Вълкът привлича значително научно внимание и около него се е създала обширна научна и популярна библиография, може би повече от всяко друго животно. Многобройните митове и легенди, свързани с вълка, вероятно са основание за страха, който хората изпитват към този предатор. Вълците са обект на противоречиви възприятия: от една страна, те са олицетворение на сила и уважение в някои традиции, а от друга, са известни с нападенията си над хора и унищожаването на домашни животни като агнета, кози, овце и птици.
В региона ни има значителен брой представители от вълчия род, но не всички разновидности се наблюдават. Отсъства поларният вълк – един от най-очарователните представители на тези животни. Детайлното изучаване на този вид отделно от останалите вълци ще помогне за по-дълбоко разбиране на неговата природа и стратегиите, които е разработил, за да се приспособи към условията на своята естествена среда.
Запознайте се с полярния вълк – той е сред най-очарователните обитатели на полярните региони, заедно с други животни като полярната лисица, белият мечок, росомахата, пингвините, тюлените и моржовете.
Как изглежда полярният вълк
Арктическият, известен също като бял вълк, носи научното име Canis lupus arctos. Този вид вълк е родствен на сивия вълк, но не представлява отделен подвид. Естествената му среда на обитание включва канадските арктически острови, сред които са остров Мелвил и Елсмер.
Полярният вълк представлява подвид на среден размер, който се различава от своя близък роднина, северозападния вълк, по-малките му размери, бялата му окраска и по-узкия му череп. От 1930 година насам е отбелязано постепенно намаляване на черепните размери при тези животни, което се смята за резултат от кръстосването между вълци и домашни кучета.
Масата на зрял арктически вълк обикновено се колебае от 70 до 125 кг. Височината им достига от 60 до 90 см. Тези животни се характеризират с техния голям и здрав конституция. Мъжките са приблизително с 15-16 процента по-тежки от женските.
Полярният вълк разполага с козина, която е обикновено бяла или със сивкав оттенък и е съставена от два слоя. Външният слой става по-плътен когато температурите в тундрата намалеят. Водонепроницаемият слой, който е най-близо до кожата, осигурява сухота и спомага за запазването на телесна топлина в ледените условия. Вътрешната козина е мека и къса, което осигурява допълнителна изолация, докато външният слой е по-груб и се адаптира към студа, като става по-гъст.
Заедно със специализираните за студа козини, арктическите вълци разполагат с широки, дебели подложки на лапите, които улесняват движението им по ледените терени. Тези подложки предоставят необходимото сцепление, за да не се подхлъзват на гладките ледени повърхности. При преследване на своята плячка, арктическите вълци могат да достигнат високи скорости, като най-високата регистрирана скорост за този вид е 46 км/ч.
Арктическият вълк е изключително приспособен за оцеляване в екстремните условия на арктическата зима. Неговите малки уши и кратък нос помагат да се минимизира загубата на топлина. Освен това, пухкавата и обемна опашка се използва както за поддържане на равновесие, така и за допълнителна изолация в студените климати. Вълкът може да поглъща до 12 килограма месо за един път, предвид редките възможности за нахранване, които предлага неговата сурова среда.
Подкожният мазнинен слой предоставя изолация и служи като запас от хранителни вещества, което е от съществено значение за оцеляването през суровата зима, когато хранителните възможности за полярния вълк са сведени до минимум. В лапите на полярния вълк е наличен система за топлообмен, подобна на тази, която се наблюдава при птици като патици и пингвини.
Полярните вълци живеят от 7 до 10 години сред дивата природа и 20 години в плен..
Местообитания на полярния вълк
Арктическите вълци обитават области като Северна Канада, Гренландия, Аляска и Исландия и са адаптирани към живот в арктическите условия през всички сезони. През зимата, която може да продължи до пет месеца, в тези региони настъпва продължителна тъмнина. В отличие от своите роднини в други части на света, които обитават гористи местности, полярните вълци се установяват в пещери или използват естествени подслони в скалните формации, тъй като перманентно замръзналата земя не им позволява да изкопават ями за укритие, както обикновено правят вълците.
