Таралежът (семейство Erinaceidae) е малко, нощно горско животно, което принадлежи към реда на насекомоядните. Разпространен е в Европа, Азия и Африка, като се среща предимно в гористи и храстови местности, както и в близост до човешки обиталища. Типичен за тях е кръглата форма на тялото и късите крайници. Острите бодли, които покриват гърба на таралежа, са модифицирани косми, които могат да бъдат изправени, за да формират защитен щит, когато животното се свие на топка при заплаха.
Таралежите изиграват важна роля в екосистемата благодарение на хранителните си навици. Те се хранят предимно с насекоми, червеи, мекотели и дори малки гризачи, но са известни и с това, че унищожават змии. Способността им да ловуват и консумират змии, включително отровни такива, се дължи на тяхната имунитет към отровите на някои видове змии. Таралежите са пример за природен контрол на вредители и затова са изключително полезни в борбата срещу плъзгащите се вредители в градините и селскостопанските райони.
С развитието на градската среда и промените в човешките навици, таралежите често се сблъскват с предизвикателства, свързани с нарастващият човешки натиск и загубата на техните естествени местообитания. Това е довело до намаляване на популациите на таралежи в някои райони.
Освен това, в последните години се наблюдава тенденция за отглеждане на мини таралежчета като домашни любимци. Тези така наречени “пигмейски таралежи” всъщност са представители на различни видове таралежи, които са по-малки по размер и са адаптирани за живот в домашни условия. Притежават миловидна външност и интересно поведение, което ги прави привлекателни за хората, търсещи необичаен и екзотичен домашен любимец. Въпреки че са очарователни, отглеждането на таралежи изисква специфични грижи, включително подходяща диета, подходящо жилищно пространство и здравни грижи. Потенциалните собственици трябва внимателно да проучат нуждите на тези животни и да се уверят, че могат да осигурят подходящи условия за тяхното благосъстояние.
История на таралеж
Ежовете съществуват от над 15 милиона години. Тези бозайници населяват различни региони, включително Западна Европа, Русия, Скандинавия, Нова Зеландия и Алпите, като се намират и в области като Сибир. Те имат предпочитание към райони, обилни с широколистни растения и храсти. Ежовете избягват тесните гористи зони и мочарливи терени. Те са склонни да обитават открити пространства като поляни и храсталаци. Ежовете се наслаждават на високи треви и корените на стари дървета, които им предоставят убежище от техните хищници – лисици, сови, диви свине, кучета, котки, врани, язовци и порове.
Характеристики на таралеж
Таралежите имат дължина между 23 и 31 см и тегло в диапазона от 700 до 1200 г. Тяхното тегло се променя със сезоните, като е най-ниско през пролетта и достига своя максимум през есента. Рилото на таралежа е дълго и гъвкаво, а носът е остър и винаги влажен, подобно на този на кучетата. Очите са кръгли и тъмни, а ушите – малки и закръглени. Таралежът има къса опашка, приблизително 3 см на дължина. Общият брой зъби при тези животни е 36, като 20 от тях се намират на горната челюст. Върху главата им има характерна ивица без козина или бодли.
Игличките с дължина до два сантиметра обвиват главата, гърба и боковете на таралежа. Те са празни отвътре и пълни с въздух. Възрастен таралеж притежава над 6000 такива иглички. Всяка година таралежът заменя една на всеки три от тях. Главата и долната част на тялото са покрити с гъста, груба козина. Животното има остри нокти на лапите си, а задните му крака са значително по-дълги в сравнение с предните. Окраската на козината на муцуната и корема варира между светло жълтеникаво-бяло и тъмно кафяво. Иглите на таралежа са с кафеникав оттенък и са препасани с тъмни линии.
Грижи за домашен таралеж
Отглеждането на мини таралеж в домашни условия може да бъде интересно и обогатяващо преживяване, но е важно да се наблегне на правилната грижа за тези малки създания. Мини таралежите, които се предлагат за домашни любимци, обикновено са домашно отгледани и приспособени към живот в затворено пространство, което ги отличава от техните диви роднини.
