Съществува едно създание, което е известно като монарх на леса. Въпреки че неговите дълги крака му придават нескопосан вид, с помощта на тях то може да отблъсне атака на цяло стадо вълци. Този необикновен звер с гърбица и издължена глава, които му придават необичаен и комичен образ, обитава северните диви територии и е познат като елк (лос).
Лоса представлява внушително по размер създание, принадлежащо към групата на млекопитаещите. Този вид бързо усвоява умението да плува, броени дни след като е роден, и проявява любов към водната стихия, потапяйки се с наслада до 6 метра дълбочина в търсене на водна растителност за храна. Въпреки че изглежда странно и не отговаря на традиционните представи за красота, еланът притежава редица достойни качества и може да развие силна привързаност към човека, ако се полагат грижи за него. Важно е да се цени и разбира това удивително творение на природата.
Класификация и етимология на лоса
Мохокозът, известен в научните среди като Alces alces, принадлежи към категорията на големите бозайници и е част от семейство Cervidae. В момента, единственият жив представител на този род е Мохокозът, който се откроява сред останалите елени със своите уникални, широки и многоклонести рогове.
Традиционно е класифициран като монотипичен род, но наскоро бе разделен от изследователите на две вида:
– Европейски лос – Ales ales;
– Американски лос – Ales americanus.
Счита се, че разделението е подкрепено от морфологични разлики и наличието на доказателства, че лосовете в Европа имат 68 хромозоми, докато техните американски събратя разполагат с 70 хромозоми, брой, който се наблюдава и при лосовете в Централна Азия (Якутия). Вероятно всички настоящи видове лосове произхождат от Централна Азия, развивайки се през последните 60 хиляди години, което подкрепя идеята за един основен вид с различни вариации.
Колоквиалното наименование за бозайника, наречен лос, произлиза от индианския език и дословно се превежда като “яде клони”. Това наименование е в съответствие с диетата на лосовете.
Разпространение и местообитания на лоса
Лосовете в Евразия се срещат в разнообразни местообитания, като територията им се простира от западните райони като Скандинавия, Полша и Южна Чехия, преминавайки през цяла Сибир до крайните източни части. Техният ареал на юг достига до Украйна, също обхваща северни региони на Казахстан, Монголия и Китай. В контекста на Северна Америка, лосовете обитават обширни райони от Аляска и Канада, простиращи се на юг до щатите Юта и Колорадо. Високите температури, които превишават 27 градуса по Целзий, ограничават тяхното разпространение.
Лосовете обитават хладните северни области на планетата, често покрити със сезонен снежен слой. Те живеят в биомите на тайгата и тундрата, както и в субалпийските региони. Тези животни предпочитат широколистни и смесени гори, съчетаващи както иглолистни, така и широколистни дървета. В търсене на храна, лосовете често посещават местности около водни тела като езера, реки и мочурища, където могат да открият обилен избор от растителност, която предпочитат.
Как изглежда лосът?
Лосът представлява най-едрата разновидност в рамките на еленовите семейства. Той разполага с високи, изящни крайници, които носят неговото обемисто телосложение, като същевременно притежава и малка, трудно забележима опашка, чиято дължина варира между 80 и 120 мм. В замяна на това, обаче, ушите на лоса се отличават с внушителната си дължина, достигаща до 250 мм. Кратката и плътна шия е тази, която издържа значително голямата му глава.
Това същество притежава значителна габаритност. Раменната височина на елена достига до два метра, а тежестта на най-едрите представители от неговите подвидове може да превиши 800 килограма.
Изключително тежките рога на лосовете могат да достигат тегло до 35 кг, което ги прави най-мащабните сред всички видове животни. Тези внушителни растежи на главата се развиват всяка пролет и се изхвърлят всяка зима. Отличават се със своята сложна разклонена структура, наподобяваща формата на пеперуда.
Един от най-забележителните аспекти на лоса е неговата издължена, заоблена, опадваща муцуна. Горната част на устата изпъква пред долната, а в областта между ноздрите се откроява триъгълник от невлакнеста кожа.
Той има изключително агилни очи и може да забележи движение зад себе си без да е нужно да върти глава. Освен това, неговият остроумие нюх му позволява, чрез широко разположените ноздри, да локализира обекти в близост чрез техния аромат.
Това животно притежава изключително силно развит слухов апарат. Неговите уши са способни да се обръщат в различни насоки, позволявайки му да засича акустични сигнали от други представители на своя вид на разстояние до 3 километра.
Под шията му виси кожа като камбана, която при женската може и да отсъства.
У лосовете се забелязва изразен полов диморфизъм. Самците са около 40 процента по-едри от самките. Типичното тегло на зрелия самец варира между 360 и 600 килограма и той достига дължина между 2,4 и 3,2 метра. От друга страна, възрастната самка тежи между 270 и 400 килограма и има дължина в диапазона от 2,3 до 3 метра.
