Птицечовката представлява едно от най-необикновените създания на Земята. Тази уникална същност е едно от малкото млекопитаещи, заедно с ехидната, което отлага яйца. В продължение на столетия, изключителният ѝ външен вид и начин на живот са предизвиквали изумление у човека. Ще стане ясно, че тя се откроява сред другите водни птици като лебеди, гъски, пингвини и пеликани, с които споделя обитаването на водни пространства.

История на птицечовката

Птицечовката е считана за едно от най-старите същества на Земята, като произлиза от време на около 200 милиона години назад. Човечеството е открило това изумително животно през 1797 година край едно езеро близо до Сидни. Следващата година, екземпляр от този вид е доставен в Британския музей, но първоначално е отхвърлен като измама. До този момент, никой не бе виждал животно, което комбинира черти като клюн на патица, покривало от козина подобно на тази на видра и веберни плавници между пръстите си.

За множество години, учените водеха дебати относно класификацията на птицечовката – дали да бъде отнесена към класа на бозайниците или птиците. Тези същества обитават езерата и реките на Австралия, както и остров Тасмания. Въпреки че птицечовките не са редки, рядко се случва хората да ги забележат поради скрития им начин на живот. До началото на 20-ти век, местното население редовно е консумирало месото на птицечовките и използвало кожата им, но по-късно ловът на тези животни беше забранен.

Характеристики на птицечовката

Телесната дължина на птицечовката достига приблизително 40 см, а масата ѝ е около 2 кг. Опашката, която притежава дължина от 15 см, е плоска и напомня на боброва, но е покрита с длаки. В тази част от тялото си птицечовката натрупва запаси от мазнини за времена, когато храната е недостатъчна. Животното се характеризира с изключително къси крайници. Главата на птицечовката е окръгла, а човката ѝ, наподобяваща тази на патица, има дължина приблизително 65 мм.

Тоза член на животинския свят не притежава твърда костна структура в устата си, както е характерно за птиците, а вместо това има мека устна кухина, която е обвита в кожа. В ранна възраст, потомствата на тези същества разполагат с осем зъба, които впоследствие се износват и преобразуват в твърди кератинови пластинки. Тялото на съществото е обвито в пухкава, нежна козина, която е оцветена в тъмнокафяв оттенък върху гърба и придобива ръждиви или сиви тонове в областта на корема. Крайниците на тези животни са еволюирани, така че да бъдат ефективни както в плуването, така и в ровенето в земята. Между пръстите на лапите им са разположени плавници, които могат да бъдат свивани, позволявайки разкриването на остри нокти. Очите на съществата се намират постранично на главата. Мъжките особи от този вид се отличават с наличието на заострени шпори на задните си крайници.

С какво се храни птицечовката

За хранене, птицечовката търси малки водни същества, които изкопава от утайките на водни тела. На менюто ѝ присъстват червеи, микроскопични ракообразни и други бескилетни. Тази птица се потапя до дъното на водоема, където с клюна си рови в тинята и улавя своята жертва, като я складира в бузите. След това излиза на сушата за допълнително сдъвкване на улова. За да е сита, птицечовката трябва да консумира количество храна всеки ден, равно на 25% от теглото си.

Размножаване на птицечовката

Репродуктивната система на птицечовките представлява забележителност – тестисите на мъжките индивиди се разполагат вътре в тяхното тело, докато женските разполагат с два яйчника, от които активен е само един. Всеки август, птицечовките влизат в период на хибернация, който продължава десет дни. След пробуждането им, настъпва периодът на размножаване, който трае до ноември. За време на чифтосването, което се осъществява във вода, мъжкият привлича женската, като я хапе по опашката. Особеност е, че един мъжки може да се спари с няколко женски.

Около две седмици след като се спарят, всяка женска изровява дупка, в която отлага своите яйца. Тя обстила гнездото с листа, като ги пренася с помощта на своята опашка, която затискат удобно до корема си. Гнездото остава постоянно влажно, което е съществено за предпазването на яйцата от изсъхване. Самците не участват нито в изкопаването на гнездото, нито в отглеждането на потомството. Женските от този вид птицечовки могат да снасят от едно до три яйца, които външно приличат на яйцата на змиите. Женската инкубира яйцата за период от около 10 дни, след което се излюпват малки, дълги приблизително 3 сантиметра.

Птицечовка

Любопитни факти за птицечовката

Птицечовката прекарва предимно времето си под повърхността на водата или в своите подземни укрития. Тя е нощно същество. Тези организми са изключително чувствителни към звуци и признаците на опасност ги карат бързо да потъват във водата. В дивата природа те могат да достигнат възраст до около 12 години, докато в зоопаркове техният живот може да се удължи до 17 години. Отглеждането на птицечовка в зоопарк е особено трудно, поради което те се срещат само в зоологическите градини в Австралия. За съжаление, множество птицечовки губят живота си, засядали в риболовните мрежи на рибарите.

Използвайки предните си крайници за плуване, птицечовката управлява посоката си с помощта на задните крайници, които функционират като кормило, докато опашката служи за поддържане на стабилността на тялото. Преди да потопи тялото си във водата, тя запечатва ушните и носните отвори и прикрива очите си. Под водната повърхност, птицечовката се доверява изцяло на тактилните усещания, идващи от чувствителните нервни окончания по човката си, и на способността си за електролокация. Специализирани рецептори улавят дори най-фините електрически сигнали, генерирани, когато едно ракообразно стегне мускулите си.

Самците на птицечовката разполагат с токсична капсула, разположена в шпорите на задните си крака. Тази отрова се произвежда изключително по време на размножителния период. Въпросната отрова е достатъчно мощна, за да умъртви динго куче, но въпреки че е изключително болезнена за човека и причинява оток, не е смъртоносна за хората.

Птицечовката прекарва до десет часа на ден във водния елемент и е способна да задържи дъха си под вода за период до пет минути. Обикновено, температурата на нейното тяло е около 32 градуса по Целзий. Когато тази морска птица попадне във води с температура около 5 градуса, тя може да утрои метаболизма си, което ѝ позволява да издържи в хладката вода за продължително време. Птицечовката обича да бъде в топла вода, с предпочитана температура над 25 градуса. Основните хищници, които застрашават нейното съществуване в дивата природа, включват леопарди, варани и питони.