Вълкът е член на класа бозайници и е част от кучешкото семейство. Външно може да напомня за домашно куче, но притежава някои анатомични различия, които го отличават.

Вълчите очи блестят в златистожълт оттенък, техните крайници превъзхождат на дължина тези на кучетата, размерът на техните лапи е по-внушителен, а изразителността на челюстите им е по-акцентирана. Като се има предвид мозъчната им капацитет, вълците разполагат с умствен орган, който надхвърля по обем този на кучетата с около 30%.

Вълчите организми са покрити с по-гъста козина в сравнение с кучетата от домакинствата, което ги кара да изглеждат по-големи. Те стоят на височина от 60 до 80 сантиметра и могат да тежат до 52 килограма.

Вълците са способни да преодоляват обширни територии, като широките им стъпала улесняват движението в снежни условия, като се потапят по-малко от животните, които преследват.

Вълк

В минали времена, вълците бяха разпространени почти навсякъде по света, обаче в наши дни техните популации се ограничават само до териториите на Европа, Азия и Северна Америка.

Вълците образуват социални групи, известни като вълчи пакети, които се характеризират със строга йерархична структура. Водачи на пакета са алфа мъжката и алфа женската, докато индивидите с най-нисък статус в йерархията се наричат омега мъжка и омега женска.

Тази структура в обществото на животните урежда процесите на лов и репродукция. Единствено доминиращият мъжки и доминиращата женска са упълномощени да произвеждат потомство.

Глутниците вълци варират по размер. Те обикновено се състоят от минимум две животни, но понякога броят им може да нарасне до двадесет. Обичайният състав на една глутница обикновено включва около 6 до 7 вълка. С течение на времето, размерът на глутницата може да претърпи промени, които се определят от необходимостта от храна и индивидуалните черти на всяко животно в групата.

Вълците, бидейки хищни животни, активно гонят и атакуват тези, които ловуват. По време на атака, те обикновено целят областите около врата, гърлото и боковете на своята плячка. В повечето случаи, избираните от тях жертви са с по-малки размери в сравнение с тях самите.

За да поддържа своето оцеляване, вълкът изисква минимум 1,5 кг месо ежедневно, като има способността да консумира до 10 кг в едно хранене.

Един от най-забележителните белези на вълците е характерният им вой, който служи като различителен знак сред другите видове. Съществуват различни хипотези, които предполагат, че вълците използват виенето за взаимна комуникация. Наблюденията показват, че те имат тенденция да издават воещи звуци по-често около времето на изгрева и залеза на слънцето.

Когато групата общува заедно, това укрепва отношенията между неините участници, подобно на това как общото пеене сближава членовете на хор.