Нито едно друго животно в природата не може да се похвали с такава скорост и изящество на движенията както дивата коза. Тя изпълнява уверени стъпки върху скользки и отвесни склонове. С невероятна точност, грациозният млекопитаещ се движи, сякаш изневерява на законите на физиката. Съзерцанието на това животно, демонстриращо впечатляващо чувство за баланс, е наистина зашеметяващо.
Типично за поведението на дивата коза е, че тя предпочита да върви или да прави скокове, а не да тича на бързи темпове като тръс или галоп. Тя обитава недостъпните склонове на планините, където се чувства в безопасност и уверена в способностите си, което е и причината да има малко естествени врагове. Домът ѝ е така недостъпен, че изглежда сякаш над нея се разстила само безкрайното небе.
Орлите представляват основната заплаха за дивите козлета, които още не са усвоили необходимите за оцеляване умения за бързо и сигурно придвижване. Поради наличието на диви кози в родните планински райони, важно е да се изучат техните навици и особености. Важността на козата в историята на човечеството се подчертава от факта, че това е първото домашно животно, което хората са успели да опитомят.
Класификация на дивите кози
Научното име на дивата коза е Rupicapra rupicapra, като тя е тревопасен бозайник. Този вид принадлежи към разреда на Чифтокопитните животни и е част от семейство Кухорогови. Тя е разположена в рода на Дивите кози, известен още като Rupicapra. Близък вид до дивата коза е Пиринейската дива коза.
Познати са 7 подвида на дивата коза:
– Balcanica – Балканска дива коза, която живее в България, Албания, Хърватия, Гърция, Босна и Херцеговина, Сърбия, Северна Македония, Черна гора, части от Словения;
– Rupicapra – живее във Франция, Германия, Италия, Австрия, Швейцария, Словакия, Словения;
– Tatrica – в Татрите – Словакия и Полша;
– Cartusiana – наблюдава се във Франция;
– Carpatica – живее в Румъния;
– Asiatica – нейният дом е Турция;
– Caucasica – трябва да се търси в Русия, Азербайджан и Грузия.
Местообитания на Дивите кози
Дивата коза обитава високите планински райони на Европа, както и изолирани участъци в Азия, като предпочита територии на височини от 800 до 2500 метра над морското равнище. Този вид е сред незначителния брой напълно диви млекопитаещи животни, които се срещат на нашия континент.
Този вид е намерил своята естествена екологична ниша в алпийските и субалпийските пасища над границата на горските територии. През зимните месеци дивата коза се оттегля в по-залесените и стръмни райони, където снегът не се задържа толкова, което е благоприятно за нея като копитно животно, предвид трудностите, които й създава задълбочаването в снежните натрупвания. Животното не проявява специфични предпочитания към типа на терена и може да бъде открито както на стръмни склонове, така и на по-равни местности.
Как изглеждат дивите кози?
Дивата коза е животно с умерени размери. Дължината на тялото при зрели особи се движи между 110 и 135 см. Теглото на дивите кози варира между 25 и 50 кг. Разстоянието от земята до холката, т.е. до най-високата точка на гърба, е между 75 и 90 см. Има слабо изразен полов диморфизъм, като женските обикновено са по-дребни от мъжките индивиди.
Дивите кози разполагат с кафява, по-тънка козина през топлите месеци на пролетта и лятото. Зимно време козината им става по-гъста и може да достигне дължина между 10 и 20 сантиметра на гърба, като цветът ѝ става тъмен шоколадово кафяв. По-светлият оттенък е характерен за долната част на тялото на животните. Цветът на краката на дивите кози е постоянно тъмeн.
Мъжките и женските диви кози разполагат с къса брадичка, известна като козя брада. Техните челюсти, бузи и носове са оцветени в бяло. Черна лента се простира около очите им и достига до муцуните.
Опашката на този вид е доста къса, около 3-4 сантиметра.
Рогата на животното са относително кратки, като се отличават със своята закачлива извивка на върховете, които напомнят формата на куки. Забележителен факт е, че всяка изминала година добавя нов отростък на рогата, което дава възможност за точно определяне на годините на животното. Копитата на дивата коза притежават удължена форма, като оставят следи дълги приблизително 5-6 см и широки около 3 см, които осигуряват стабилност и хващане дори по най-скользки скални повърхности.
