Наблюдавайки пухестата мангуста, уютно настанена в своята топла пещера, тя се струва мила и невредима. Но когато изпитва глад, това дребно животно преобразува в опасен хищник. Мангустата понякога е наричана “косматата стрела” заради своята способност да се движи с изключителна скорост, достатъчна да надхитри ухапването на змията. Ето защо мангустите са известни като едни от най-великите ловци на змии в света.

Мангустите се ценят високо в някои общности, благодарение на способността си ефективно да се справят със змии, особено с отровните видове. Въпреки че въвеждането и отглеждането на мангусти като решение срещу проблема със змиите може да изглежда примамливо, този подход не е дългосрочно устойчив. След като ликвидират популациите на змии и плъхове, мангустите често започват да се насочват към други малки бозайници.

Мангустите представляват заплаха за зайците, катериците и птиците, тъй като имат умението да хванат всяка своя жертва. Поради тази причина, освобождаването им в неприсъщи среди е безотговорно и може да бъде рисковано.

Класификация и разпространение на мангустата

Повече от 34 различни вида, организирани в приблизително 20 рода, образуват групата на малките хищни бозайници, които принадлежат към семейство Herpestidae. В миналото тези животни бяха част от семейство Viverridae, но по-късно бяха разграничени като свой собствен независим вид.

Техните естествени хабитати обхващат Южна Азия, Африка, южните региони на Европа и Карибите. Индия представлява родината на ядовитата кобра и също така на ловката мангуста. Поради тази причина в Индия мангустите често се отглеждат като домашни любимци. Някои видове от тези малки хищници се намират изключително на остров Мадагаскар.

Характеристика на мангустата

Мангустите отличават своите характеристики – морфологични, генетични и екологични – от тези на тяхната предишна родствена група, Виверовите, и е напълно оправдано тяхното класифициране в отделно семейство. Мангустата е малък хищник със слабо, удължено тяло и компактна глава. Нейната опашка е изключително дълга. Размерът на тялото ѝ, без включването на опашката, варира значително и зависи от конкретния вид, като може да бъде от 16 до 71 сантиметра.

Хвостът е формиран като конус – широк при основата и постепенно стесняващ се към върха. Неговата дължина е променлива, като варира между 19 и 47 см. Обикновено, той съставлява две трети от общата дължина на тялото на животното. Теглото на тези същества се изменя в широки граници – от 210 грама до 7 килограма, в зависимост от конкретния вид.

Азиатските представители на вида обикновено са по-едри в сравнение с техните африкански сродници. Най-малкият представител е джуджестата мангуста, чието телосложение достига дължина между 16 и 23 см и тежи между 210 и 420 грама.

Белоопашата мангуста е призната за най-големия представител в своя вид. Тялото й достига дължина между 47 и 71 сантиметра, допълнително опашката й варира от 36 до 47 сантиметра, а тежестта й често превишава 5 килограма. Тези животни разполагат със слабо издължени носове и ниски, закръглени уши. Отличават се с кръгли, изразителни очи със зеници, които лежат хоризонтално – особеност, типична за животни, които се хранят с трева.

Мангустите разполагат със зъбен комплект, който варира между 32 и 40 зъба, като точният брой е различен според конкретния вид. Имат кратки крайници, оборудвани с пет пръста, надарени с дълги, несвиваеми нокти, които са леко изогнати и затъпени. Тези нокти са незаменими инструменти за ровене на подземни тунели, защита от хищници и катерене по дърветата.

Мангустите се придвижват на пръстите на краката си, като при тях мембраната, присъстваща между пръстите, е редуцирана или напълно отсъства. За да подобрят визуалната си перспектива, повечето видове могат да седнат на задните си крака и да изправят гръб, което им помага да видят по-добре околната среда.

Техният козинен покрив е груб и се състои от мек подслой и горен слой от твърди, дълги влакна. Оцветяването варира, като може да бъде в оттенъци на сиво, кафяво, жълтеникаво, черно или червено. Някои индивиди могат да имат петна по опашките си или ивици по гърба.

Цветът на тялото често се различава от този на крайниците или опашката. Животното разполага с изключително остро зрение, обоняние и слух, а при представителите, които обитават водни среди, и чувството на допир е изразено.

Начин на живот на мангустата

Общо взето, жените мангусти формират социални групи с четко определена йерархия и изразяват повече социална комуникация. От друга страна, мъжките на множество видове предпочитат уединен начин на живот и държат свои лични територии, които често се препокриват с тези на женските. Въпреки това, някои видове мангусти са целият адаптирани към колективен начин на живот.