Вземането на таралеж от природата не е препоръчително по множество причини. Първо, това може да бъде незаконно в някои страни, тъй като много видове таралежи са защитени със закон и тяхното отстраняване от естествените им местообитания е противозаконно. Второ, дивите таралежи са приспособени към живот на открито и могат да изпитат стрес, когато се отнеме тяхната свобода и се поставят в ограничено пространство. Стресът може да доведе до сериозни здравословни проблеми и дори до смъртта на таралежа.
За разлика от дивите таралежи, мини таралежите са по-малки по размер и са приспособени към живота в по-малки пространства като клетки. Въпреки това е от решаващо значение да се осигури подходяща среда, която да имитира техните естествени условия до някаква степен. Клетката трябва да бъде достатъчно просторна, за да позволи на таралежа да се движи свободно и да провежда естествените си поведенчески дейности.
Колелото за упражнения е отличен начин за поддържане на физическата активност на таралежа, но трябва да бъде безопасно и подходящо за размера на животното. Подложката в клетката също е важна – сламата е добър избор, тъй като е мека и сигурна за краката на таралежа. Трябва да се избягват материали, които могат да се омотаят около краката на животното и да причинят травми. Също така, в клетката трябва да има разнообразие от текстури, като камъни и клони, които да позволяват на таралежа да точи ноктите си и да предотвратяват прекомерния им растеж.
Общо взето, ако решите да отглеждате мини таралеж у дома, трябва да направите задълбочено проучване относно нуждите и грижите, които изисква този вид. Това включва разбиране на техните диетични нужди, поведенчески особености и необходимите предпазни мерки за поддържане на тяхното здраве и благополучие. Посещението на ветеринар, който има опит с малки екзотични животни, също е критично важно за осигуряването на подходяща ветеринарна грижа за вашето мини таралежче.
В клетката следва да бъде поставена кутия с пълнеж, предназначена за употреба в котешки тоалетни, и да се поддържа чиста всекидневно. Не се препоръчва да оставяте вашия таралеж да се разхожда свободно из дома си без присъствието на надзор, тъй като тези мънички създания имат склонност да дъвчат електрически кабели. Таралежите, които се отглеждат в домашни условия, обикновено не влизат в зимен сън. Също така не се съветва да държите малък таралеж в аквариум. Понякога може да забележите, че таралежът пуска пяна от устата си – това се случва, когато той се натъкне на предмет със силна миризма. Таралежът използва пяната, която произвежда, за да се намаже с нея и по този начин да намали или неутрализира въздействието на непознатата миризма.
Хранене на таралеж
Таралежът е всеядно животно, което консумира разнообразна храна, открита в природата. Този малък бозайник има предпочитание към насекоми и техните личинки. В диетата му се включват също дъждовни червеи, многоножки, пчели, оси, бръмбари, охлюви, узрели плодове, гризачи като плъхове и мишки, амфибии като жаби, както и змии, гущери, малки птици, трупове, яйца, гъби, ядки и зеленчуци като моркови. В търсене на храна, таралежът може да преодолее до 3 километра през нощта. Този животински вид е известен със своят апетит и може да погълне количество храна, което е една трета от собственото му тегло за една нощ. Таралежите са привлечени от млякото, но кравето мляко не е подходящо за тях. По-добрият избор за малките таралежи е овче или козе мляко.
С възрастта, таралежите не бива да пият мляко поради проблеми с храносмилането. Вместо това, за хранене на възрастен таралеж са подходящи сухи или консервирани храни за котки и кучета, като е важно те да не съдържат риба. Добър избор за него са и нарязани на малки парченца сварено пиле, пуйка или заек. Таралежите с удоволствие ядат разнообразни плодове. За домашно отглежданите таралежи е препоръчително да се избягва предлагането на охлюви поради високия риск от белодробни паразити, които могат да предадат на таралежа. За таралеж с тегло между 700 и 900 грама е нужно да се осигурява около 100 грама храна на ден.
