Select Page

Има 105 различни видове лемури по света, които се отличават помежду си по външен вид. Най-голямото разновидност на лемурите е Индрият, който може да нараства до височина между 60 и 90 сантиметра и да тежи от 7 до 10 килограма.

Мадам Берте е именитата фигура, чието име носи най-дребният вид лемур – мишовидният лемур. Той се отличава с тяло, чиято дължина достига едва между 9 и 11 сантиметра, без да се брои опашката, която прибавя още около 13 сантиметра. С миниатюрно тегло, едва около 30 грама, тези същества са наистина невероятно леки. В миналото съществували дори лемури с размери сравними с тези на горилите, но за съжаление те вече не съществуват.

Всеки лемур разполага с издължен муцунка и четиринога структура. Тези същества са способни на седене и изправяне, но се придвижват като четириноги. За разлика от някои други представители на приматите, те не обикалят на два крака. Поради горещата среда, в която обитават, кожата им е покрита с фина козина, а също така притежават и характерният за приматите опозиционен палец.

Обикновено опашките на лемурите надвишават дължината на техните тела, освен при индриите, които се отличават с изключително кратки опашки. Повечето лемури се гордеят с пухкава, вълнена козина, която може да варира в цветове като червен, сив, кафяв или черен, и често е украсена с шарки. Изключение прави лемурът Ай-Ай, който има различен вид козина. Някои лемури също така изпъкват с черни кръгове около очите си или имат петна с контрастен цвят върху козината си.

Естествена среда на лемурите

Лемурите може да бъдат намерени в свободно състояние единствено на определена локация по света – остров Мадагаскар и прилежащите му острови Комори, разположени близо до африканското крайбрежие на Мозамбик. Те заемат разнообразни хабитати на тези места, включително сухи листопадни гори, колючи зони с растителност, тропически дъждовни гори, мокри области и планински райони.

Съгласно информация от Международния съюз за опазване на природата (IUCN), сибрийският джудже лемур (Sibree’s dwarf lemur) обитава тропическите гори, разположени на височина над 1400 метра. Белоякият лемур (white-collared lemur) се намира в тропическите и влажни низинни горски територии, докато лемурът с червен корем (red-bellied lemur) е характерен за дъждовните лесове по източното крайбрежие. От своя страна, сандфордският кафяв лемур (Sanford’s brown lemur) заема територии във вечнозелените и сухите широколистни гори.

Лемурските видове обикновено обитават дървесните върхове. Докато по-едрите лемури прекарват част от времето си на земната повърхност, повечето от тях прекарват голяма част от живота си на високо, разположени сред клоните.

Опрашките на лемурите са черни-бели

Снимка: pixabay.com

Гъстите гористи местности представляват дома на най-голямото разнообразие от лемури. През влажния период, регионът предлага обилно количество храна, което води до растеж на лемурската популация. След края на дъждовния сезон, множество лемури се мигрират от тези области за остатъка на годината. Благодарение на своята висока адаптивност, лемурите умело използват ресурсите на своето около, за да оцелеят.

Хранене на лемурите

Някои лемури се хранят изключително с растителни материали, което означава, че те не консумират месо. Такива лемури предпочитат да се нахранват с разнообразие от плодове, цветя, листа, кора и нектар, който добиват от дърветата и растенията. В същото време, други видове лемури са омниворни и включват в своя рацион както растителни елементи като плодове, нектар, цветя и листа, така и животински източници като насекоми, паяци и дребни гръбначни.

Лемурите също допринасят за разпространението на дърветата, тъй като техните хранителни предпочитания включват събирането и консумацията на плодове, което води до разсейване на семената им.

Лемурите обладават способността да намалят своя метаболизъм при ситуации на изключително ограничени хранителни ресурси. Тази адаптация им улеснява оцеляването в периоди на годината, когато храната е особено дефицитна. Въпреки това, ако суровите условия продължат за продължителен период, за лемурите става затруднено да се адаптират.

Когато е налична достатъчно храна за лемурите, те ядат колкото открият. Известно е, че множество видове удвояват своето тегло, като поемат голямо количество храна преди настъпването на сухия период. Така те натрупват енергийни запаси под формата на мазнини, които им помагат да преживеят с ограничени количества храна през следващия сезон.

Всеки член на групата се стреми индивидуално да намери храна, но влиятелната алфа-женка значително въздейства на диетичните предпочитания на общността. При повишени стресови състояния в семейната група, нейните членове обикновено консумират по-малко храна.

