Select Page

Болестта на лудата крава, известна още като бовинен спонгиформен енцефалопатия (BSE), е сериозно заболяване, което засяга говедата и може да има опустошителни последици както за здравето на животните, така и за селското стопанство и човешкото здраве. Въпреки че случаите на BSE са значително намалели благодарение на строгите мерки за контрол и наблюдение, въведени в много страни, все още съществува потенциалът за появата на нови случаи.

BSE е причинена от аномални протеини, наречени приони, които увреждат нервната тъкан в мозъка на говедата. Преносът на заболяването обикновено става чрез заразените животински белтъци, които са били използвани като добавка в кравешките фуражи. В отговор на кризата с BSE, много страни забраниха използването на животински белтъци за хранене на преживни животни и въведоха задължително тестване на говедата за наличие на болестта.

Човешкото здраве също е под риск, тъй като се смята, че BSE е свързана с варианта на болестта на Кройцфелд-Якоб (vCJD), която е рядко, но фатално заболяване при хора. За да се предотврати предаването на болестта на хората, много страни също така въведоха строги мерки за контрол на храните, включително забрана за консумация на части от говедата, които са с висок риск от съдържание на заразни приони.

Ветеринарните служби играят централна роля в идентифицирането и контрола на BSE. Те обучават фермерите как да разпознават ранните признаци на заболяването и да действат бързо при подозрение за BSE, като изолират заразеното животно и уведомяват регулаторните органи. В допълнение, рутинните проверки и наблюдение на стадата са ключови за предотвратяване на по-нататъшното разпространение на заболяването.

Като част от мерките за контрол, фермерите и ветеринарните специалисти са научени да поддържат високи стандарти на биосигурност, да избягват използването на потенциално заразени материали и да следват строги протоколи при управлението на отпадъците и карантинните процедури. С тези мерки, както и с подобряване на общественото осведомяване, рискът от BSE остава под контрол, но трябва да бъдем внимателни и да продължим да прилагаме научените уроци от миналото, за да предотвратим възможността за нови избухвания на болестта.

Как се предава болестта Луда Крава?

Болестта на Луда Крава, научно известна като Бовин Спонгиформ Енцефалопатия (BSE), е невродегенеративно заболяване, което засяга говедата. Основната причина за възникването на тази болест е свързана с храненето на говедата с кормови смески, съдържащи протеини от животински произход, включително месо и костно брашно от заразени животни. Тези вещества могат да съдържат инфекциозния агент, известен като прион, който е причинител на BSE.

Експертите препоръчват категорично избягване на практиката за хранене на говедата с животински протеини, тъй като това значително увеличава риска от разпространение на болестта. В отговор на тази заплаха, много страни, включително България, са разработили строги регулации и контролни програми за предотвратяване на появата и разпространението на BSE.

В България, Агенцията по безопасност на храните (БАБХ) е институцията, която отговаря за надзора и контрола върху хранителната верига и здравето на животните. БАБХ следи за случаите на Болестта на Луда Крава чрез специални програми за наблюдение и тестване на говеда. При подозрение за BSE, диагнозата се поставя на базата на клинични симптоми и може да бъде потвърдена с лабораторни изследвания.

За хората, болестта, свързана с BSE, е известна като вариант на Кройцфелд-Якобова болест (vCJD), и може да бъде предадена при консумация на заразени говеда, особено на тъкани, които са изключително рискови, като мозъка, очите, гръбначния стълб, костния мозък и черепа. Тези части от животните са класифицирани като специфични рискови материали (SRM) и са подлежащи на строги регулации, включително задължителното им изгаряне, за да се предотврати потенциалното им попадане в хранителната верига и рискът от заразяване с приони.

За да се предпази общественото здраве и да се гарантира безопасността на храните, е важно да се спазват всички регулации и насоки, установени от Агенцията по безопасност на храните, както и да се поддържа висока степен на осведоменост относно източниците и методите на предаване на BSE.