Пандите са обичани заради своето очарование и са сред най-привлекателните видове мечки, като е трудно да не ти станат любимци – тяхната миловидност и сладки лица са гаранция за усмивки. В родината им Китай, тези същества са познати под имената бамбукови мечки и тибетски планински мечки. Местното наименование за пандата, “сюнмао”, се превежда като котка-мечка.
История на панда
Гигантската панда (Ailuropoda melanoleuca) е един от най-забележителните и обичани животни в света, който има уникален статус, както сред хората, така и в екосистемата, в която живее. Еволюционната история на пандите ги отвежда много назад във времето, където молекулярни анализи и фосилни находки показват, че те са се отделили от своите най-близки мечешки роднини преди приблизително 8 милиона година. Това ги прави един от най-древните членове на семейство Мечки (Ursidae).
През вековете, гигантските панди са обитавали много по-големи територии от днешните 6,000 квадратни километра, разпростиращи се в подножието на източните Хималаи и в субтропичните гори на Югозападен Китай. Техният естествен хабитат е бил оценен на над 29,500 квадратни километра, като включва гъстите бамбукови гори, които са основният източник на храна за тези животни.
Пандите се хранят почти изключително с бамбук, като възрастните индивиди могат да консумират между 12 и 38 килограма бамбук на ден. Тази специализирана диета е ограничила тяхното разпространение до райони, където това растение е обилно.
Въпреки че се смята, че пандата е най-слабо изучената мечка, през последните десетилетия са проведени множество изследвания, включително генетични анализи, които потвърдиха, че пандата спада към мечките, а не към енотите (Procyonidae), както преди се предполагаше. Тези изследвания са помогнали за разбирането на тяхната еволюция, поведение и генетика.
В Китай, гигантските панди са символ на националното съкровище и са защитени с много строги закони. Забраната за лов на панди от 1962 година и последващите консервационни усилия допринесоха за опазването на техния вид. Убийството на панда в Китай може да доведе до тежки наказания, включително смъртна присъда.
Интернационалната консервация на пандите включва и програми за размножаване в плен, с особено внимание към генетичното разнообразие на вида. Срещата на панди в дивата природа е изключително рядко явление поради тяхното скрито поведение и намаляващата площ на техния естествен хабитат. Разрушаването на бамбуковите гори заради човешката дейност, включително строителството и земеделието, продължава да бъде едно от основните заплахи за оцеляването на тези красиви животни.
Въпреки че числеността на пандите в дивата природа е малка, с оценки от около 1600 индивида според някои източници, усилията за опазването им продължават да дават резултати. Зоопарковете по целия свят играят ключова роля в образованието за нуждата от опазване на пандите и техния хабитат, а програмите за размножаване в плен в Китай са особено успешни, с редовно раждане на бебета панди.
Стандарт на панда
Пандата разполага със значителна физика и е облечена в плътна, около 10 сантиметра дълга козина. Тя има къси и стабилни конечности, които завършват в тежки лапи със здрави нокти. При по-подробен преглед на пандина лапа се откриват подложки на основите на пръстите, които помагат за по-доброто захващане на хлъзгавите бамбукови стебла, които са в основата на нейната диета. Подметките на пандата са покрити с фини косъмчета, предпазващи я от контакт с подложката при ходене. Голямата глава е украсена с широки уши, а лицето ѝ е основно в бяло, с черен нос и уши. Черни са и конечностите и горната част на тялото, докато коремът е бял с черни петна. Около очите ѝ се открояват черни кръгове. Учени предполагат, че контрастното черно-бяло оцветяване помага на пандата да остане незабелязана в сянките на бамбуковите гори. Счита се, че черните обръчи около очите придават на пандите по-заплашителен вид пред другите животни. Въпреки че козината на пандата изглежда мека, тя всъщност е доста груба на допир.
Има и панди с козина в оттенъци на тъмно и светло кафяво. Червената панда се отличава с това, че е различен вид животно, което напомня на енот, а не просто панда с червена козина. В сравнение с другите мечки, пандата се откроява с дълга опашка, достигаща до 12 сантиметра. Има и изключително силни челюсти, оборудвани с уникални зъбни израстъци, чужди на останалите мечки, които и помагат за дъвченето на бамбук. Ставайки на задни лапи, пандите могат да достигнат височина от около метър и половина, като мъжките особи тежат до 150 килограма, докато женските обикновено са около сто килограма. В четиринога позиция височината на пандите е приблизително 90 сантиметра.
