Вълкът се смята за един от най-известните обитатели на горските райони. Известен е с ролята си на природен регулатор, като често ловува слаби и болни индивиди. И все пак, понякога изниква необходимостта от контролиран отстрел на вълци, особено ако те проявят прекомерна агресия.
История на вълка
Счита се, че предците на вълците са населявали Земята преди около 38 милиона години. Вълците са разпространени из целия свят. Въпреки това, те често са били цел на човешки лов, особено когато липсвала достатъчно дивеч в горите и започнали да нападат домашните животни. Ето защо в някои региони те били почти изцяло изкоренени. През края на 17-ти век, вълците били изцяло изтребени в страни като Англия, Франция, Холандия, Дания и Белгия.
Няколко хиляди индивиди от тези видове пребивават на територията на Съединените Щати и Канада. Вълци могат да бъдат открити и в страните на Европа. Презапасени са обаче в Русия, където техният брой превишава стотина хиляди. В Япония вълците вече са изчезнали. В държавите, където те вече не обитават дивата природа, вълците са включени като част от експозициите в зоологическите градини. Вълците избират за свой дом горските райони, стига те да не са изключително гъсти, тъй като плътната растителност ограничава тяхната способност за наблюдение.
Стандарт на вълка
Мъжките вълчи индивиди обикновено тежат около 50 кг, като по-големите особи могат да надвишат 80 кг, което е рядкост. Женските вълци са с по-фини черти и обикновено тяхното тегло варира между 32 и 45 кг. Вълчата зрялост се достига на около 3 години, до този момент младите вълци са все още щенца. Размерът на вълците е тясно свързан с климатичните условия – по-хладният климат способства за развитието на по-големи тела, като най-големите представители се откриват в Аляска и Сибир. Височината на вълка варира от 65 до 85 см. Външно вълкът си прилича значително с кучетата, като отличителни за него са стройната муцуна и удължените очи. Ушите на вълка са характерно триъгълни и стърчащи.

Вълкът разполага с впечатляващо развит гръден кош, а неговите крайници се отличават с мускулестост и сила. Отличителен е жълтеникавият оттенък на очите, които понякога приемат червеникава нюанса, а изключително рядко се срещат индивиди с очарователно сини очи. Топлият подслой на вълчата козина придава на животното видимост за по-голям размер, отколкото е в действителност. Главата му е издържана от пищни бакенбарди, които се извиват настрани. Относно цветовата палитра на козината, тя може да бъде разнообразна – от сиво, сребристо и бяло, до черно и червеникаво. Опашката му е обилно покрита с дълга козина.
С какво се хранят вълците
Вълците са месоядни животни, които се прехранват чрез лов на диви животни. Обикновено в рамките на един ден, вълк може да консумира до 10 килограма месо. Неизядената храна обикновено се скрива чрез зариване на сигурно място и може да се запази така за период от няколко дни. Въпреки това, ако вълкът се храни регулярно, то 2 килограма месо на ден са му напълно достатъчни. Типичната диета на вълка включва диви зайци, елени, лосове, сърни, диви свине и гризачи. В случаите на недостиг на месо, вълкът може временно да премине към растителност, което обаче може да доведе до изтощение.
Вълкът е способен да улови птица, която е на път да излети от земята. В някои случаи вълците се хранят с лисици, със змии, които не са отровни, и с жаби. Има моменти, когато вълците атакуват животни, отглеждани за селскостопански нужди. Вълкът също така се храни с трупове, което е част от неговата роля като санитар на гората. В периоди на оскъдни хранителни ресурси, вълкът може да консумира и насекоми, за да осигури необходимите си протеини. През летните месеци вълкът понякога напада полета с дини и пъпеши в търсене на влага, от която има нужда.
Вълците обикновено ловуват колективно, освен когато действат индивидуално. Всяка роля в техния съвместен лов е четко определена – съществуват вълци, задачата на които е да преследват жертвата, и други, които предприемат самата атака. Вълците често успяват да повалят голямо животно, като го изтощят с продължително преследване.
Заболявания на вълка
Знанията относно болестите, които засягат вълците, не са особено задълбочени. Въпреки това, едно от най-често срещаните заболявания при тези животни е бясът, който е типичен за кучешкия род и често е пренасян от лисиците. Вълците могат също така да бъдат засегнати от трихинелоза, особено когато консумират месо от инфектирани диви свине. Други болести, които могат да възникнат при вълците, включват кожни инфекции, проблеми с носа и ушите, както и заболявания на сърдечно-съдовата система.