Начин на живот на дивите кози
Въпреки асоциациите с ловкост и агилност, дивите кози не прекарват всеки момент в активно движение. Те са най-активни през светлата част на деня, когато метеорологичните условия са благоприятни, предпочитайки чисто и сухо време. Тяхната активност е логична, тъй като са приспособени към алпийски условия и често се движат изключително умело по стръмни и опасни склонове.
По време на залеза, дивите животни търсят убежище в по-затворени и труднодостъпни местности, където да си отдъхнат. Те също така ценят и времето за почивка на обяд, когато смилаят храната си. При неблагоприятни метеорологически условия, дивите кози спускат до по-ниските части на планината, но все пак остават верни на своите обичайни територии и пътеки. Обикновено самците се движат поединично, докато женските кози образуват малки групи или стада, наред с младите козлета.
По време на периода на размножение, мъжките козли използват секрет, който отделят от базата на рогата си, за да обозначат своите териториални владения. Когато се появи конкурент, козелът търка рогата си об най-близката храсталака и с урина обозначава периметъра на своята област.
Често, когато мъжки индивиди се сблъскват, може да се случи конфликт. В дивата природа обаче сблъсъците между диви козли обикновено не водят до сериозни травми, а рискът от наранявания се увеличава в ограничени пространства, където се отглеждат домашни кози.
Когато наближава заплаха, лидерът на групата диви кози предупреждава с високи свирещи звуци и ударя по земята с копито. Майките кози се прибират бързо до своите малки и се струпват тясно една до друга.
Този организъм регулира своята телесна температура чрез използването на топлината, произведена от метаболитните си дейности, и поддържа температурата си стабилна, въпреки външните температурни изменения.
Размножаване при дивите кози
Периодът за размножаване при дивите кози настъпва от късния октомври до декември. Техните млади обикновено идват на бял свят през месеците май и юни следващата година. Средната продължителност на гестацията за козите е приблизително 170 дни, при което те често раждат едно малко. Въпреки това, понякога може да се наблюдава раждането на близнаци или дори тризнаци.
Майката търси уединено и скрито място, където да даде живот на своето потомство, като избира локация, която не е разположена в гората или в близост до територии, където мъжките особи обикновено се сражават. Новородените имат тегло между два и три килограма и бързо след появата си в света стават на крака. В първите дни след раждането, те активно развиват своята способност за скокове.
Козата осигурява кърма на своите козлета, а приблизително след половин година ги преотучва от мляко. Още преди да бъдат отбити, малките започват да консумират трева. В случай че майката бъде загубена, други кози поемат отговорността за отглеждането на малките.
Младите самци на дивите кози прекарват първите 2 до 3 години от живота си в групата на своите майки, след което започват скитнически начин на живот, който продължава докато не достигнат пълна зрялост на около 8-9 годишна възраст.
Способност за размножаване при дивите кози се достига на 2, 5 години при женските и 3, 5-4 години при мъжките.
С какво се хранят дивите кози?
Дивата коза се храни изключително с растения и следва стриктен вегетариански хранителен режим. В топлите летни периоди, тя предпочита да се нахранва основно с различни трави и цветни растения. Обаче, когато настъпи зимата, дивата коза обогатява своята диета с консумация на лайка, различни видове мъх и пресни поникнали клонки от борове.
Е установено, че дивата коза е способна да издържи без прехрана до две седмици и да оцелява в условия, при които снежната покривка е прекалено дебела за откриване на хранителни източници.
Врагове на дивата коза
Обикновено орлите нападат дивите кози, като предпочитат да атакуват по-младите животни, тъй като те все още не умеят напълно да използват своята способност да скачат.
Рисовете и вълците също представляват основни хищници. За да избегне заплахата от тези животни, дивата коза търси убежище в труднодостъпни терени. Тя може да достига скорости до 50 км/ч. Способна е да извършва скокове на височина до 2 метра и да преодолява разстояния до 6 метра в дължина с един скок.
Законова защита за дивата коза
Законодателството обезпечава защитата на дивата коза. Въпреки че тя представлява цел за ловците, отстрелът ѝ се контролира строго и се извършва в рамките на установени квоти. Рогата на дивата коза се ценят като ловен трофей.