Select Page

Въпреки добродушния си вид и миролюбивото излъчване, когато е извън водата и се пасе на тревата, хипопотамът (Hippopotamus amphibius) е изключително териториално и агресивно животно, особено когато се чувства заплашено или когато защитава своето потомство. Тези мощни създания могат да бъдат изключително опасни за човека, като често се считат за едни от най-смъртоносните животни в Африка.

Хипопотамите обитават реките, езерата и мангровите блатата в субсахарска Африка, където си споделят местообитанията с други големи хищници като крокодилите. Въпреки че крокодилите са сред най-големите и отлично адаптирани хищници във водните екосистеми, те често избягват конфронтация с хипопотамите и се държат настрана от техните територии, особено ако хипопотамът е възрастен и здрав индивид.

Хипопотамите са наистина впечатляващи по размери животни, като могат да тежат над 2,000 килограма (4,400 паунда) и да достигат до 5 метра (16 фута) дължина. Те са класирани като третото най-голямо сухоземно млекопитаещо по тегло след слоновете и носорозите. Освен тяхното големи размери, тези животни са известни и със своята уникална адаптация към водния начин на живот – те могат да прекарват дълги периоди под вода, като се диша само през ноздрите, които са разположени на върха на главата.

Хипопотамът използва своята масивна уста и огромни кленки, които могат да се отворят под ъгъл до 150 градуса, за да защитава територията си и да се бори с други хипопотами. Зъбите на хипопотама, особено долните кленки, могат да достигнат значителна дължина и са изключително остри, което ги прави ефективно оръжие при агресивни сблъсъци.

Освен това, хипопотамите имат социална структура, основаваща се на групи, наричани “стада”, в които доминиращият мъжки контролира група от женски и млади. Въпреки че в стадото може да има относителен мир, борбите за доминиране между мъжките могат да бъдат изключително жестоки и дори смъртоносни.

За съжаление, хипопотамите са изправени пред редица заплахи, включително загубата на местообитания, конфликти с човешки население и бракониерство заради тяхната кожа, месо и кленки. Поради тези заплахи, хипопотамите са класифицирани като уязвими от Международния съюз за опазване на природата (IUCN). Усилията за опазване са от съществено значение за запазването на тези уникални и важни за екосистемите животни.

История на Хипопотам

Анцестрите на съвременния хипопотам се появили на Земята приблизително преди 50 милиона години. В древен Египет, хипопотамите били почитани като священни същества. В миналото зоолозите предполагали, че хипопотамът е тясно свързан с прасетата и има сходства с носорозите, но сега е известно, че той споделя множество общи характеристики с китовете, което може да изглежда изненадващо. Подобно на китовете, хипопотамите раждат своите потомци във вода. И китовете, и хипопотамите са лишени от козина и мастни жлези, и те са единствените млекопитаещи, които издават звуци под водата. Множество експерти вярват, че хипопотамът представлява пропуснатото звено между древните копитни животни и китовете.

Името на това животно произлиза от гръцките думи, които буквално означават “кон на реката”. Въпреки това не е изяснено защо хипопотамът е получил такова наименование, тъй като той не прилича на кон по външния си вид. През времето са съществували множество видове хипопотами, но в наши дни са оцелели единствено два вида – обикновеният хипопотам и джуджето хипопотам, което е по-дребно. Съвременната среда на обитание на хипопотама е изцяло на територията на Африка, където може да бъде намерен на юг от пустинята Сахара. Хипопотамът е класифициран като уязвим вид, поскълкото е изложен на риск от бракониерство заради месото си. Освен това, голям брой хипопотами губят живота си вследствие разрушаването на техните естествени местообитания, което често се случва в резултат на изсушаване на водоеми за строителни проекти. Бракониерите също така преследват хипопотамите заради ценните им бивни, които достигат високи цени на пазара, понякога превишавайки стойността на слоновата кост.

