Децата и кучетата развиват уникална връзка, въпреки детските шеги като дърпане на опашки, разбъркване на козината в опити за фризури, или използване на гърба на кучето за почивка. Въпреки нежеланите занимания, повечето кучета продължават стоически да издържат на тези действия и отново търсят обществото на детето. Същото поведение би било немислимо, ако третирането е от страна на възрастен или друго куче. Какво накарва кучето да остава така толерантно към досадните деца?
Изучаването на социалната организация на канидите в природата може да бъде изключително информативно за изследванията в тази област. Има строга йерархия в рамките на всяка група, където индивидите заемат роли на водачи или последователи. Сходна социална структура се наблюдава и при домашните кучета, като обикновено лицето, което ги храни, се възприема като лидер. Домашните кучета са способни да различават членовете на домакинството и да ги пазят, без значение дали конкретният човек е този, който се грижи за тяхното хранене.
Кучето не би се колебало да се пожертва в защита на любим човек. Някои кучета са заелени с толкова мощен инстинкт за грижа, че социалните взаимодействия не влияят на техния отговор в критични ситуации. Често това води до нежелани агресивни реакции към непознати извън семейното окружение. Важно е да се моделира и смекчи защитният инстинкт на кучето още докато е младо, чрез постоянна социализация и систематични тренировки.
Нека преразгледаме изказването:
“Отделни породи кучета притежават по-изявени пазачески умения в сравнение с други. Тези, които са по-мързеливи и социално ориентирани, обикновено не реагират толкова решително в ситуации на потенциална опасност, в отличие от породите с по-голяма бдителност. Пример за породи, които са изключително толерантни към деца и развили силен защитнически инстинкт, са Бернските планински кучета и Нюфаундленди, което ги прави перфектни кандидати за ролята на кучета-спасители.”
Някои кучешки породи са развъдени с цел да имат защитнически инстинкти – например, овчарските кучета са неуморими в опазването на стадото си. Тези животни са нащрек, за да не позволят на детето да се изгуби далеч от семейната среда. От друга страна, породите, предназначени изключително за дружелюбни спътници, които са за прегръдки и игри, обикновено не притежават нужната енергия или склонност да се включват в защита при опасни ситуации.
Селекцията на порода не е основен фактор при избора на перфектния домашен любимец за вашите деца. Важно е да търсите кучета, които са свободни от страх и агресия, за да предотвратите възможни инциденти. Неподходящото обучение и възпитание могат да променят дори най-чудесните породи в животни, които не са подходящи за съжителство, поради радикалните промени в техния характер.
Акита и подобни независими породи често не проявяват необходимото търпение и въздържаност, за да бъдат ефективни пазачи, особено ако искате куче, което да бъде послушно и да се грижи надеждно за сигурността на вашето дете. За успешното отглеждане на куче-пазач за вашите малки деца е важно то да бъде социализирано рано и редовно. Тренировъчният процес се базира на стандартните методи, като стимулиране с поощрения и награди за хубаво поведение, докато останалата част от обучението зависи от природните инстинкти на кучето.