Начин на живот на полярния вълк
Подобно на останалите вълци, полярният вълк е същества, които живеят в общности. Обикновено те се движат в пакети, които обикновено се състоят от приблизително шест индивида. Те могат да обхождат територии, простиращи се на стотици километри.
Вътре в групата се спазва стриктна хиерархична подредба. Върховният самец е лидерът, отговарящ за благосъстоянието на цялата общност, като в замяна на това получава различни привилегии спрямо останалите членове. Правото на размножаване е ограничено изключително до него и до водещата женска, което е важно при условията на ограничени хранителни ресурси, които не трябва да се споделят с останалите особи. Понякога към колектива може да се присъедини и самотен индивид, при условие че приема авторитета на алфа мъжката.
Тези полярни вълци обитават изключително хладни региони и срещите им с хора са редки. Обикновено хората не предприемат пътувания до подобни студени области. Полярните вълци не проявяват страх от хората и не са агресивни по природа, освен когато трябва да защитават своята територия от друг вълк или различно животно.
Липсата на храна в суровите арктически условия често води до преждевременна смърт на арктическите вълци. Когато хранителните ресурси са ограничени, обикновено първо се обезпечават алфа мъжката и женката. Освен това, рискът от наранявания по време на лов също е значителен фактор за смъртността сред тези животни.
Информацията относно миграционните пътеки на полярните вълци е ограничена, предимно поради тежките климатични условия. Те обикновено се преместват през зимния период, когато в продължение на 24 часа цари непрекъсната тъмнина, което затруднява наблюдението на техните движения. През този период температурите могат да се спуснат до екстремни минус 53 градуса Целзий.
Хранене при полярните вълк
Полярните вълци се прехранват, като ловуват полярни зайчета, северни елени карибу, мускусни волове и други големи млекопитаещи. Те често се насочват към лосовете, които представляват една от най-обемистите им жертви. Въпреки че са по-малки по размер в сравнение със сивите вълци, полярните вълци винаги ловуват колективно. Те изолират една особено слаба животинка от стадото. Един внушителен бозайник може да нахрани цялата глутница в продължение на приблизително една седмица. При всяко хранене, индивид може да консумира до 20 килограма месо, като преглъща големи парчета, включително и костите, без да жуе нахапките.
Това животно е в състояние да преживее без хранене до четири-пет месеца, като за тази цел използва натрупаните в организма си мазнини. В случай че индивид от вида изгуби значително количество тегло вследствие на глад, той рискува да стане обект на нападение от страна на други вълци.
Размножаване при полярните вълци
В стадото на арктическите вълци единствено алфа самецът има правото да се спарва с бета самката. Те се свързват с един партньор. Тази социална структура спомага за регулиране на числеността на новото поколение вълчици, което е важно за осигуряването на достатъчно хранителни ресурси.
Периодът на гестация при полярните вълци е около 63 дни, след което женските обикновено родят две или три кутрета. Тези малки полярни вълци се появяват на бял свят с тъмна окраска на козината и сини очни ириси, които постепенно се променят в жълт цвят с узряването им. При раждането те тежат между три и четири килограма, но тяхното тегло нараства бързо с времето.
Обикновено раждането настъпва през май, а понякога и в началото на юни, което се различава от сивите вълци, чиито малки се появяват на бял свят през април, като всяко котило обикновено насчита между четири и пет кученца. Новородените са с неразкрити уши и очи, които обаче се отварят и те започват да виждат и чуват след период от 12 до 14 дни.
Скоро след това могат да се придвижват, за да намерят майка си и да сучат. Кученцата прекарват около шест седмици в бърлогата с майка си преди да се присъединят към останалата част от стадото. Те достигат зрелост на възраст от осем месеца.
Статусът на полярните вълци
Видът насчита приблизително 200,000 индивида. Те не са класифицирани като застрашени, тъй като обитават полярната тундра, където човешката дейност не представлява заплаха за полярните вълци. Един от най-многобройните им състави се намира в Северна Аляска.
Тези същества обозначават своето пространство и е възможно да проявят агресия при нахлуване на чужди вълци или хора в тази област. В противен случай, те са склонни да останат незабелязани, докато се придвижват заедно с другите индивиди от своята група.