В древността, божеството владеещо подземния свят в Египет, наречено Анубис, беше представяно с човешко тяло и глава на чакал. Това отражение на чакала в митологията показва изключителното внимание, което хората от онези времена отдавали на това животно. В наши дни, чакалите остават едни от най-обикновените същества, които можем да наблюдаваме в земеделски ареали и в районите около човешки населени места.
Античният хищник се отличава с разнообразие от форми, като в нашите ширини често срещаният е златистият чакал. Тази разновидност се откроява значително от останалите чакали, като има по-голяма прилика с вълци и домашни кучета. Изучаването на тази интересна животна специфика разкрива много относно еволюцията на вида и отношенията между близките животински родственици.
Произход на златистия чакал
Златистият чакал е известен в науката като Canis aureus и се означава още като Азиатски, Ориенталски или обикновен чакал. Смята се, че е потомък на изчезналото Арно речно куче, което е обитавало регионите на Средиземноморието в Европа преди приблизително 1.9 милиона години, и което е представлявало по-малък вид, близък до чакалите.
Генетичните анализи разкриват, че златистият чакал е разпространил своята територия от Индия преди около 20 хилядолетия, което предхожда последния ледников период. Най-древният намерен фосил на златист чакал датира на 7,600 години, докато най-старите открити останки в Европа са открити в Гърция и тяхната възраст е около 7 хиляди години.
Златистият чакал се разделя на седем различни подвида и споделя тясна родственост със сивия вълк, койота, африканския златист вълк и етиопския вълк, в сравнение с по-далечните си роднини африканския черногръб чакал и ивичестия чакал. Този вид чакал е способен да се кръстосва и произвежда потомство със сивия вълк и африканския златист вълк.
Разпространение и местообитания на златистия чакал
До деветнадесети век чакалите бяха отсъстващи в основната част от Европа, но след това започна постепенно увеличение на тяхното разпространение. Наличието на тези животни е потвърдено в Унгария, а най-близката известна популация се намира в Далмация, на разстояние приблизително 300 км.
През двадесети век се наблюдава значително нарастване на броя на чакалите в Европа, като популациите от Югоизточна Европа и Кавказката област се разпространяват в посока към Балтийския регион.
Златистите чакали в региона на Близкия изток, особено в Израел, се характеризират с по-голямо генетично многообразие в сравнение с техните европейски сродници. Предполага се, че това е резултат от формирането на хибридна популация в Израел, след като тамошните чакали се кръстосали със сиви вълци и африканския златист вълк.
Чакалите често се срещат в обилен брой в долинни зони и около водни тела като реки, техните притоци, канали, езера и крайбрежни ленти, докато в предпланинските райони и ниските планини те са по-скоро редки.
Златистите чакали обитават гъсти храсталаци, преплетени с тръни, влажни зони с тръстика и лесни за изкачване горски райони. Те са способни да се адаптират към височини над 1000 метра и да издържат на студове, вариращи между минус 13 и минус 25 градуса Целзий, и понякога дори до минус 35 градуса. През 1758 година, Карл Линей включва златистия чакал в род Canis на систематичната класификация в своя научен труд “Systema Naturae”.
Как изглежда златистият чакал?
Златистият чакал е сходен със сивия вълк по външен вид, но се различава с по-компактни размери и намалено тегло. Той се характеризира с удължено туловище, не толкова изразено чело, по-кратки крайници и опашка, и остро заострена, тесна муцуна. Чакалът разполага с относително по-дълги крака в сравнение с тялото си и изящни стъпала, оборудвани с дребни подложки.
Размерите на тялото при мъжките индивиди варират между 71 и 85 см, докато при женските достигат от 69 до 73 см в дължина. Теглото на мъжете е между 6 и 14 кг, а при жените е в диапазона от 7 до 11 кг.
Височината им до раменете е между 45 и 50 см. Черепът им прилича на този на койота или сивия вълк, но е по-малък и по-лек, със съкратена лицева част в сравнение с вълчия череп.
Зъбите на златистия чакал са големи и здрави, но по-фини и захапката му е не толкова силна, което е обусловено от неговата хранителна диета. Инога при златистите чакали се наблюдава необичайно разрастване на черепа, известно като “рог на чакала”, което достига дължина от 1,3 см и обикновено е прикрито от козината.
Златистият чакал се отличава със своята груба и относително къса козина, чийто преобладаващ оттенък е златист. В зависимост от сезона, окраската може да варира от светлокремава до наситено жълта.
На гърба му, козината е смесица от черни, кафяви и бели власинки, което придава облик, подобен на този у черногърбите чакали. По-ниско към корема, власинките са с по-светъл и кремав цвят. Златистият чакал се разпознава също и по характерните светли петна около гърлото и гърдите.