Поведение на лемурите

Лемурите обичат компанията и обитават в колективи, известни като ескадрони. National Geographic отбелязва, че в ескадроните на лемурите, чийто вид е характерен с опашки, украсени с цветни пръстени, водаческата роля обикновено се поема от алфа самката. В такава група може да има между шест и тридесет индивида.

Семейство лемури

Снимка: pixabay.com

Активността на лемурите и техният период на бодърстване често зависят от техния размер. По-малките представители на вида обикновено са активни през нощта, докато по-големите предпочитат да са активни през деня. Някои лемури, които са активни нощем, прекарват времето, в което са будни, в изолация, обикаляйки или издирвайки храна, но се присъединяват към групи от други лемури, когато настъпи време за почивка и сън.

Повечето лемури прекарват будното си време из дърветата. Ако не ядат, те обичат да се пощят един за друг или да се препичат на слънце.

Женските лемури са в състояние да “изключат” нуждата си от чифтосване, когато има недостиг на храна или подслон. Те имат тази вродена способност като механизъм за оцеляване. Лемурите са единствените примати, за които се знае, че могат да направят това.

Известно е, и че лемурите се бият помежду си. Една от основните причини за конфликт е свързана с недостатъчно храна за всички. Когато храната е оскъдна женските по-високо в йерархията на групата ядат първо, както и тяхното потомство, а след това и останалите. По тази причина много от мъжките биват изтласкани от семейството или си тръгват сами в търсене на храна.

Размножаване при лемурите

В света на лемурите, процесът на чифтосване представлява състезание на аромати. Самците намазват своите опашки с телесни секрети и ги развяват пред своите съперници. Самецът, чиято опашка излъчва най-силна миризма, завоюва доминираща позиция над останалите.

Лемурите се чифтосват в рамките на кратък период, продължаващ само няколко седмици всяка година. Времето на чифтосването може да варира според географското разположение на тези животни. Значително високата смъртност сред новородените лемури, която надхвърля 50%, е основен фактор, допринасящ за трудностите в увеличаването на техния популационен брой.

Бременност при лемурите

След успешното оплождане, женската преминава през период на гестация, който варира от 102 до 170 дни, в зависимост от конкретния вид. Като резултат, тя може да даде живот на брой потомци, вариращ от едно до шест, при едно раждане. Отбелязва се, че според наблюденията на зоологическата градина в Сан Диего, лемурите от по-дребните видове имат тенденцията да зачеват по-голямо количество малки.

Младите на лемурите се наричат кутрета. В началния етап на живота си, който обикновено продължава от три до четири седмици, малките лемури остават закачени за корема на своята майка. След този период, до достигането на три или четири месечна възраст, майката пренася своето кутре на гърба си. Около третия до шестия месец, лемурите започват да се отлъчват от майката.

Лемур

В ранното си детство, лемурчетата се хранят с майчино мляко. Този период продължава до момента, в който те достатъчно узреят, за да започнат самостоятелно приемане на храна. Обикновено, прекратяването на кърменето от майката съвпада с появата на първите кътници у малките. Забележително е, че този процес на отбиване често настъпва в период, когато наличната храна в тяхната среда е в изобилие.

Процесът на отглеждане може да продължи от една година до три и половина години, като продължителността варира в зависимост от конкретния вид. В контекста на жизнения цикъл на лемурите, този период може да се счита за относително кратък, като се има предвид, че някои лемури достигат възраст до 30 години.

Заплахи и опазване на лемурите

Съгласно информация от Световната фондация за животните, около 16% от лемурите са в категорията “критично застрашени”, докато 23% попадат под статуса “застрашени”. Още 25% от видовете лемури се смятат за “уязвими”. За 28% от тях липсват достатъчно данни за оценка, и малък процент – 8%, са определени като “малко застрашени”.

Интересни факти за лемурите

– “Лемур” идва от латински и означава „духове на нощта“.

– Подобно на кучетата, лемурите имат мокри носове.

– Лемурите имат обонятелни жлези в китките.

– Според Енциклопедия Британика, въпреки че са с еднакъв размер, лемурите не са толкова умни колкото маймуните.

Лемурите-джуджета съхраняват мазнини в опашките си, за да се подхранват през сухите сезони, когато изпадат в подобно на хибернация състояние.

– Според зоологическата градина в Сан Диего синьоокият черен лемур е единственият примат, освен хората, който има сини очи.