Често споменават, че някои животни изглеждат сякаш са съставени от части на различни други видове, които при първоначален поглед изглеждат несъвместими. Пример за това е един представител на фауната от отдалечената Аржентина – патагонската мара.
Хората често споменават, че патагонската мара изглежда като нещо средно между заяц и елен или друго парнокопитно. Въпреки че този голям гризач се известен и като патагонски заек, той се отличава с това, че не се нуждае от вода за пиене. С всички тези объркващи характеристики, какво е това животно, наречено патагонска мара?
Класификация на патагонската мара
Патагонската мара, която се нарича научно Dolichotis patagonum, е представител на големите гризачи, обитаващи Южна Америка. Принадлежи към род Мари, които са млекопитаещи, включени в семейството на кавиите. Сред животните, които са близки до нея, е капибарата.
Това животно се известно също като патагонско кави или дилаби и заема позицията на втори по размер представител във фамилията на Caviidae. По отношение на разновидностите на патагонската мара, съществуват два основни типа: Dolichotis patagonum centricola и Dolichotis patagonum patagonum, като разликите между тях са обусловени единствено от техните географски разпространения и нюансите на техните козини.
Разпространение на патагонската мара
Патагонската мара обитава единствено аридните централни и южни области на Аржентина. Територията, традиционно определяна като пустинна, предлага разнообразие от уникални подрайони, като варират от пясъчни площи до храсти с бодли. Дъждовната активност е труднопредвидима и флората претърпява значителни промени между влажния и сухия период. Климатът в региона е топъл, със средни летни температури около 20 градуса Целзий, докато зимните температури рядко падат до стойности под точката на замръзване.
Обикновено патагонската мара избира да строи своите гнезда в просторни територии, които се отличават с наличието на треви и различни видове ниска растителност. Въпреки че пребивава и в области с плътна растителност, тя постоянно е нащрек за потенциални хищници, което би било трудно да се постигне в по-затворени и гъсто зарасли пространства.
Как изглежда патагонската мара?
Изследване показва, че средната маса на марите за мъжките и женските индивиди е приблизително 7.7 кг и 8.4 кг респективно. Самците са по-едри в сравнение със самките. Тяхната дължина се движи между 61 и 81 см, като средната стойност е около 70 см. Тези животни се различават от другите членове на семейство Caviidae с техния значителен размер и характерните дълги уши, наподобяващи на тези на заека. Наименованието Dolichotis произлиза от гръцкото, което в превод означава ‘дълго ухо’.
Този животен притежава кратка, тънко окосмена опашка, която обикновено се държи прилепена към торса. За разлика от другите членове на своето семейство, които имат анални жлези разположени близо до ануса, при този вид жлезите се намират в пространството между ануса и началото на опашката. Животното е покрито с къса сива козина по гърба и горната част на тялото, докато долната част е белееща, с оранжеви нюанси по страните. Лицето е украсено с ръждиво-оранжев оттенък на козината по брадичката и бузите.
Животните, които приличат на копитни и се наричат патагонски мари, се отличават с мускулести задни крайници, адаптирани за скоростно бягане и прыжки. Техните предни крайници са издължени и надхвърлят по дължина тези на другите гризачи. На предните крака има по четири пръста, докато на задните – само по три. Ноктите им напомнят формата на копита.
Зъбите на животното непрекъснато растат, както е типично за гризачите. Има издължена глава със закръглена муцуна, която прилича на тази на кенгуру. Бяла кожа покрива муцуната и клепачите му. В заточение, представителите на този вид обикновено живеят до 14 години.
Начин на живот на патагонската мара
Патагонската мара е активна през деня и обичайно се вижда да обикаля в пари. Не е честа гледка да се наблюдават три мари заедно. Тази животинка е постоянно в движение, тъй като хранителните й източници бързо се изчерпват.
Социалната организация на патагонските морски свинчета (Dolichotis patagonum) представлява забележителна комбинация от верност към партньора и обществено отглеждане на потомството. Въпреки че тези животни практикуват моногамия, като се свързват в двойки за целия си живот и търсят нов партньор само ако настоящият умре, те също така живеят в колонии. В тези колонии до 29 моногамни двойки могат да споделят обща територия, а понякога общността може да достигне до 70 индивида.
Самецът на патагонската мара поема ролята на пазител на своята партньорка. Той се грижи за защитата на областта, която се разпростира около нея и е фокусирана върху нея. Отбелязва своята зона с урина, а околното пространство – с отделянията от своите жлези и изхвърлянето на фекалии, превръщайки територията около самката в защитена и движеща се граница.
Всяко семейство патагонски мари отглежда малките си, като майките рядко си сътрудничат в грижите за новородените.
