Select Page

Кучетата са невероятни същества. Те могат да водят слепи хора през оживени улици, да връщат заблудени овце обратно в стадото и могат да бъдат обучени да правят всичко – от донасяне на топка до откриване на рак.

Но как точно работят умовете на кучетата? И как се сравняват техните мозъци с тези на хората и другите животни? Седнахме с някои от най-добрите ветеринарни лекари в страната, за да научим повече.

Мислят ли кучетата?

„О, боже мой, да“, казва д-р Джил Сакман, клиницист по поведенческа медицина и старши медицински директор на болниците в Мичиган на BluePearl Veterinary Partners. Д-р Сакман има докторска степен по молекулярна и клетъчна биология. „Вероятно имат ниво на когнитивност на три до петгодишно човече.“

Кучетата могат да разберат, че се опитваме да им покажем нещо, когато посочим обект. Те могат да оценят дали една кучешка купа има повече кучешка храна от друга. Те реагират на познати гласове и са отлични в определянето дали някой е приятел или враг.

Много собственици на кучета ще кажат, че кучето ги е обучило да бъдат хранени и пускани по едно и също време всеки ден.

Очевидно нещо се случва в косматите им глави. Те са способни да правят асоциации и да реагират на стимули. Но какво мислят те и как интерпретират информацията, все още е загадка.

„Както е невъзможно да се прочетат мислите на друг човек, така е невъзможно да се спекулира точно какво мисли едно куче“, казва д-р Рейчъл Барак от Animal Acupuncture в Ню Йорк.

Как изглежда мозъкът на кучето?

Всички бозайници имат подобни мозъчни структури, казва д-р JP McCue, сертифициран ветеринарен невролог в Медицинския център за животни в Ню Йорк. Полукълбата, лобовете и частите на мозъка имат едни и същи имена и едни и същи основни функции.

Но при кучетата частите от мозъка, свързани с обонянието, показват, че имат невероятно чувствителни носове. Повече от други домашни животни като котки и порове.

„Те използват много по-голяма част от мозъка си за анализиране на миризми“, казва Барак. „Също така се предполага, че кучетата свързват миризмата със спомените, поради което могат да бъдат обучени да надушват за бомби и наркотици.“

Как се различават мозъците на кучетата от човешките?

Не много. Освен че са структурно сходни, проучванията с ЯМР показват, че едни и същи участъци от мозъка ни светват, когато сме изложени на различни стимули, казва МакКю.

Човек обработва страха, спомените и пространственото съзнание по същия начин като най-добрия си приятел. Учените също предполагат, че някои когнитивни умения са групирани заедно, точно както в човешкия мозък. (Например: ако сте добри в математиката, вероятно сте добри в решаването на проблеми.)

„Откриваме, че същото важи и за кучетата“, казва Сакман. „Определени набори от умения се събират. Куче, което е бързо и точно в една задача, има капацитета да бъде бързо и точно в друга задача. Това би ни накарало да вярваме, че наследствеността на интелигентността и познанието е до известна степен подобна при кучетата и при хората.

Подобно на хората, по-възрастните кучета имат склонност да развиват състояние, подобно на болестта на Алцхаймер. Поради приликите между техните мозъци и нашите, кучетата се използват за оценка на въздействието на храненето и лекарствата върху процеса на стареене на мозъка, казва д-р Сакман.

Но не сме съвсем еднакви.

Мозъците на кучетата са по-малки от нашите в сравнение с общия размер на тялото. Нашите мозъци имат повече гънки, което означава повече повърхност. А нашият префронтален кортекс – където се извършва обработката и мислите на по-високо ниво – е по-развит от този на кучетата“, казва МакКю.

Могат ли кучетата да разбират хората?

Една от теориите, обясняващи защо кучешкият и човешкият мозък имат толкова много прилики, е, че сме еволюирали заедно.

Кучетата са най-старият опитомен вид. Те взаимодействат с хората от хилядолетия и в резултат на това са се научили как да ни разбират и общуват с нас по-добре от всеки друг вид. Тяхното силно чувство за наблюдение им позволява да улавят намеци в езика на тялото ни, миризмите и тоновете на гласовете ни.

„Мисля, че хората реагират на тези видове сигнали на подсъзнателно ниво, но кучетата реагират на тях на съзнателно ниво“, казва МакКю.

Една възможна история е нещо подобно. Кучетата ни последваха в нашите първи градове и лагери, за да се възползват от храната, която ги чакаше в ранните ни купчини боклук. Тези, които се страхуваха по-малко от хората, бяха възнаградени с повече храна. А тези, които можеха да улавят човешки сигнали – като посочване и нареждане да останат и да седнат – получиха дори повече.

Кучетата отвръщаха на услугата, като помагаха на ранните хора при лов и ги защитаваха от други диви животни.

„Някои [документи], които съм чел, казват, че хората са успели да се развият и оцелеят благодарение на нашите партньорства с кучета“, казва Сакман.

Кучетата имат ли чувства?

„Абсолютно“, казва МакКю. Кучетата обработват усещанията и емоциите подобно на нас.

Проучванията показват, че те са способни да изпитват оптимизъм, безпокойство, щастие, страх и депресия. Те започват да ревнуват, когато друго куче получи по-голяма награда за същото поведение и мозъците им реагират на лекарства за кучешка тревожност  като Prozac. Има също доказателства, че кучета, които са преживели травматични събития, изпитват симптоми на посттравматично стресово разстройство, точно като хората.

Когато се наблюдава с ядрено-магнитен резонанс, мозъците на кучетата реагират подобно на човешките, когато са изложени на емоционални стимули като звука на бебешки плач. Те също изпитват болка като нас.

„Болката е нещо, което изпитваме емоционално, не е просто убождане по пръста“, казва МакКю.

Какво се опитва да ми каже моето куче?

Кучетата със сигурност могат да ни разберат. Но опитват ли се да отвръщат? Ветеринарите казват да.

„Кучетата нямат думи“, казва Сакман. „Те комуникират чрез езика на тялото и издават звуци, които ни дават богата информация за това, което мислят.“

Куче, което обръща глава настрани или облизва устните си, ни казва, че е нервно, казва Сакман. Ако ние, хората, отговорим с прегръдка, ние се държим като примати. Приматите се прегръщат; кучетата не го правят. „Много кучета не го харесват“, казва Сакман.

Има още много да научим за кучешката когнитивност. Учените непрекъснато разработват нови начини за изследване на мозъка на кучетата. Но ЯМР и научните статии могат да ни кажат толкова много.

„Докато кучетата не намерят начин да говорят с нас, няма да знаем много неща“, казва Сакман.