Опашката им е в съзвучие с цвета на козината и с черен връх.
Пролетното линеене се инициира от главата и крайниците, разпространява се към боковете, гърдите, корема и гърба, като завършва на опашката. В есента, започвайки вече през месец септември, започва увеличаването на плътността на козината за зимния период.
Този процес се заражда от гърба и опашката, постепенно обхваща боковете, корема и гърдите, преминава през крайниците и достига до главата, като пълната зимна окосмяване се реализира към месец ноември.
С какво се храни златистият чакал
Златистият чакал е всеядно животно, което се храни с множество различни видове храна. За да намери достатъчно прехрана, той пропътува значителни дистанции. Този вид може да оцелява за продължителни периоди без да пие вода и е бил забелязан дори на острови, където няма наличие на прясна вода.
Златистият чакал функционира като хищник и скавенджър, като около 60% от неговата храна се състои от гризачи, птици, плодове и понякога рептилии.
Този вид чакал също така употребява остатъци от лова на лъвове, леопарди и сиви вълци. Освен това, златистите чакали консумират мърша и отпадъци, играейки ролята на ефикасни санитари в своята екосистема.
Те ловуват различни видове животни, включително диви зайци, фазани и разнообразни патици. Предпочитат и различни растителни храни като круши, дренки, шишарки, а така и грозде, пъпеши и орехи.
В определени области обогатяват диетата си и с растителни луковици, както и с корени от дива захарна тръстика. Не пренебрегват и насекоми в своето меню.
Начин на живот на златистия чакал
Този тип чакал демонстрира адаптивна социална структура, която се изменя според достъпността на хранителни ресурси. В основата на социалната йерархия стои репродуктивната двойка, която обикновено е съпроводена от своето потомство. Семейните групировки обикновено наброяват от четири до пет животни.
Те обозначават своите зони чрез изпускане на урина и изхождане, предимно върху пътищата, които ползват. Териториите за лов на различни чакали могат да се препокриват. Способни са да преминат до 12 до 15 километра през нощта в потърсене на прехрана или по-подходящо място за живеене.
Индивидите от групата, които не участват в процеса на размножение, често остават в близост до дистанционен източник на храна, например мърша, за период до няколко дни. В търсене на храна, те могат да обхождат територия от 1 до 20 квадратни километра.
За да комуникират помежду си, използват звуци под формата на вой – доминиращите особи вият изправени, докато младите и подчинените – в седнала позиция. Войът е най-чест при зазоряване и в сумрака, и се случва по-рядко през обедните часове.
Размножаване на златистия чакал
Златните чакали образуват моногамни двойки и си партнират доживот. Процесът на размножаване продължава между 26 и 28 дни, като времето за чифтосване е съобразено с периода на най-обилни хранителни ресурси в областта, където се намира чакалът.
Женските индивиди, изпитващи първия си еструс, привличат вниманието на множество мъжки, които се сблъскват в състезание за правото да се спарят с тях. Процесът на спарване обикновено отнема няколко минути, като периодът на бременност трае 63 дни.
Раждат се между 4 и 8 малки, които са слепи при раждането. Те започват да виждат на възраст между 8 и 11 дни, а ушите им започват да се изправят след 10 до 13 дни. Зъбките на новородените пробиват около 11 дни след тяхното появяване на бял свят.
Младите животни обладават нежна козина, която може да варира в цветова гама от светлосиво до наситено кафяво. Когато достигнат един месец, старата им козина се изоставя и на нейно място израства нова, с характерен ръждив оттенък и наситени черни точки.
Растежът на младите е бърз. Те получават мляко от майката, която ги кърми чрез четири чифта сосове в продължение на десет седмици. Младите започват да консумират месо на възраст между 15 и 20 дни.
Още на двуседмична възраст, младите животни начинат да се състезават със своите роднини. Този вид игрива борба е ключова, тъй като тя подпомага обучението им в преследване и развива способностите им за бягство.
По-интензивните сражения настъпват, когато достигнат между 4 и 6 седмици, когато проявяват агресия, и този период продължава до около 10-12 седмици, като по това време се формира йерархията между тях.
След изтичането на определен период, майката изгонва своите кученца. Ония, които са се появили на бял свят по-късно, прекарват първите есенни дни с нея, след което започват да се отделят един по един или в малки групички, състоящи се от две до четири животни.
Половата зрелост у женските настъпва на възраст между 10 и 11 месеца, докато при мъжките това се случва малко по-късно, когато те достигнат на 21 до 22 месеца.
Продължителността на живота златистия чакал е между 12 и 14 години.