Select Page

Златката (Martes martes), известна още като горска куна, и Белката (Martes foina), известна още като каменна куна или градска куна, са два вида малки хищници от семейство Порови (Mustelidae), което е едно от най-разпространените семейства хищни бозайници и включва и други видове като видра, хермелин, норка и др. Това семейство се характеризира с дълги тела, къси крайници и много развито чувство за мирис.

Златката е хищник със сравнително малки размери, покрит с гъста и мека козина от златисто-кафяв до тъмно кафяв цвят. Тя е адаптирана към живота в горската среда, където може да се възползва от разнообразието на местообитанията и хранителните източници. Златката е добър катерач и често използва дърветата като убежище и място за отдих. Тя се храни с различни горски животни като гризачи, птици и техните яйца, плодове, ядки и насекоми. Размножава се веднъж годишно, като ражда 2 до 4 малки след бременност, която продължава около два месеца.

Белката, от друга страна, е малко по-приспособена към различни среди, включително скалисти терени, равнини и дори антропогенни среди като селски и градски паркове, градини и кариери. Тя също така има гъста козина, но с по-светъл, сивкав или белесък оттенък и характерна бяла петна под гърлото. Белката е сравнително по-малко зависима от дърветата отколкото златката и често си прави леговища на земята. Тя също се храни с разнообразно меню от животни и растения, но може да се адаптира и към по-градски хранителни източници, като отпадъци. Белката също се размножава веднъж годишно и ражда подобен на златката брой малки.

И двата вида са от съществено значение за поддържането на баланса в екосистемите, тъй като регулират популациите на гризачи и други малки животни. Въпреки това, те често са подложени на натиск поради разрушаване на местообитанията, конфликти с човека и лов за тяхната ценна козина. Усилията за опазване на тези видове включват защита на местообитанията, ограничаване на лова и възпитаване на обществото относно тяхното значение в природата.

Каква е разликата между белка и златка?

И двете животни, белката и златката, притежават уменията да се катерят по дърветата благодарение на своите силни крайници и остри нокти, които им позволяват да се хващат за кората и да се изкачват с лекота. Въпреки това, техните наземни навици са по-разпространени. Те предпочитат да тичат и ловуват по земята, използвайки своята бързина и ловкост, за да преследват плячка или да избягват хищници. Тези видове са преимуществено нощни или сумеречни, което означава, че те са активни през нощта или привечер, използвайки мрака за защита и като време за лов. Освен това, може да ги наблюдаваме и през деня, особено в области, където се чувстват в безопасност и имат редовен достъп до храна.

По външен вид, белката и златката са доста сходни и често могат да бъдат бъркани от неспециалисти. Отличителна черта за тях е наличието на светло петно на шията, което представлява светла област, простираща се до гърдите, която контрастира с останалата част от тяхната окраска. Тази характеристика може да помогне във визуалната им идентификация и комуникация между отделните индивиди. Освен това, и двете животни имат дълги, пухкави опашки, които не само допринасят за техния очарователен вид, но и служат за балансиране при катерене и бягане, както и за сигнализация към други животни.

Въпреки тези външни сходства, белката и златката се различават по някои морфологични характеристики, които са от значение при класифицирането и разбирането на техните еволюционни адаптации. Такива разлики могат да бъдат наблюдавани в строежа на черепа и зъбите. Например, формата на черепа, размерите и разположението на зъбните кухини, формата и структурата на зъбите могат да дават информация за диетата, начина на живот и еволюционните линии на тези животни. За точната идентификация на видовете често се налага детайлно анатомично изследване от страна на специалисти в областта на зоологията и морфологията.

Златистата има кафяв оттенък на козината (от тъмнокафяв до светло кафяв), докато областта около гърдите й се отличава със златисто-оранжев кръгъл маркер. Космената й покривка е нежна и пухеста. Тя изобилства от енергия и демонстрира сила в своето телосложение.

Белката, която се описва, е вид диво животно, вероятно принадлежащо към семейство на гризачите, като например семейство на белките (Sciuridae). Този вид е характерен със своята светла окраска, която е обикновено в сиви до сиво-кафяви тонове. Тази окраска помага на белката да се камуфлира в средата, в която живее, особено ако става въпрос за горска или скалиста местност.