Грижи за панда
Пандите притежават изключително плътна козина, която ги прави уязвими към високите температури през летния сезон. В търсене на охлаждане, тези животни естествено се изкачват до височини от 4000 метра в дивата природа. С настъпването на зимата обаче, те спускат своето местообитание до около 800 метра надморска височина. В условията на зоологическа градина, пандите могат да достигнат възраст до 26 години, докато в своята естествена среда обикновено живеят под 15 години. Тези мечки се сблъскват с определени здравословни проблеми, свързани с костната им система. Въпреки че могат да стоят изправени на задните си лапи, пандите не са в състояние да поддържат баланс за дълго време, тъй като костите им са двойно по-тежки в сравнение с тези на други животни от същия размер.
Обучение на панда
Обикновено пандите не се отличават с висока обучаемост, но ако тренировките започнат през ранните етапи на младостта им, може да се достигне успешен напредък. Тези животни обичат да взаимодействат с хората, тъй като са социални същества. С достатъчно търпение, тази прелестна мечка може да бъде обучена да следва команди. Ефективността на обучението се основава изцяло на положително подсилване, защото пандата е склонна към страх и използването на наказания не би довело до желаните резултати в нейното обучение.
Хранене на панда
Пандата прекарва над 12 часа всеки ден в хранене, консумирайки количество, което съставлява 15 процента от нейната телесна маса. Повече от 90 процента от диетата ѝ се състои от бамбук. Въпреки това, от всичко поето, организмът на пандата асимилира само 20 процента от хранителните вещества. За да консумира както младите, така и зрелите бамбукови стъбла, тя разчита на силните си челюсти. Пандата е способна да се храни и с корените на бамбука. Вероятно в миналото пандата е била всеядна, но с времето се е адаптирала към диета, основана предимно на бамбук. Тъй като храносмилателната ѝ система е приспособена към месоядни животни, тя не успява да усвои бамбука ефективно. Пандата разполага с отлично обоняние, което ѝ позволява да намира бамбук през нощта благодарение на своя чувствителен нюх.
Заболявания на панда
Пандите могат да бъдат засегнати от болести, типични за кучетата, поради тяхната генетична близост – техният геном съответства на 80% с този на кучетата. В резултат на това, пандите са уязвими към заболяването гана, което за кучетата често води до смърт. Дебелата им козина може да предостави убежище на множество кърлежи, което може да доведе до посивяване на козината им.
Любопитни факти за панда
Гестационният период на пандата продължава 163 дни. Продължителността му се обуславя от факта, че плодът започва да се развива ефективно в матката само след като майката осигури достатъчно прехрана. По правило женската панда дава живот на две малки, които тежат около 100 грама всяко и са дълги 17 см. Техните кожи са от розов цвят и прозрачни, покрити с тънък слой светъл пух. Поради неспособността на майката да се грижи за две малки едновременно, тя избира по-едрото, оставяйки другото да умре обикновено в рамките на няколко часа. Избраното бебе остава с майка си за период от три години. Пандите не изграждат бърлоги, а женската търси укрито място за раждане и начална грижа за новороденото. Изключение прави периодът на размножаване, когато тези животни обикновено водят уединен начин на живот. Забележителен детайл е, че генетичният код на пандата и човека съвпада на 68%. Малцина са наясно, че пандата е единствената мечка, която не хибернира през зимата, което се обяснява с невъзможността им да акумулират достатъчно хранителни запаси поради специализираната си бамбукова диета. Като едни от най-очарователните и редки животни, пандите са записани в Книгата на рекордите на Гинес. Те не издават грухтене, нито пък други звуци типични за мечките, а вместо това използват звуци наподобяващи мука, блеене и лаене по време на комуникация. Пандата е достатъчно внушителна, за да няма естествени врагове, освен снежния барс, който представлява заплаха само за възрастни особи и малки мечета. Въпреки че ловът на панди е незаконен, техните кожи достигат високи цени на черния пазар, вариращи между 60 и 100 хиляди долара.
Недостатъци на панда
Единствената слабост на пандата е нейната зависимост от значителни количества бамбук за преживяване, което иногда довежда до разрушаване на малки бамбукови насаждения. За предотвратяване на такива ситуации, систематично се отглеждат нови бамбукови леса, за да се гарантира устойчивостта на пандите.