива, поддържане на чисти и сухи помещения за отглеждане на животните, както и внимателно наблюдение на здравето на млечната жлеза. Редовните ветеринарни прегледи и ранната диагностика са ключови за ефективното управление и лечение на маститите. Важно е също така и адекватното хранене и управление на стреса, тъй като имунната система играе централна роля в предпазването от инфекции.
Лечението на серозния мастит включва използването на интрамамарни лекарства, които се администрират директно в млечната жлеза. Животното се дои през интервали от 2 до 3 часа, като същевременно се извършва масаж на засегнатата млечна част с камфор-салицилова маз, рефригеранс, луброзан и други подобни продукти. Млякото, което се издоява от болната жлеза, не бива да се смесва с другото мляко, тъй като е заразено. Ако на тялото на животното има рани, те се обработват с йодасепт или лечебен течен гранулин.
Острата форма на мастит се среща най-често сред всички видове остри мастити. Тя може да прогресира до по-сериозно състояние само за няколко часа. Симптомите са по-отчетливи от тези при серозния мастит. Когато заболяването засегне млечната цистерна и каналите, първите капки мляко изглеждат променени. В случай на възпаление на алвеолите, обаче, цялото мляко придобива водниста консистенция, коагулира и съдържа множество млечни съсиреци.
Терапията за острата форма на мастит обхваща редовно изцеждане на млякото на всеки 2 до 3 часа, като се прилага масаж на вимето в посока отгоре надолу. За улесняване на процеса на издояване, на животното се администрира от 1 до 3 милилитра окситоцин чрез инжекция. С цел антибиотичната суспензия да достигне до възпалените области в алвеолите на млечната жлеза, се прилагат интрамамарни лекарствени средства. След това се извършва деликатен масаж на млечния канал и основата на жлезата, движението е отдолу нагоре.
Остър гнойно-катарален мастит представлява още по-сериозна форма на заболяването. В резултат на него в млечната цистерна, млечните каналчета и алвеолите се събира катарална течност и гной. Половината на млечната жлеза е уголемена, гореща на допир и болезнена, млякото е намалено по количество, има солен или горчив привкус и множество съсиреци, някои от които с червеникав отенък. Животното изпитва липса на апетит, е изтощено и страда от повишена телесна температура. Терапията е аналогична на тази при остър катарален мастит, но включва и парентерално прилагане на антибиотици.
Друг вид е острият генерализиран мастит. Той представлява злокачествено протичащо възпаление на млечната жлеза, съпроводено със значителен и болезнен оток. Съществуват животозастрашаващи разстройства. Засяга двете половини на жлезата.
Производството на мляко е намалено или изцяло прекъснато, като самото мляко прилича на суроватка и съдържа високо количество фибрин. Често се наблюдава примес на кръв. Животното изпитва липса на апетит, телесната му температура се увеличава, и без своевременно и ефективно лечение, ситуацията може да доведе до летален изход.
Терапията за остър генерализиран мастит обхваща местното приложение на антибиотици под формата на инжекции, венозно въвеждане на антибиотични препарати в комбинация със сулфонамиди и употребата на препарати за общо укрепване на организма.
Гангренозният мастит е най-тежката форма на заболяването, като при него се наблюдава разлагане на млечната жлеза. Това се случва в резултат на инвазия на тъканите от бактерии, които причиняват гниене, и това може да стане чрез различни пътища: при нараняване на жлезата, през млечните канали (галактогенен път), чрез кръвообращението (хематогенен път) или като влошаване при други видове мастит.
Състоянието е сериозно. Веднага от старта, жлезата изпитва остра болка по време на млякоотделянето, увеличена е в обем, твърда, с кожа, която е изключително напрегната, първоначално е зачервена, а малко по-късно преминава в червено-лилав до синкав оттенък. Върху нея се образуват болезнени издатини. Количеството на млякото е намалено, първоначално е с жълтеникав оттенък, а по-късно придобива червеникав цвят.
Вътре се формират множество късчета съсирек, причиняващи блокиране на млечния канал. Още в ранните етапи на заболяването, животното проявява типични симптоми като апатия, загуба на интерес към хранене, нежелание да се движи и изоставане от останалите в групата. Успешно лечение е възможно само при своевременно започване. Терапията трябва да бъде насочена към облекчаване на симптомите и укрепване на общото здравословно състояние.