Петното на гърдите на белката, което е бяло и раздвоено, е една от нейните отличителни черти. То може да се разпростре и до предните крака, което е доста интересно и необичайно за много други видове. Такова петно може да служи като вид сигнална система при социални взаимодействия или като начин за разпознаване между отделните индивиди.

Козината на белката е описана като по-груба и рядка в сравнение с козината на другите видове от нейното семейство, например златката, която обикновено има по-фина и гъста козина. По-грубата козина може да е адаптация към определен тип климат или екосистема, където белката живее.

Опашката на белката е дълга и пухкава, което е типично за много видове белки. Пухкавата опашка често помага на животните при балансиране, особено когато скачат от клон на клон или изкачват дървета. Тя също така може да служи за защита от елементите на времето, като държи топлината през студените месеци.

Телосложението на белката е “обичайно за вида си”, което означава, че има удължено стройно тяло и относително къси крайници, което е типично за гризачите. Удълженото тяло позволява на белката да се движи бързо и да бъде агилна в пространството си.

Големите и заострени уши са още една характеристика, която може да помага на белката в нейната среда. Големите уши могат да улавят по-добре звуците, което е особено полезно за откриването на хищници или за слушане на звуците на потенциална храна.

Възможно е този опис на белката да се отнася до конкретен подвид или вид белка, който пребивава в определена географска област, и би било полезно да имаме повече информация за разпространението и екологичните адаптации на този вид.

Зимно време златките имат гъста вълнеста покривка на краката, докато краката на белките обикновено са боси, с малко или без козина. Златката има размери от 40 до 58 сантиметра в дължина, с опашка между 17 и 26 сантиметра, приблизителното ѝ тегло е 2 килограма. Мъжките белки имат телесна дължина от 40 до 70 сантиметра, докато при женските тя е между 30 и 50 сантиметра. Опашките на белките са с дължина от 25 до 30 сантиметра. Теглото на мъжките белки варира между 1,7 и 2,4 килограма, а това на женските е от 1,1 до 1,5 килограма.

И двата вида месоядни животни, златките (Martes martes) и белките (Martes foina), са представители на семейство Кунови (Mustelidae) и играят важна роля в екосистемите, където живеят. Те са опортюнистични хищници, което означава, че се хранят с разнообразие от плячка в зависимост от наличността и лесната достъпност.

Златките, известни още като лесни мартици, предпочитат да обитават гористи местности, където могат да намерят своите предпочитани храни като меда и ларвите на дивите пчели. Те също така консумират горски плодове, добавяйки нотка на разнообразие към своята диета. Златките имат важна роля в контрола на популациите на насекоми и могат да бъдат полезни за ограничаване на пчелни вредители.

Белките, които често биват бъркани с обикновените сиви или червени веверици, представляват по-голяма заплаха за домашни животни и могат да нападат птици и зайци. Те са адаптирани към живота в близост до човешки населени места, където имат достъп до мишки и плъхове, които често се срещат в градски условия. Това ги прави полезни в борбата с гризачите, но може да доведе до конфликти с хората, особено когато нападат домашни птици.

Размножителният период на златките и белките е през лятото, като бременността продължава около 8-9 месеца. Това означава, че раждането се случва през пролетта, обикновено до април. Малките се раждат незрящи и почти без косми и започват да виждат след около 30-40 дни. В едно котило могат да има от 2 до 8 малки при белките, и до 5 малки при златките.

Продължителността на живота на тези животни варира, като златките могат да живеят до 10-12 години, а белките – до 8-11 години. Въпреки че и двете видове са защитени от закона, те са се сблъскали с множество заплахи през годините, включително лов заради ценната им кожа и конфликти с хората.

Днес, както вече бе споменато, златката е включена в “Червената книга на Република България”, което означава, че видът е под специална закрила и мерки за опазването му са необходими за запазването на популацията. Тези мерки могат да включват защита на местообитанията, контрол на бракониерството и информиране на обществото за значението на тези видове.