Коалата очарова със своята привлекателна и невинна външност и е сред любимите диви същества. Въпреки че технически не е мечка, този пухкав обитател на австралийските гори често прилича на мека играчка и напомня на ленивци, тъпчести лорита и червени панди. Мнозина от всички възрасти го обикват. Благодарение на своята приятелска натура, коалата понякога се превръща в екзотичен домашен любимец.
Произход на коалата
Счита се, че предците на днешните коали са се появили около 24 милиона години назад. Учените твърдят, че по това време е съществувало около 20 различни вида торбести мечки. Въпреки че коалата не принадлежи към семейството на мечките, тя е била наречена “мече” в продължение на много столетия. В Англия това животно е било познато като “маймунска мечка” и “дървесна мечка”. Първото срещане на англичаните с коалата в Австралия е отбелязано през XVIII век, когато експедицията на Джеймс Кук достига австралийските брегове. Коалите са населявали различни региони на Австралия, но до началото на ХХ век са били изцяло изкоренени в южната част на континента. В наши дни в Западна Австралия също не се срещат коали. На остров Кенгуру обаче има коали, тъй като в началото на ХХ век островът е бил умишлено заселен с тези същества.
Преди навлизането на европейците в Австралия, коалите често страдаха от горски пожари и недостиг на храна в периоди на засушаване. В 19-ти век обаче, коалите станаха мишена на ловци, които ги преследваха заради тяхната мека козина. В началото на 20-ти век годишно бяха експортирани милиони коалови кожи. Благодарение на своята доверчивост, коалите лесно попадаха в ръцете на ловците. Вследствие на това, от 1927 година ловът на коали бе официално забранен, но популацията на коалите започна да се възстановява чак през 50-те години на 20-ти век.
Как изглежда коалата
Теглото на коалата варира между 5 и 14 кг. Това очарователно създание притежава плосък нос и обемисти уши. Сивата окраска характеризира козината на коалата. Външно коалата напомня на вомбата, като естествено им е по-близка отколкото до мечките. Коалите се отличават с по-плътен и нежен кожух в сравнение с вомбатите. Дебелината на козината на коалата достига приблизително 3 мм.
Коалите са адаптирани към живота по дърветата със специализирани крайници за катерене. На предните крайници, коалите разполагат с лапи, оборудвани с два срещуположни пръста, които се състоят от две фаланги всяка, и още три стандартни пръста, всяка от които с три фаланги. За по-сигурно захващане за клоните, всеки пръст е оборудван с остър и здрав нокът. На задните крайници, коалите имат по пет пръста, като един от тях е лишен от нокът. Пръстите на коалата разполагат с уникални отпечатъци, подобни на човешките пръстови отпечатъци.
Коалите притежават зъбна структура, адаптирана към растителнояден образ на живот, като разполагат с остри предни зъби за отстраняване на листа и заоблени кътници за тяхното смилане. Забележително е също, че мъжките коали разполагат с двоен пенис, докато женските имат две отделни матки, което е характерно за всички сумчести млекопитаещи. Тази уникална биологична черта прави коалата известен представител на групата двуматочни същества.
С какво се храни коалата
Коалите избират за храна изключително листа от евкалиптови дървета, които имат съдържание на цианид – вещество, опасно за почти всички животни. Въпреки че коалите понасят цианида по-добре, те все пак са изложени на риск от отравяне и затова предпочитат евкалиптови видове с по-ниско съдържание на цианид. Метаболизмът на тези същества е значително по-лен, сравнен с другите млекопитаещи, което позволява на коалата да се нуждае от малко хранителни вещества. Ежедневно една коала консумира от половин до един килограм евкалиптови листа.
Размножаване при коалите
Коалите достигат полова зрелост на тригодишна възраст. Те се размножават веднъж годишно или на две години. Въпреки че обикновено са тихи същества, мъжките коали произвеждат звуци по време на периода на размножаване. Тези звуци са гръмки и нискочестотни, като могат да се чуят на разстояние до един километър. По-силният вик увеличава шансовете на мъжката коала да привлече женска. От своя страна, женските коали предпочитат уединен начин на живот.
През периода на размножаване, самците се борят сред себе си на границата на живота и смъртта. В този сезон, коалите образуват групи, състоящи се от един самец и няколко самки. Спарването се извършва на клон на дърво. Един месец след зачеването, самката роди бебе коало, което тежи 5 грама и е с дължина 15 милиметра. Бебето трябва само да пропътува краткото разстояние до майчината торба, подобно на малките кенгура. В торбата то остава за шест месеца. След това, в продължение на още шест месеца малкото прекарва времето на гърба или корема на майката. Самките напускат майката след като навършат една година, докато самците остават с нея за две или три години.
Факти за коалата
Разчистването на евкалиптовите дъбрави заради строителни дейности причинява убавяне на източниците на храна за коалите. На Кенгуру остров, където коалите не се сблъскват с природни хищници, населението им към началото на новото хилядолетие се беше увеличило до над 30 хиляди индивида. Това предизвикало криза в изхранването им, тъй като наличните евкалиптови дървета не били достатъчно много, за да поддържат такава голяма популация.
Планът за евтаназия на над половината от животните на един остров не беше одобрен. Въпреки това, през 2015 година в щата Виктория в Австралия, където плътността на коалите достигна 20 индивида на хектар, бяха умъртвени 686 коали по официално разпореждане на правителството. Еколози посочиха, че прекомерната численост на коалите би причинила техния глад заради недостиг на евкалиптови листа, което би довело до гладна смърт на животните.
Когато се придвижват по земята, коалите се ползват с всичките си четири крайника, докато младите индивиди се качват и пътуват върху гърба на своята майка, крепейки се здраво за нейната козина. Един любопитен детайл от историята е, че предшествениците на днешните коали, живели преди хилядолетия, са притежавали мозък, който заемал цялото вътрешно пространство на черепа им.
Коалите днес разполагат със значително по-дребни мозъци в сравнение с преди, което според експертите е резултат от тяхната изцяло вегетарианска диета. Хемисферите на коалиния мозък приличат на две половини на орех и не са в контакт помежду си, нито пък се допират до черепните кости, като са прикрепени в горната част на мозъчния ствол. Мозъкът на коалата тежи само около 0.2 процента от общото телесно тегло на животното, като останалото пространство в черепната кухина е изпълнено с цереброспинална течност. Един коала може да достигне живот до 18 години.
Коалата е способна да остане закачена на клон с една ръка, без да падне. Това животно обикновено спи, обгърнало клоните със своите криви нокти, които действат като заключващ механизъм. Когато е уплашена, коалата издава звук, подобен на плача на малко дете. Дори бодърствайки, коалата обича да стои неподвижно, като по този начин прекарва около 18 часа на ден. Обикновено тя напуска дървото само в търсене на друго, но при опасност може да преминава от клон на клон скачайки. Коалите също така показват умения за плуване.