Мукоцеле на жлъчния мехур при кучета
Мукоцеле на жлъчния мехур причинява запушване на капацитета за съхранение на жлъчния мехур поради образуването на гъста, мукоидна жлъчна маса вътре в жлъчния мехур, което нарушава способността му да функционира. Натрупаната жлъчка може да разшири жлъчния мехур, което води до некротизиращ холецистит – смърт на тъкан поради възпаление на жлъчния мехур.
Мукоцеле на жлъчния мехур е често срещано сред кучета на средна възраст и по-възрастни, особено шетландски овчарки, кокер шпаньоли и миниатюрни шнауцери, и не е специфично за пола.
Симптоми и видове
Мукоцеле на жлъчния мехур може да бъде симптоматично или асимптоматично (без симптоми). Общите симптоми са:
- Треска
- повръщане
- анорексия
- Дехидратация
- Коремен дискомфорт или болка
- Жълтеникава кожа (жълтеница)
- Полиурия/полидипсия (прекомерно уриниране/прекомерна жажда)
- Колапс – вазовагален или жлъчен перитонит (възпаление на коремната лигавица или дисфункция на кръвоносните съдове)
Причини
- Проблеми с липидния метаболизъм, особено сред шетландските овчарски кучета и миниатюрните шнауцери – това състояние може да е присъщо на някои кучета.
- Дисмотилитет на жлъчния мехур (липса на вътрешноорганно движение)
- Кистозна хипертрофия (анормално уголемяване) на мукозните жлези на жлъчния мехур, често срещана характеристика сред по-възрастните кучета – това състояние може да действа като отключващ фактор за мукоцеле на жлъчния мехур.
- Диета с високо съдържание на мазнини, повишен холестерол или хипертиреоидизъм
- Типична или атипична надбъбречна хиперплазия – необичайно размножаване на клетки и предишна глюкокортикоидна терапия.
Диагноза
Определящата диагноза мукоцеле на жлъчния мехур ще се основава на отличителните състояния, които биха причинили ненормално функциониране (дисмотилитет) на жлъчния мехур. Някои от възможните фактори, отговорни за блокиране на жлъчката (застой), са неоплазия (растеж на тумор), панкреатит (възпаление на панкреаса) и холелити (камъни в жлъчката), наред с други наблюдавани причини.
Диагнозата се поставя чрез биохимия на кръвта, хематология, лабораторни изследвания и образни изследвания. Общите наблюдения са:
Биохимия
- Анализ на чернодробните ензими, ALP, GGT, ALT и AST – високите чернодробни ензими показват заболяване. Понякога това може да е единственият признак на заболяване при кучета или може да се прояви в острия стадий на заболяването.
- Повишен билирубин
- Нисък албумин
- Електролитни аномалии с нарушения на течността и киселинно-алкалното ниво, които се дължат на прекомерна загуба на течности от повръщане или предизвикани от жлъчен перитонит.
- Предбъбречна азотемия
Хематология/CBC
- Анемия
Левкоцитен дисбаланс
Лабораторни изследвания - Високи триглицериди
Изобразяване
Рентгенография или ултразвукови изследвания, показващи чернодробни аномалии, раздут жлъчен мехур и жлъчен канал, удебеляване на стените на жлъчния мехур, наличие на газ в черния дроб и загуба на детайли в корема поради възпаление на меката лигавица на корема (перитонит).
Общата диагностична процедура е аспирационно вземане на проби от течности, взети от жлъчни структури или от коремната кухина, чрез използване на лапаротомия (разрез в коремната кухина), чернодробна биопсия, бактериални култури и тестове за чувствителност и клетъчни изследвания.
Лечение
Лечението на мукоцеле на жлъчния мехур зависи от състоянието на пациента. Амбулаторните пациенти обикновено получават противовъзпалителни и чернодробни защитни средства като урсодезоксихолева киселина и S-аденозилметионин (SAM-e). Стационарните пациенти се лекуват според резултатите от образна диагностика и ултразвук. Пациентите с по-високи липиди са ограничени от храни, богати на мазнини. Ако се потвърди възпаление на коремната лигавица (жлъчен перитонит), се препоръчва абдоминално прочистване (лаваж). Всички пациенти трябва да бъдат подложени на хидратираща терапия за коригиране на дисбаланса на течности и електролити.
Освен широкоспектърни антимикробни средства, в зависимост от симптомите, на пациентите се прилагат антиеметици, антиациди, гастропротектори, витамин К1 и антиоксиданти. След лечението всички пациенти с мукоцеле на жлъчния мехур трябва периодично да се проследяват с биохимични, хематологични и образни изследвания, за да се изключат/включат различни усложнения като холангит или холангиохепатит, жлъчен перитонит и EHBDO.