имат тъмна окраска, варираща от черен до кафяв и светлокафяв нюанс, докато краката им са от по-светъл оттенък. Повърхността на тялото е обвита във власинки, които достигат дължина между 15 и 25 сантиметра, с характеристиката, че са празни отвътре, осигурявайки им впечатляваща изолационна способност.
Начин на живот на лоса
Трудно ни е да си изградим представа за живот в суровите северни условия, следвайки вегетариански режим на хранене като този на лоса. Въпреки това, лосът успява да просперира и да се чувства в добра форма. Той се адаптира към своята среда, като консумира повече храна по време на топлите месеци, което му позволява да натрупа запаси от мазнини.
Стигналите ниски температури и обилен снегопад са предизвикателство за него. Ето защо през зимните месеци то ограничава движенията си, за да удържи телесната топлина, като в това помага и гъстата му козина.
Изправен пред високия сняг, еленът има значителни трудности да убегне от вълците. Друг сериозен риск за него представляват автомобилните шофьори, чиито чести пътни инциденти редовно водят до гибелта на множество елени.
Въпреки трудностите в живота си, тези бозайници обичат да се забавляват. Те обожават да плуват в топлите извори, а майките се грижат за своите потомци с ласкава преданост. Когато са отгледани от човека още от млади, те развиват силна привързаност към своите стопани. Срещите с лосове в дивата природа могат да бъдат рисковани за хората, тъй като тези животни са изключително силни и ако чувстват, че техните малки са застрашени, те могат да атакуват без предупреждение.
Размножаване на лоса
Лосовете практикуват моногамия. Те се примамват един към друг с помощта на звуци и миризми, които излъчват при отбелязване на дърветата. Има два основни подхода за размножаване при лосовете: в тундрата мъжките събират харем от женски, докато в тайгата лосовете се обвързват временно в двойки.
В харемните системи на размножаване, водещият самец се грижи и управлява група от самки, като ги пази от конкурентни самци. По-младите самци с малки рога обикновено се подчиняват без борба на водача, докато тези, които са му равни по сила, встъпват в конфликт за правото да бъдат сред женските.
В периода на парене, мъжкият особ остава лоялен на една женска до този момент, в който тя вече не е възможно да бъде оплодена. След това, мъжкият започва да търси други непокрити женски. Разгонването на женската настъпва през месеците септември и октомври, като бременността продължава 231 дни.
Рождането обикновено резултира в едно малко, но случаите с двойни раждания също не са рядкост. Когато наближи времето за раждане, женската лос се уединява на изолирано място. На възраст от три седмици, малките могат да поемат след своята майка, а към петия месец, те биват отбити.
Новородените лосове тежат около 16 килограма и по време на периода, в който се хранят с майчино мляко, те наддават по един килограм всеки ден.
Техните майки се грижат за тях с особено внимание и ги пазят ревностно. Отглеждането на младите лосове продължава за времето на една година, след което, когато майките отново забременеят, младите лосове трябва да продължат живота си самостоятелно.
И мъжките и женските особи достигат полова зрялост на двегодишна възраст, въпреки че репродуктивната активност обикновено започва между четвъртата и петата година. По това време женските достигат своя репродуктивен пик, докато мъжките развиват най-големите си рога.
Вследствие на нападения от мечки и вълци, половината от самките не успяват да оцелеят, но тези, които преодолеят предизвикателствата и стигнат до зрялост, имат висок шанс за оцеляване. Зрелите лосове преживяват своя разцвет от пет до дванадесет години, като общата продължителност на техния живот обикновено е около петнадесет години.
Хранене на лоса
Мъжките и женските лосове обикновено живеят отделно, като се събират единствено по време на сезона за размножаване. Тази сегрегация може да бъде обусловена от техните различни диетични изисквания, които произтичат от разликата в техните телесни размери. Те прекарват голяма част от времето си в търсене на храна, като основно се хранят с растения от водни местообитания, дървета и листа на разнообразни видове.
Сред 221 различни растителни вида, които се намират в менюто на лосовете, са дървета и храсти като бор, върба, ела и бреза, както и трепетлика. Една зряла особа може да консумира около 20 кг храна ежедневно. През топлите месеци лосовете често търсят храна водните зони, което ги кара да навлизат до дълбочина от 6 метра в търсене на водни растения.
Заболявания при лосовете
След достигане на дванадесетгодишна възраст, лосовете обикновено започват да изпитват проблеми със ставите, като артрит, и стоматологични недъзи, включително износване на зъбите. Освен това, те се изправят пред риска от заболяването на лоса, причинено от паразитен червей, който атакува мозъка.
Кърлежите представляват сериозна заплаха за здравето на тези животни и често причиняват тяхната смърт през зимата поради кръвозагуба и хранителен стрес, който тези паразити причиняват в студените месеци.