Докато пасат или се движат бавно, издават разнообразни звуци. Някои звукове са високочестотни, които служат за общуване с останалите в групата, докато други са дълбоки, почти ръмжащи, когато изпитват угроза. Има моменти, когато те издават и кратки мърморещи звуци.
Ароматното маркиране е съставна част от социалните взаимодействия и поведението на патагонската мара. Мъжкият индивид уринира върху женската, за да прогони конкурентите си и да заяви своите права над нея. От своя страна, женската може да уринира върху мъжкият, използвайки това като сигнал за отблъскване към други мъжки, които се опитват да се доближат.
Маритите се отличават с уникалната поза, при която стоят изправени и прегърбени, като натискат долната част на тялото си върху почвата. Тази дейност е известна като анално копаене. Такива социални патерни са особено засилено проявени по време на периода на размножаване.
Хранене на патагонската мара
Патагонската мара консумира изключително растителна храна, като е специализирана за тревопасен начин на живот. Този вид демонстрира висока адаптивност при настройването на своята хранителна стратегия спрямо разнородните екосистеми. В южните предели на обитанията си, марата се сблъсква със сезонни промени в растителността, различаващи се между влажни и засушаващи периоди.
Тревата представлява 70% от диетата на животното. Забележително е, че то предпочита да се храни със специфични, не толкова често срещани видове треви. Гризачът има възможността да избира между 24 различни видове треви и допълнително 22 вида растения, включително и плодове.
Тези животни не се лишават и от разнообразие от кактуси, които представлят съществен източник на вода в аридните територии. Тяхната способност да се хранят с различни видове храна е отличителна черта. Изхранването им може да бъде описано като изключително богато на влакнини и целулоза. Процесът на разграждане на тези съставки се осъществява в специфични кесии, които се намират в областта на тяхното дебело черво. Практикуват повторното поглъщане и усвояване на собствените си екскременти.
Размножаване на патагонската мара
Патагонската мара е изключително предана към своя партньор, което носи значителни ползи за вида. В резултат, мъжката особа има значително по-висок шанс за успешно размножаване, като постоянно следва своята партньорка. Това е особено важно, тъй като еструсът на женската продължава само половин час и се случва на всеки три до четири месеца.
Единствено стриктното придържане към женската осигурява успеха на мъжкия индивид. Това му дава също така увереността, че конкурент няма да използва рядките шансове за размножаване, които се появяват.
В тази настройка, женската разполага с повече време и ресурси за отглеждане на потомството, което осигурява оцеляването на мъжките наследници. Тя е уверена, че нейната сигурност е защитена и че някой внимава за опасностите от хищници.
Самките достигат полова зрелост на възраст от 8 месеца. В естествената си среда, тези животни обикновено произвеждат едно потомство на година, което включва между едно и три млади, като най-често се раждат две. Изключително, някои самки могат да имат второ потомство през януари. Младите обикновено се появяват на бял свят в периода от средата на август до края на декември, като пикът на раждаемостта е през месеците септември и октомври.
Гестационният период на патагонските мари в дивата природа продължава около сто дни. Самките на тези животни разполагат с шест до осем мамарни жлези и обикновено кърмят едно или две потомства едновременно. Предполага се, че майките могат да идентифицират своите малки по размер, което увеличава шанса за т.нар. “млечна кражба” при малките с подобни размери. Те също така използват акустични и обонятелни сигнали за разпознаване на своето потомство.
Има случаи, в които сиропитащи малки биват приети и кърмени от други майки, но такива ситуации са нечести. Обикновено, женските животни могат да реагират отрицателно към чужди потомци и да проявят агресия, като ги прогонят или ухапят.
Малките се кърмят да около 75 до 78 дни, което е необичайно дълго в сравнение с други гризачи.
Сходно с повечето копитни същества, младите индивиди често придружават своите родители в търсене на храна, където усвояват необходимите умения чрез наблюдение и подражание. След като пораснат и се отбият, те обикновено започват да водят независим живот, въпреки че някои остават с групата до настъпването на следващия период на размножаване.
Обикновено грижите за малките се поемат от самката. Мъжките индивиди рядко участват активно в отглеждането, като тяхната роля често се ограничава до стоене наоколо или предоставяне на храна. Една от основните функции на мъжките е да внимават за хищници, което позволява на женската и нейното потомство да живеят с по-малък риск.
Хищници, нападащи патагонската мара
Лисиците и пумите представляват основните хищници, които ловуват патагонската мара. Птиците, представителите на семейство каниди (кучешки) и фелиди (котешки) пък често атакуват по-малките екземпляри. Вследствие на антропогенните влияния, числеността на естествените хищници на марата е в упадък, което прави човека главен източник на заплаха чрез унищожаването на местообитанията и бракониерството. От друга страна, марите активно влияят на своята среда, като ядат растения и разпространяват семената им в природата с помощта на своите изпражнения.