Любопитни факти за вълците
Често се случва, когато ловци намерят останали сираци вълчи малки, чиято майка е загинала по време на лов, да ги вземат под своя грижа. С правилно възпитание, вълкът може да се адаптира към живот сред хората, превръщайки се във верен домашен спътник. Въпреки това, не бива да се пренебрегва естествената му хищническа природа, обусловена от неговата генетика. Има обаче случаи, когато вълченцата се интегрират в човешки семейства, като биват приемани за истински кучета. Вълците се отличават с висока лоялност и силна привързаност към своята група. Те изразяват своята нежност, като нежно трият носовете си един в друг.
Опашката на вълка служи не само за баланс, но и като средство за комуникация на емоциите му. Вдигната нагоре опашка с леко загнут връх показва самоувереност, докато опущена с леко извит нагоре край символизира приятелска настройка. Свитата опашка може да бъде знак на симпатия към друго животно или показател за страх.
Когато усети опасност, вълкът реагира подобно на куче – свива ушите си назад, разкрива зъби и демонстрира зъбите и езика си. Взаимоотношенията в рамките на вълчата стада са изключително занимателни. Въпреки присъствието на множество млади вълци и вълчици, единствено алфа особите, които са с най-качествените гени и са утвърдили своето право на размножаване чрез борби, имат привилегията да се размножават. Все пак, понякога и други вълчици в стадото успяват да отгледат потомство, но в тези случаи единствено майката се грижи за малките, което от своя страна умалява техните шансове за оцеляване, тъй като не получават подкрепата на всички членове на стадото.

С времето, когато младите вълци пораснат, някои решават да напуснат стадото и да живеят самотно, докато други остават в очакване на момента, когато ще имат шанса да докажат своята годност да станат водачи на стадото. Вълча двойка, която остане верна един на друг до края на своите дни, може да завоюва контрол над цялото стадо, ако се сработят добре. Те могат да завземат лидерската позиция от текущите водачи. Оттам нататък, достатъчно е само отвреме-навреме да хвърлят впечатляващ поглед към останалите, за да им напомнят кой държи кормилото на стадото. Когато властта на новата двойка е утвърдена, всички вълци в стадото се приближават, за да им изразят почит, като със склонени уши леко захапват носовете им в знак на уважение.
Един любопитен детайл е, че в известни страни ловците използват късове тъкан за улавяне на вълци. Те завързват тези нестандартно изрязани парчета текстил на дълга връв, която обхожда територията, където вероятно се крие вълкът. Лекото вибриране на тъканта предизвиква страх у животното да премине зададената с въжето граница. Това реакция е следствие от стреса, който вълкът изпитва при срещата с нещо непознато и човешки мирис, като по този начин той се опитва да се измъкне от потенциална опасност, но в крайна сметка това води до неговото уловяне.
Чехословашкото вълче куче, което е сред по-новите породи кучета, произлиза от смесването на немски овчарки с вълци от Карпатите. Резултатът е порода, която запазва голяма част от генетичния материал на вълка и на външен вид трудно се отличава от типичния сив вълк, обитаващ горите.
Вълчите стада комуникират не само чрез вълчи вой, но също така и чрез ръмжене, стенане и дори лаене. Тези звукови сигнали са ключови за тяхната взаимна комуникация и им позволяват да пренасят информация на значителни дистанции. Учени са установили, че вълците са способни да изразяват и разположението на пострадал член на стадото. Освен това, вълците разполагат с изключително развито обонятелно възприятие, което ги направлява при откриването на храна на разстояния от няколко километра. Те са в състояние да различават до 200 милиона различни миризмени нюанси.
Вреди от вълците
Често пъти вълците причиняват ущърб на ловните управления, убивайки животни като елени, сърни, диви свине и друга дива фауна, които са предвидени за лов от посещаващите стопанството. Има ситуации, при които вълк може да се нахвърли на домашни животни, но това обикновено става, ако някоя овца се откъсне от стадото. Въпреки това, понякога гладни вълци атакуват цели стада. В такива случаи те отнемат живота не само на онези животни, които планират да похапнат, но и на колкото се може повече. Вълците по принцип избягват контакт с хора и биха се приближили до кошара, за да предприемат атака, само ако не са намирали храна за дълъг период от време. Случаите, при които вълк е нападнал човек, са изключително редки.