Сайгакът представлява голямо животно с копита и принадлежи към групата на антилопите с холообразни рогове. Този вид често се нарича също и “степна антилопа”, и за съжаление се намира под заплаха от измиране. Животното обитава полу-пустинни региони в Азия, както и аридните степи.
Сайга – какво трябва да знаем за животното?
Телесната дължина варира между половете, където при жените тя е приблизително между 110 и 120 см, докато при мъжете е по-голяма и се измерва между 120 и 140 см. Височината на стойка на сайгака е между 70 и 80 см, и в допълнение дължината на опашката може да бъде от 7 до 13 см. Женските индивиди тежат от 20 до 40 кг, докато мъжките могат да тежат до 50 кг.
Сайгаците са покрити с груба и четинарска козина, която служи за защита на животните. Оцветени са в жълто-кафяви тонове, през зимата козината им става по-къса в сравнение с летните месеци, когато се удебелява. Белите нюанси доминират в областта на корема, а под вратата се разполага характерна грива. Муцунката на сайгака е впечатляваща с леко изпъкнала форма, придаваща особен вид на носа, който участва в пречистването и затоплянето на вдишвания въздух през студените периоди. Рогата на мъжките сайгаци могат да достигнат до приблизително 25 сантиметра в дължина и са забележителни с тяхното почти вертикално разположение спрямо тялото.
Сайгите принадлежат към групата животни, които се придвижват в кохорти, като образуват стада – сред които са антилопите, зебрите, газелите, бизоните, овцете, козите и други. В условията на благоприятен климат, числеността им има потенциала значително да нарастне в рамките на една година. През зимата, сайгите често мигрират в търсене на по-топли места, тъй като не понасят екстремните студове. Те са растителноядни и основно се хранят с храсти, лишеи, разнообразни видове треви и солеродни растения. Този бозайник е активен през дневните часове и е способен да измине дълги разстояния; освен това, може да развие скорост до 80 километра в час при бягство. Сайгата разполага с изключително остро зрение, което й позволява да различава потенциални заплахи от разстояние до 1 километър, докато нейният слух е по-слабо развит.
За съжаление, в последно време броят на сайгаците се е сривнал драстично, като бракониерството се очертава като главен виновник за този спад. Жестоко ловувани заради месото и рогата си, които намират приложение в медицината, тези животни са включени в Червената книга от 2002 година, като вид изправен пред реална опасност от изчезване.