Вомбатът е симпатичен обитател на Австралия, познат със своята очарователна визия и приятелско поведение. Въпреки че е див организъм, вомбатът показва голяма доверчивост и бързо се привиква към присъствието на човека. Патрик, един от най-известните вомбати, заслужи вниманието с това, че е и най-възрастният представител на своите събратя, като наскоро отпразнува своя 30-годишен юбилей.

Произход на вомбата

Коалата е видът, който най-много прилича на вомбата както по структура, така и по външност. Предците на съвременните вомбати са се появили на Земята преди приблизително 18 милиона години. В наши дни вомбатите обитават единствено територията на Австралия. Вомбатът е най-големият земеровен бозайник в днешно време, като прекарва значителна част от времето си в подземни нори. С пристигането на европейците на австралийския континент, числеността на вомбатите се редуцира значително.

Плътната и гъста козина на вомбата предизвикала интерес за ловуване на този вид. В наши дни, вомбатът е разпространен в югоизточните райони на Австралия. Особености на този необичаен млекопитаещ се наблюдават в районите на Виктория, Куинсланд, остров Тасмания и в щата Нов Южен Уелс. Вомбатите предпочитат да обитават области, които са подходящи за изкопаването на техните сложни подземни системи от тунели.

Как изглежда вомбатът

Вомбатът изглежда като малко, пухкаво мече. Той може да бъде дълъг до 1.2 метра и да тежи максимум 40 килограма. Това животно е характерно със своето масивно телосложение, къси, но изключително силни и мускулести крайници. Всяка от неговите лапи има по пет пръста, като четири от тях са оборудвани с нокти, предназначени за ровене в земята. Вомбатът притежава и доста голяма и широка глава.

Животно Вомбат

Вомбатът разполага с челюсти, които наподобяват тези на гризачите, като във всяка челюстна дъга се намира по един остър резец, използван за нарязване на растителността, която представлява неговата храна. Зъбите, които се намират зад резците, са адаптирани за смилане на растенията. Вомбатите имат малки, тъмни очи с кафяв или черен оттенък. Тяхната опашка е кратка. Ушите, които те притежават, са дребни и стърчащи, завършващи в почти триъгълна форма. Носът е тъмен и напомня на този на коалата, въпреки че е по-плосък. Козината на вомбата е от сив цвят и се отличава с голяма плътност.

С какво се храни вомбатът

Вомбатите се хранят предимно със свежа трева. Тези животни често консумират корени от разнообразни растения, както и мъхове и гъби. За да усвои храната, вомбатът изисква период от 14 дни, поради специфичната си храносмилателна система. Той е изключително икономичен в употребата на вода спрямо другите бозайници, като се нуждае от само 22 мл вода на кг телесно тегло на ден. Раздвоената горна устна на вомбата му позволява да приема разнообразна храна. Тази анатомична особеност му улеснява достъпа до почвата и улавянето на нежни нови поници. Вомбатите разчитат на своето обоняние при търсене на храна, особено през нощта, когато зрението им не е толкова надеждно.

Размножаване на вомбата

Вомбатът достига полова зрялост на възраст от две години и може да се размножава през всички сезони. В районите, засегнати от засушаване, той предпочита да се размножава в благоприятните за това времена. През сезона на размножаване мъжките вомбати често влизат в агресивни схватки за доминиране, като рискуват да получат сериозни и понякога смъртоносни травми. Въпреки обикновено самотния си начин на живот, през периода на размножаване около най-мощните мъжки образуват хареми.

Гестационният период на самката вомбат продължава приблизително един месец. След този период се ражда тяхното миниатюрно потомство, което има за задача да се промъкне до майчината торба. Тази торба е уникално разположена с отвора назад към опашката, което предотвратява навлизането на пръст вътре докато вомбатът рови. Потомството пребивава в торбата около шест месеца, след което продължава да остава до майка си за още една година. В отглеждането на младите мъжкият вомбат не участва.

Любопитни факти за вомбата

Използвайки своите големи когти, вомбатът издълбава обширни тунели в земята, които се преплитат в сложна подземна мрежа от пътища, създадени от самото животно. Тези подземни коридори, дело на вомбата, могат да бъдат с дължина до 20 метра и дълбочина повече от 3 метра. Вомбатите са изключително ефикасни копачи, които бързо формират разширения в тунелите, напомнящи на просторни зали. Проходите, които те създават, са достатъчно просторни, че дори човек може лесно да се промъкне през тях.

Нощем вомбатът е активен, като излиза в търсене на храна. Денем той предпочита да отдъхва в една от изкопаните от него дупки. Вомбатът процъфтява, когато обитава територия, която надвишава 5 хектара. В присъствието на конкурент, вомбатът проявява агресия и предприема нападение.

Сладък Вомбат

Вомбатите рядко се сблъскват с хищници в дивата природа. Въпреки това, един от техните немногобройни врагове е дингото. Тези същества имат изключително здрава задна част, поради изключително дебелата кожа в тази зона. Когато усетят заплаха, те се позиционират с гърба си към агресора, запушват входа на своето убежище и се опитват да придавят ударите на своите противници, като потенциално нараняват техните крайници със своето тежко тяло.

Костите в областта на таза на вомбата са укрепени с допълнителни средства за защита, което позволява на животното да се предпази при атака. Вомбатът се защитава като козел, извършвайки рязък тласък и нанасяйки силен удар със своята глава на противника. Ако хищник проникне в неговата нора, вомбатът изчаква нахлуването му и след това го притиска с тежкия си заден край към стената на нората, оставяйки го без способност да диша.

Изглеждащият неловко вомбат способен е на кратки дистанции да достига скорост до 42 км/ч. Този звяр умее да се изкачва по дърветата и е умен плувец. Един любопитен факт за вомбата е, че изпражненията му са кубични поради специфичната структура на неговата храносмилателна система.

Вомбатите са неспособни да толерират ниски температури и при зимни условия активно търсят убежище под повърхността на земята, за да се защитят от студа. В последно време е налице тенденция все повече хора да проявяват интерес към отглеждането на вомбати в домашни условия поради тяхната привлекателна външност и приятелски нрав. Въпреки че вомбатът цени свободата, той бързо се адаптира към общуването с човека.

В Австралия, вомбат е бил причината за откриването на едно от най-впечатляващите медни залежи в страната. Докато животното копаело тунел, на повърхността била избутана земя, съдържаща мед. Последващите изследвания разкрили, че в тази област се разполага с изключително голямо медно депо.

В дивата среда вомбатите обикновено имат продължителност на живота до 15 години, докато при отглеждането им в зоологически градини или като домашни питомци, продължителността на техния живот може да надвиши 25 години.