В ума на хората костенурката често се свързва с дълговечност, с умерено и спокойно движение, с приязност и мързеливост. Във фолклора, легендите и приказките, където този обитател на природата фигурира, са изключително многобройни. Тези разкази ни предоставят сравнително изчерпателна картина за този архаичен животински вид, на който произходът е загадъчно скрит в дълбините на историята.

Произход и характеристика на костенурката

Костенурките са обозначени в научната номенклатура като Testudines. Те представляват древна група животни, която е съществувала дори по времето на динозаврите. Около три милиона години назад, един представител на тяхното семейство, гигантската костенурка, достигнал до архипелага на Галапагоските острови.

Във всяко отделно островно пространство се развил уникален вид с разнообразие в размерите, което послужило за вдъхновение на Чарлз Дарвин за формулирането на неговата теория на естествения отбор. Така ленивото същество с кора на гърба си допринесло значително за научния свят.

Огромните костенурки владеели архипелага, преди мореплавателите да започнат да ги ловят за консумация. Две от тези древни обитатели на Земята са изчезнали. В наши дни, величествените представители на този вид все още са изложени на опасност от инвазивни видове, които нахлуват в архипелага, както и от урбанизацията.

Най-основното сред всички рептилии, които са обитавали Земята, е намерило свое място навсякъде по света, освен в Антарктика, където то не се среща.

Размерите на костенурките варират в широки граници, от 11 до 180 сантиметра и тегло от няколко десетки грама до 600 килограма.

Те се различават по притежанието на панцир, известен като коруба, който се състои от две основни секции – карапакс, термин за верхната секция, и пластрон за долната секция. Тези две части са свързани помежду си от страничен мост. Върхната секция е формирана от 50 костни плочи, които са покрити с рогови пластини.

Един любопитен факт е, че костенурките не притежават собствена регулируема телесна температура – тяхната температура варира в зависимост от температурата на околната среда. За да получат необходимата топлина за поддържане на своя метаболизъм, тези рептилии разчитат на външни източници като слънчевата светлина или топлите подводни течения. Това обяснява защо костенурките обикновено не обитават изключително студени региони.

Типично за тях е, че с настъпването на студените месеци, тези същества влизат в състояние на хибернация, или с други думи, костенурките преминават в зимен летарг. През време на хибернация, жизнената им активност се понижава до минимални нива, те не приемат храна и почти напълно спират двигателната си активност. С повишаване на температурите, те отново започват да се движат активно.

Видове костенурки

Костенурките имат голяма черупка

Съществуват две главни категории костенурки: терестриални, които населяват дори пустинни региони, и акватични, които живеят в морската вода (известни също като морски костенурки) и в пресните водоеми, където ги наричат пресноводни костенурки.

На територията на България може да се открият четири представителя на обширното семейство костенурки, като има по два вида за всяка от категориите – сухоземни и водни. По българските морски райони пък прекосяват два морски представителя – зелената морска костенурка и костенурката карета, които преминават през Босфора и Дарданелите за да достигнат до Черно море, където има случаи на уловени индивиди в близост до българския бряг.

Червенобузата костенурка е била изкуствено разпространена, след като е освободена от домашни терариуми. Според специалистите, вероятно този вид не може да се размножава в местните условия.

Вървейки бавно и неуклюже по изсушената земя, двата вида наземни костенурки – шипоопашатата и шипобедрената, постепенно напредват. На пръв поглед двете костенурки сякаш са еднакви, но при детайлен преглед става очевидно, че между тях има отличителни различия.

Сухоземната костенурка с роговидна опашка разполага с опашка, която завършва в остър рогов шип. Тази костенурка е относително по-дълга и изглежда по-обемна. На горната ѝ част, корубата, наречена карапакс, се наблюдава последователност от щитчета, които са по-стеснени и оформят тясна линия, като второто, третото и четвъртото щитче са стеснени в сравнение с първото.

Характеризира се с по-кратка и лишена от шип костенурка, с два конусообразни рогови израстъка от всяка страна на крайниците. По отношение на защитните плочи, при този вид те са значително по-широки, като втората, третата и четвъртата плоча превъзхождат първата по ширина, което е в противоположност на особеностите на шипоопашатата костенурка.

