Какво представлява синдромът на Fanconi при кучета?
Бъбреците функционират за филтриране на кръвта. Те премахват отпадъчните продукти и контролират потока на хранителни вещества и течности. В рамките на бъбрека, малките тубули изпълняват тези задачи. Кучетата имат стотици хиляди от тях, които поддържат баланса на глюкозата, аминокиселините и електролитите като калий и хлорид. Глюкозата и аминокиселините осигуряват необходимата енергия, за да позволят на кученцата да растат и да поддържат кучетата здрави. Електролитите помагат за контролиране на хидратацията, много метаболитни процеси и поддържат pH (киселинно-алкалното състояние) на телесните тъкани нормално.
При кучета със синдром на Fanconi, тези бъбречни тубули са „пропускливи“ и твърде много глюкоза, аминокиселини и електролити преминават от кръвния поток в урината. Изтичащите хранителни вещества причиняват загуба на тегло, мускулна загуба и умора. Небалансираните електролити водят до дехидратация, слабост и опасни промени в нормалния киселинно-алкален баланс в кръвта, известен като pH.
Синдромът на Фанкони е хронично, но обикновено управляемо заболяване. Ако заболяването не се диагностицира, не се лекува или прогресира до бъбречна недостатъчност, то може да бъде фатално. Всички тежки клинични признаци или влошаване на симптомите трябва да се считат за спешна медицинска помощ.
Симптоми
- Прекомерно уриниране
- Силна жажда/пиене
- Отслабване
- Намален апетит
- Лошо състояние на тялото
- Слаби темпове на растеж при млади кучета
- Слабост или силна умора
Причини
- Синдромът при кучета може да бъде генетичен. Около 75 процента от кучетата със синдром на Fanconi са Basenjis; препоръчва се генетично изследване за тази порода.
- Синдромът на Fanconi може също да бъде причинен от:
- Хранене с токсини (като меламин, олово, мед или салицилова киселина)
- Нечести реакции или високи дози на някои лекарства
- Съпътстващи заболявания, като хипопаратироидизъм или нисък витамин D
Как ветеринарните лекари диагностицират синдрома на Fanconi при кучета
Ветеринарните лекари ще започнат с пълен физически преглед и може да препоръчат следните тестове:
- Пълна кръвна картина
- Табло по химия
- Кръвни газове
- Анализ на урината
- Изследване на проби от урина за концентрация на аминокиселини в урината
Лечение на синдрома на Fanconi при кучета
Синдромът на Fanconi няма лечение, но може да се управлява с хранителни добавки като минерални или аминокиселинни добавки. В зависимост от лабораторната работа може да са необходими специални диети за регулиране на количеството протеин в храната. Изключително важно е кучетата със синдром на Фанкони винаги да имат достъп до прясна вода и здравето им да се следи отблизо.
Ако синдромът на Фанкони е тежък или прогресира до бъбречна недостатъчност, много от вашите кучета трябва да бъдат хоспитализирани за интравенозна терапия с течности и електролити.
Често задавани въпроси за синдрома на Fanconi при кучета
Какво е “подобен на Фанкони синдром”?
Това е термин, използван за обяснение на кучета, когато показват симптомите и резултатите от теста на куче със синдром на Fanconi, но не са генетично предразположени към болестта. Тези кучета обикновено се идентифицират като изложени на някакъв вид токсин.
В някои случаи се съобщава за синдром, подобен на Fanconi, при кучета, които ядат резки лакомства, направени извън Съединените щати. В по-голямата част от тези случаи симптомите изчезнаха, след като токсинът беше премахнат от диетата им, въпреки че все още може да съществува възможност за сериозно трайно увреждане на бъбреците.
Каква е очакваната продължителност на живота на куче със синдром на Fanconi?
Продължителността на живота на кучета със синдрома може да варира; някои кучета могат да бъдат управлявани с години, но други могат бързо да прогресират до бъбречна недостатъчност.
Може ли синдромът на Fanconi да бъде излекуван?
Синдромът на Fanconi не може да бъде излекуван. Може да се управлява при повечето кучета, но отговорът на терапията е променлив.