Носорогът е голямо млекопитаещо, чието име произлиза от уникалната му характеристика – носа му, който се отличава с рог. В отличие от другите видове животни с рога, рогът на носорога не се намира на върха на главата му. Има пет различни вида носорози: явански, суматрански, индийски, черен и бял носорог.
Произход на носорога
Счита се, че произходът на днешните носорози датира от около 3 милиона години назад. Съвременните африкански видове, черният и белият носорог, са разпространени в савани и по-рядко залесени области на Африка, южно от Сахара. Индийският носорог обитава територията на полуостров Индостан, предпочитайки откритите поляни и бреговете на реките. В миналото, Суматренският и яванският носорог са обхващали широк ареал в Югоизточна Азия, тяхната територия е включвала земи от западната Индия до северен Китай и се е простирала до Малайския архипелаг. В наши дни тези видове се срещат ограничено на островите Суматра и Борнео, като яванският носорог е почти изчезнал, със запазването на малък брой индивиди в националния парк Уджунг Кулон на остров Ява. Суматренският и яванският носорози предпочитат гъсто залесени и блатисти региони.
Как изглежда носорогът
Уникалният рог, който дава името на носорога, се отличава по своята структура – той не е съставен от костна тъкан, както при останалите рогати животни, а е формиран от множество фини слоеве кератин. Съставен е от материала, характерен за косъма, но въпреки това е изключително издръжлив. Носорогът използва своя рог за лесно счупване на клони или, при нужда, за нанасяне на фатален удар на врага. Някои видове носорози разполагат с два рога, като в такива случаи вторият обикновено е по-малък. Основният рог може да достигне до дължина от 60 сантиметра, а най-дългият рог, измерен някога на бял носорог, е бил дълъг цели 158 сантиметра. Височината на носорога може да варира, като понякога достига до метър и половина. Теглото му варира между два и пет тона. Носорогът има масивно и компактно тяло, силна и широка шия, на която се намира характерна голяма складка.
Носорогът се отличава с голяма глава и мощни, въпреки че относително кратки, крайници. Всеки от тях завършва с три пръста, на които се намират широки копитца. Очите на животното са малки и тъмни, докато опашката е тънка и не особено дълга, като на върха ѝ се разполага пухкава тъмна пискюлка. Кожата на носорога е изключително дебела и характерно груба, със забележими гънки с разнообразна големина, придаващи й вид на зърнеста структура. Азиатските видове отличаващи се с особено изразени гънки, приличат на същества облечени в рицарски брони. Козината на носорога е силно редуцирана, като се наблюдава само по краищата на ушите и опашката. Изключение прави суматранският носорог, чиято кожа е покрита с редка кафява козина. Кожата на другите видове носорози обикновено е сива.
С какво се храни носорогът
Различните видове носорози се прехранват основно с трави, докато Черният носорог има предпочитание към яденето на клонки и листа от храсти и дребни дървета. Тези животни са известни с тяхната страст към пиенето на вода. Дневно, един носорог може да консумира до 70 кг зеленина. Неговият стомах е адаптиран да обработва и абсорбира хранителни вещества и от токсични растения, без да се уврежда. Белият носорог предпочита да пасе на широки ливади през целия ден. В условията на зоопарк, носорозите се хранят с треви и сено, но за да се задоволят техните нужди от протеини, се добавят и бобови растения. За черните носорози, хранителният режим в зоопарка непременно включва и клонки с листа. В зависимост от времето на годината, носорозите трябва да получават между 50 и 180 литра вода на ден.
Размножаване на носорога
Женските носорози достигат полова зрелост на възраст между шест и седем години, докато мъжките стават зрели на възраст между десет и дванадесет години. Размножаването на носорозите не е свързано с конкретен сезон. Техният брачен ритуал е необичаен, като не се наблюдават битки между мъжките конкуренти. Вместо това, женските активно прогонват мъжките, проявявайки забележителна агресия към тях. Единствено най-настойчивите мъжки успяват да завоюват женските. После от чифтосването, интересът между двамата партньори изчезва. Често след период от 17 до 18 месеца, женската ражда едно бебе носорог, което тежи между 25 и 60 килограма. Само десет минути след раждането, младият носорог вече може да стои на крака. Върху носа си новороденото има издутинка, която по-късно се развива в рог. Майката остава основен източник на храна за младото за период от около една година.
