Арктическата лисица представлява очарователен хищник, който в продължение на векове е била високо ценена поради нейната пухкава и топла кожа, и поради това е привличала ловците за дълъг период от време. Това животно е изключително интелигентно и изобретателно, населяващо замръзналите области на Земята.
Как изглежда Полярната Лисица
Арктическата лисица напомня на своите общи роднини по външен вид, въпреки че притежава редица различаващи се черти. Размерите на тялото й варират между 50 и 75 сантиметра в дължина, а теглото й е между 4 и 6 килограма. По време на зимните месеци, мъжките особи могат да натрупат допълнителни мазнини, което увеличава теглото им до около 10-11 килограма.
Репата на Арктическата Лисица измерва между 25 и 30 см в дължина. Тя се използва от животното, за да покрие следите си върху снежната покривка и служи като средство за поддържане на равновесие, особено когато се наложи на лисицата да бяга бързо, било то при гонене на своята плячка или когато самата тя е преследвана.
Ушите на Арктическата лисица стърчат изправени, са по-кратки в сравнение с тези на стандартната лисица и цялостно са покрити с гъста, пухкава козина. Арктическата лисица разполага с компактни крака, чиито подложки са обилно обвити в козина, което предпазва от студ при движението ѝ през снежни покриви. Също така, животното има остра муцунка, която се отличава с черен нос, и малки, тъмни очи, отразяващи изразителен и проницателен поглед.
Арктическата лисица характерно променя окраската на своята козина според сезона. По време на летните месеци, тя носи козина с оттенъци на рижаво-черно или кафяво, докато в зимния период тя се трансформира в коренно различен цвят. Козината може да стане чисто бяла, без примеси на други нюанси, или да придобие сиво-син цвят. Бялата окраска е по-често срещана, но сиво-сините индивиди са по-редки и заради това се ценят повече при добива на кожи, въпреки че белите екземпляри изглеждат по-очарователни. Козината на полярната лисица е изключително плътна и надминава по качество тази на обикновените лисици.
С какво се храни Полярната Лисица
Полярната лисица прилага комбинация от активно ловуване и използване на вече убити животни в своя стратегия за намиране на прехрана. Тя не пренебрегва възможността да се храни с трупове, включително и с останки от храната на други животни, като не изключва дори отпадъците от свои умрели събратя. През студените месеци, лисицата изкопава леминги от под снега, докато в топлите летни периоди тя разкопава гнезда на арктически сови, ловува малки птици като пъдпъдъци и други малки птици. В диетата си полярната лисица включва и растения, а крайбрежно се прехранва с риба, морски ежове, морски звезди, различни ракообразни, както и с останките от тюлени, моржове и китове.
Размножаване на Полярна Лисица
Арктическият вулпес реализира репродуктивните си функции, избирайки за свои жилища подземни убежища, като е способен да използва една и съща кухина за възпроизводство на поколенията си многократно в течение на дълги периоди. В процеса на създаване на свое обиталище, този белобръснат хищник често изгражда нови тунели, които са взаимосвързани, като по този начин формира забъркан комплекс от пътища. Такава система може да има до осемдесет различни входа, но само около десет от тях се употребяват активно.
В хладните зимни месеци, Полярната лисица издълбава нори в снежната покривка, където прекарва ледените нощи. В този сезон, тези същества съществуват като самотници, като едва с настъпването на пролетта те се събират в чифтове и се захващат заедно с възпитанието на своите малки. Априлският месец означава началото на размножителния период за Полярната лисица. Понякога се формират полигамни групи, състоящи се от един мъжки и две женски. Женските индивиди могат да се сблъскват в борби помежду си, докато мъжкият куртизира партньорките, предоставяйки им различни предмети като примамка – клонка, кост или снежна топка.
Гестационният период на Арктическата лисица варира между 49 и 56 дни. Самката търси подходящо убежище, като изчиства дупка за предстоящото раждане. Ако подходяща дупка не е налична, тя може да роди в храстите. Броят на родените малки обикновено е от 4 до 9, но в години с обилен брой леминги, броят може да достигне до 20. Самките понякога приемат в грижите си осиротели лисичета, когато тунелите на техните дупки са свързани. Младите продължават да се хранят с майчино мляко до десетата седмица и започват да напускат дупката на около четвъртата седмица. И двамата родители се грижат за храненето и отглеждането на младите. Лисичетата растат бързо и достигат полова зрялост на възраст от една година. Продължителността на живота на Арктическа лисица обикновено е между 6 и 10 години.
Любопитни факти за Полярната Лисица
Чувството за мирис и звук при тези създания е изключително добре развито, като основно разчитат на тях поради факта, че зрението им не е особено силно. През зимните миграционни периоди, Полярната лисица прекосява ледените покриви, които са съществували години наред, като се удължава на значителни разстояния от крайбрежието. Полярната лисица може да измине стотици километри. Такива дълги преходи се налагат поради затрудненията в намирането на храна през хладния сезон. Не е рядкост Полярната лисица да следва полярни мечки и да се храни с остатъците от техния пляч. В летните месеци обаче Полярната лисица предприема обратни действия – ограничава се до близкия дом и територията й се съкращава до между 2 и 20 квадратни километра.
Арктическият лисец е съобразително и доста дързко същество. Когато се изправи пред по-голям хищник, той не се предава без борба и умело се възползва от всякакви шансове да отмъкне къс месо, настоятелно продължавайки своите опити до момента, в който успее да постигне целта си.
В регионите, където не се извършва ловуване, Арктическите лисици се адаптират към човешкото присъствие и не изпитват страх от непосредствено общуване. Тази тяхна особеност ги превръща в редовни гости в човешките обиталища, където често прихващат различни предмети. Те дори могат да бъдат обучени да приемат храна директно от ръка.
Полярните лисици са изложени на риск да бъдат уловени и изядени от вълци, по-големи лисици и росомахи. Също така, по-необичайно, но възможно е те да станат обект на атака от страна на бели мечки, ястреби, врани и снежни сови. Основната заплаха за оцеляването на Полярната лисица обаче е недостигът на храна и променливите източници на прехрана.
Арктическите лисици са изложени на риск от разнообразни болести и, подобно на другите представители на семейство Лисици, играят важна роля като естествени резервоари и разпространители на инфекциозни агенти. Най-разпространеното заболяване, засягащо арктическата лисица, е вирусният арктически енцефалит. Също така те могат да страдат от автоагресивно поведение, при което животното започва да си нанася увреждания, като хапе и изгризва собствената си кожа, опашка, крайници и корем, което в най-тежки случаи може дори да доведе до смъртта му.