Любопитни факти за таралеж
Ежовете произвеждат различни звуци, като чихат, шумолят, гърмят, хърчат и цокат със зъбите. Тези малки млекопитаещи са нощни същества, които са активни през нощта и предпочитат да се скриват и да спят през деня, сгъвайки се на топка. Те обитават гнезда, които си правят в храсти, и празни дупки или оставени от други големи гризачи леговища. Диаметърът на тяхното гнездо е около 20 сантиметра и обикновено е подплатено с мъх и листва. Ежовете са осамени същества, които влизат във взаимодействие с други ежове само по време на размножаването. Мъжките проявяват агресия един към друг, защитавайки своята територия, и се борят за вниманието на женските, при което се ухапват и използват своите остри бодли като оръжие в схватките.
Ежът е способен да се движи изненадващо бързо, достигайки скорост до три метра за секунда. Освен това, той има способността да извършва скокове, да плува и да се придвижва катерейки се. Въпреки че зрението му не е особено остро, отличното му обоняние и развит слух ефективно компенсират този недостатък. През летните месеци, сърцебиенето на ежа достига до 180 удара в минута, докато през периода на зимна хибернация този показател пада до между 8 и 20 удара на минута. Когато настъпи есента, ежът затваря входа на своето убежище и влиза в състояние на зимен сън, който продължава от октомври до април. В този период температурата на неговото тяло се понижава до около 1,8 градуса по Целзий.
Таралежката се размножава веднъж годишно, прекарвайки период от бременност, който трае около 50 дни. Тя може да даде живот на от едно до десет малки, които се появяват на бял свят без козина и слепи, с розов цвят на кожата и с тегло около 20 грама всяко. В рамките на няколко часа от раждането, новородените таралежи се обзавеждат с първите си бели, меки бодли, които броят около сто и потъмняват след два дни. Когато навършат 40 дни, малките таралежи започват да бъдат самостоятелни и да се грижат за себе си.
Таралежите притежават висока устойчивост към токсини. В случай, че бъдат ухапани от змия от видът Vipera berus, смъртта настъпва след около три часа. За да преодолеят защитата от остри бодли на таралежа, лисиците използват стратегия, при която го търкалят към водоем, място, на което таралежът не може да се защити, оставайки свит на топка.
Таралежите са полезни за хората, които отглеждат зеленчуци, защото те изяждат вредните насекоми, гризачите и охлювите. Въпреки че в детските илюстрации често се изобразява таралеж с плодове и гъби, забодени на бодлите му, това е мит. В реалността таралежът не пренася храната по този начин, а я консумира на място. Тежестта на таралежа преди зимата е критичен фактор за оцеляването му – ако е под 500 грама през октомври, има риск да не преживее зимния сън поради недостиг на енергийни запаси за периода до април. При повишаване на температурата над 15 градуса таралежите могат да се събудят преждевременно, което е рисковано, ако настъпи повторно захлаждане. Таралежите поддържат чистотата на бодлите си, като ги изчистват с дългите средни пръсти на предните си лапи, но не могат да се освободят от кърлежите и бълхите, които ги нападат. За хигиена на корема си те се облизват редовно, подобно на котките.
Заболявания при таралежите
Иногда таралежите атакуват кокошки и разрушават техните яйца. В отделни случаи те могат да убият и младите пилета. Тези животни могат да бъдат носители на сериозни болести, като салмонелоза. Освен това, таралежите са домакини на множество бълхи и кърлежи, което ги прави потенциални преносители на различни заболявания, засягащи човека.
По време на своето движение през тревите, таралежът неизбежно нахлузва десетки кърлежи на бодливата си кожа. Тези паразити са извън способностите му да ги отстрани. Съществува дори термин, известен като “таралежов час”, който отчертава броя на кърлежите, които един таралеж може да събере на бодлите си за един час преминаване. Биолозите използват този показател за да изучават поведението на таралежите.