Любопитни факти за носорозите
Носорогите могат да достигнат възраст до половин век. Основният им враг е човекът, който ги ловува заради техните рога, които са популярни в традиционната китайска медицина, въпреки че не съдържат повече полезни съставки от обикновените човешки косми. Тези предполагаеми лечебни свойства на рога продължават да стимулират бракониерството. За да защитят носорозите, работниците в заповедниците премахват рогата им без да им причиняват болка чрез процедура на терен. Носорогът е упоен със стрела, след което рогът бързо се отсича. След премахването на рога, животното се събужда с помощта на антидоти и се наблюдава от ветеринари до пълното му възстановяване преди да бъде пуснато свободно. Тази ампутация не се отразява негативно на качеството на живота на носорога и в същото време отблъсква бракониерите, тъй като рогът вече не може да бъде продаден. Когато бракониерите убиват носорог, обикновено го застрелват, отнемат му рога и оставят трупа, тъй като то не им е от полза.
В настоящия момент броят на индийските носорози е намалял до под хиляда поради убийства, докато от суматранския носорог в природата остават само незначителен брой индивиди. Спасението на тези видове може да бъде осигурено чрез размножаването им в зоологически градини. И черният, и белият носорог са също застрашени от изчезване. Когато бракониери нападат и убият женския носорог, за да вземат рога й, малкото й обикновено остава до тялото й, издавайки високи, пронизителни звуци. Такива осиротели млади носорози често се спасяват от хора и бързо се привързват към своите спасители. С порастването си те или се връщат в дивата природа, или остават в зоопарковете, тъй като имат тенденцията да се включват в игри на гоненица с хората, които ги гледат, без да осъзнават, че могат да причинят наранявания.
Носорогите са склонни да се валят в пръст и кал с цел защита на дермата си от слънчевите лъчи. Не е рядкост птици да се приземяват върху тяхните гърбове, тъй като там откриват и се хранят с паразити, скрити в тяхната кожа.
Носорогът може да плува добре, но предпочита да стои далече от големите реки.
Носорозите в Азия предпочитат да живеят изолирано, докато техните африкански роднини са по-социални и се събират в групи от 3 до 15 индивида. Самотните носорози охраняват своята територия, но не встъпват в конфликт с други при достъп до вода. В стадата, носорозите се подкрепят един друг при необходимост, помагайки на ранени или затруднени членове.
Носорогът обикновено се държи тихо и дружелюбно, докато не почувства заплаха. Този животински вид може да се храни с трева цел ден, без да обръща внимание на околната среда. С оглед на своята слаба зрителна способност, носорогът има трудности да различава обекти в близката среда и може да открие човек на разстояние до 30 метра. Това позволява на хората да се доближат до него незабелязано, ако вятърът не разнася мириса им. Лъвовете и хиените понякога се възползват от тази негова характеристика. Въпреки това, когато вятърът е в тяхна полза, носорозите могат да усетят хищниците благодарение на отличното си обоняние и при усещане за опасност, започват да бягат, достигайки скорост до 30 км/ч.
Когато се намира в уязвима позиция или е лишен от възможността да отстъпи, носорогът проявява агресия и се впуска към опонента си, достигайки скорост до 50 км/ч. В случаите, когато носорог се изправи срещу слон, резултатът зависи от възрастта на последния: младите слонове имат тенденция да избягат, докато по-зрелите слонове застават на пътя на бързо движещия се носорог, като обикновено излизат като победители от схватката. Забележително е, че въпреки своята слаба зрителна острота, носорогът може да различава образите на други тревопасни животни и не ги напада.
Вреди от носорога
Време е да разгледаме носороговете от друга перспектива. Тези могъщи създания понякога могат да бъдат причина за големи щети в селскостопанските райони. Когато преминат през обработваеми земи, те могат да погълнат всичко зелено на своя път, водейки до значителни загуби на реколта. Освен това, дори когато не се хранят с културите, носорозите могат просто да преминат през тях, премазвайки ги под тежките си крака, което води до тяхното пълно унищожение.