Двете разновидности на сухоземни костенурки предпочитат за свои хабитати отворените и хълмисти територии, където има наличност на тревни площи, разредени храсталаци и растения с къси стъбла. Тези костенурки са дневни животни, които обикновено са активни през светлата част на деня, макар че през периодите на най-силна лятна жега, те често могат да бъдат наблюдавани рано сутрин и към залез слънце. През зимните месеци, те се укриват под земята, предпочитайки да се заровят по южните склонове.

Най-големите представители на тези два вида могат да бъдат открити именно в нашата нация. Карапаксът на шипобедрената костенурка достига размер от 39 см, докато при шипоопашатата костенурка е 35,7 см.

Хранене на костенурките

Червенобуза костенурка

Храната на костенурките се смята, че е почти изцяло растителна. Всъщност се различават растителноядни, хищници и всеядни.

Костенурките се хранят с листвата, цветята и плодовете на разнообразни растения. Те са любители на гъбите и умеят да различат кои от тях са състествени. Те също така не пренебрегват месото от малки безгръбначни животни, като особено предпочитат охлювите. Водните костенурки по-често се хранят с такава храна поради специфичната среда в която живеят, въпреки че водната растителност предоставя достатъчно хранително разнообразие за тях.

Размножаване на костенурките

Костенурките се размножават като отлагат яйца. След като женската костенурка изкопае дупка на сухопътна територия, тя там снася своите яйца. Характерно за влечугите, яйцата съдържат амнион, вътрешна мембрана, която заобикаля ембриона и формира около него амниотична кухина, изпълнена с течност.

Костенурките са развили тази характеристика чрез еволюционен процес. Амнионът осигурява защита на зародиша, който се развива, като го обгръща с течност и го изолира от външната среда. Освен тази защитна бариера срещу външни заплахи, зародишът е обграден и от допълнителни две мембрани, като също така получава хранителни вещества от запасите, съхранявани в яйцето.

Периодът на развитие на яйцето варира между 45 и 90 дни. Новоформираният индивид прониква през яйцевата обвивка използвайки така наречения ембрионален зъб и се появява напълно развит, готов за независим живот. Половата идентичност на новороденото същество се определя от условията на околната среда, особено от температурата през периода на инкубация.

Болести при костенурките

Водна костенурка

Темата за здравето на костенурките представлява значим интерес, особено като се има предвид, че те принадлежат към групата на животните с висока продължителност на живота. Независимо от това, и те не са имунизирани срещу различни неразположения. По-долу са изброени някои от най-разпространените болести, които засягат костенурките.

Възпалението на клоаката, известно като клоацит, се дължи често на паразити в червата или наличието на камъни в клоакалната област. Освен това, конюнктивитът и инфекциите на очите са сред другите заболявания, които засягат тези животни. Абсцесите, които обикновено се появяват по крайниците, ушите, носа, челюстите и черния дроб, са широко разпространено явление сред влечугите и също така често се наблюдават при костенурките.

Септичен артрит и подагра са сериозни медицински проблеми, които често засягат костенурките и обикновено вървят ръка за ръка. Тези състояния често произтичат от дефицит на витамин D и са особено разпространени сред тревопасните видове костенурки. Въпреки че може да звучи невероятно, костенурките могат да страдат от пневмония, която се появява в две основни форми – остра форма, която може да доведе до смърт в рамките на няколко часа. Туберкулоза също може да засегне тези животни, при което симптомите могат да наподобяват тези на пневмония, но обикновено резултатът е фатален.

Един друг рисков фактор за здравето представлява дехидратацията. Повишената протеинова концентрация в диетата може да допринесе за развитието на този проблем. Отлепването на ноктите е вид механично нараняване, което в някои случаи може да причини изпадането на всички нокти.

Любопитни факти за костенурките

Пясъчна костенурка

Един от най-древните известни фосили на костенурка е с впечатляващата възраст от 220 милиона години. Праисторическите предци на днешните костенурки са били оборудвани със зъби, въпреки че не са имали способността да се укриват в своите черупки. Изчезнал вид костенурка, известен като архелон, е достигал внушителното тегло от два тона. Има костенурки, които могат да живеят над 100 години.

Гигантските океански черепахи разбират езикът на делфините. Блатната черепаха е верен шампион на издръжливостта, като може да преживее без храна до четири-пет години. Поради консумацията на определени храни, месото на някои черепашки видове може да бъде токсично. Например, кожестата черепаха се храни с отровни медузи.