За мангустите от А до Я

Членовете в групите варират по брой, като обикновено те са около двадесет, при условие че поне девет от тях са възрастни, и всеки от тях има своя специфична роля. Мангустите се общуват чрез разнообразие от звуци, включващи бръмчене, скърцане, лай, мурлокане и остри високи викове, като всяка една от тези звукови сигнали пренася определен вид информация.

Тези същества са майстори в строежа на подземни лабиринти. Те ровят до двуметрова дълбочина, създавайки богата мрежа от тунели. Вътре в тяхното семейство се срещат както наземни хищници, така и такива, които прекарват значително време във вода, а някои видове обитават дърветата. Всички от тях са умели плувци и при заплаха търсят прибежище във водната стихия.

Някои животни ловуват през нощта, например белоопашатата мангуста, която е известна с това, че е трудна за наблюдение. Други предпочитат да ловуват през деня, както прави сурикатът. Има и такива, които са активни и през двата периода – ден и нощ.

Хранене на мангустата

Храненето е процес, който включва участието на всички членове на групата или само най-мощните, в зависимост от спецификата на вида. Диетата на това животно предлага богато разнообразие. Обикновено мангустите ловуват за насекоми, червеи, ракообразни, змии, малки птичета и гризачи. Те също не пренебрегват яйцата на птици и не се отказват от риба. Време на време те консумират плодове и други растителни източници на храна.

Въпреки че се случва по-рядко, те понякога улавят водни животни като невестулки, морски свине, щенца, малки котки, пилета и патица. Водните мангусти са умели в лова на амфибии и ракообразни. По време на търсенето на прехрана, това животно надушва почвата, след което копае, за да достигне до своята храна.

Египетската мангуста се храни с яйцата на крокодили, което е причина за високото уважение, което тя получава в древността в Египет. От друга страна, белоопашатата мангуста предпочита да се храни предимно с термити.

Размножаване на мангустата

Между 9-ия и 12-ия месец от живота мангустите встъпват в периода на размножаване. Времето за чифтосване варира в зависимост от местообитанието им. Тези, които живеят в саваните и пустинните райони, започват своя размножителен цикъл с началото на дъждовния сезон.

Женските представители на вида обикновено прекарват период на бременност, който продължава около 60 дни, докато при по-дребните разновидности този период е приблизително 42 дни. Раждането води до появата на две до четири новородени, като по-необичайно този брой може да достигне и шест.

Новородените са без козина, не виждат и са изключително малки, като теглото им обикновено е около 30 грама. Кърменето продължава от един до два месеца. Женските са изключително грижовни и често се грижат не само за собствените си малки, но и за всяко друго нуждаещо се от храна младо животно.

Материнското животно постепенно привиква потомството си към консумация на месо в завършека на периода, в който се хранят с мляко. Тя принася храната директно в устата си и ангажира малките да я заловят. С развитието си, те бързо узряват и придобиват уменията на независими хищници.

Някои интересни факти за мангустата

Зрелището на сражението между мангуст и змии е изключително завладяващо. Единствено мангустът, който е победил и убил змията, може да се наслади на улова си като храна. Останалите членове от семейството не се впускат в спор за този плен.

Когато мангустът е ухапан от кобра, смъртта му настъпва по-скоро, отколкото при хора, които са ухапани от отровна змия, но това не го обезкуражава от сблъсъци с тези рискови противници. В индийската култура, мангустът заема свое специално място в календара и е почитан като свято животно, символизиращо издръжливост и бързина.

В световно известния анимационен филм на Дисни “Цар Лъв”, персонажът Тимон е изобразен като мангуст. Мангустите не са застрашен вид; те са разрастваща се и широко разпространена група млекопитаещи.

Мангустата и човекът

Свидетелства за първите контакти между хората и мангустите са открити в археологически находища в Латоли, Танзания, датиращи от Средния палеолит, и от ранния неолит в Египет.

В района на днешна Индия се намират следи от културата на бронзовата епоха, датиращи от приблизително 2600 до 1500 г.пр.н.е. Изображения на мангусти можем да открием в изкуството както на индийската, така и на египетската цивилизация.

Обаче, липсват доказателства, че мангустите са били отглеждани като домашни любимци в онези времена. Предполага се, че те започват да се домашният по-късно, вероятно като метод за борба с разпространението на веномни змии.

Открития в Европа, свързани с мангустите, бяха направени в Португалия, които предполагат, че тези животни са били внесени в югозападните райони на Иберийския полуостров, вероятно от ислямската култура между шести и осми век.