Как изглежда Хипопотам

Хипопотамите и Носорозите спорят за позицията на вторият най-тежък сухоземен животно след Елефанта. Средностатистическият Хипопотам тежи над 3 тонa, въпреки че често можем да наблюдаваме особи с тегло над 4.5 тонa. Дължината на Хипопотамите достига над 4 метра, като техният ръст може да бъде над 1.6 метра. Дължината на опашката им е приблизително 50 сантиметра.

Хипопотамът (Hippopotamus amphibius) е един от най-големите сухоземни бозайници и е известен със своята внушителна маса и специфична външност. Тялото на хипопотама е изключително масивно и силно, като може да достигне тегло от около 1,500 до 3,200 килограма при възрастните особи, а дължината му е между 2,8 и 5 метра. Със своите къси, масивни крайници, хипопотамът е приспособен към живота във водата и на сушата, като във водата се движи по-лесно благодарение на своята плавателна способност и специалната структура на тялото.

Кожата на хипопотама е уникална по няколко причини. Тя е сивкава на цвят и може да притежава розови оттенъци, особено в областите, които не са покрити от дебел слой мазнина или там, където кръвоносните съдове са по-близо до повърхността. Дебелината на кожата е приблизително 4 сантиметра, което я прави изключително устойчива на ухапвания и други травми. Въпреки това, кожата на хипопотама е чувствителна към слънчевата светлина и изсъхване, което налага животните да прекарват голяма част от времето си потопени във вода или кал, за да поддържат кожата си хидратирана и защитена.

Окосмяването на хипопотама е почти незабележимо, като се състои предимно от няколко твърди власинки, които се намират в областта на муцуната (мустачките), както и редки косми по опашката и върха на ушите. Тези власинки помагат на хипопотамите да усещат заобикалящата среда, когато са във водата.

Зъбната система на хипопотама е изключително мощна. Той притежава общо 36 зъба, включително големи кучешки зъби, които са приспособени за отбрана и борби за доминиране сред мъжките особи. Бивните на хипопотама, които всъщност са увеличени кучешки зъби, могат да достигнат дължина от над 60 сантиметра и са един от най-важните оръжия на животното. Тези бивни растат през целия живот на хипопотама и могат да бъдат използвани за борба с хищници, както и при вътрешновидовите конфликти.

Два хипопотама под вода си играят

Хранене на Хипопотам

Хипопотамите придържат към растителна диета, консумирайки основно треви и кореноплодни, подобно на газелите, антилопите и другите животни в саваната. В условията на зоологическа градина, хипопотамите могат да консумират също и ориз. Тези бозайници избират да ядат растенията, които растат близо до водни тела, въпреки че не се хранят с водорасли или растения, които произхождат директно от водата. Един хипопотам средно поглъща около 70 килограма храна на ден. Той разполага с впечатляващо дълги черва, достигащи до 60 метра, което спомага за ефикасното усвояване на храната. По време на хранене, хипопотамите обикновено държат дистанция от други животни, като изключение правят само майките, които пасат в компанията на своите малки.

Размножаване на Хипопотам

Хипопотамите (Hippopotamus amphibius) са социални животни, които живеят в групи, известни като “стада” или “школи”, съставени предимно от женски и техните млади, с доминиращ мъжки, който контролира територията и има правото на размножаване. Въпреки тяхното масивно телосложение и изглеждащо миролюбиво поведение, хипопотамите са едни от най-териториалните и потенциално агресивни животни в Африка.

Женските хипопотами достигат полова зрялост на около 10 години, което е по-рано в сравнение с мъжките, които стават готови за размножаване едва на около 15 години. Това се дължи на факта, че мъжките трябва първо да достигнат достатъчно голям размер и сила, за да се състезават с други мъжки за правото да се чифтосват с женски и да доминират територия.

Периодите на размножаване за хипопотамите са обикновено два пъти в годината – през февруари и през август. Това съвпада със сезоните на дъждове в много части на Африка, когато има достатъчно вода и храна, което е важно за оцеляването както на възрастните, така и на новородените.

Самият акт на чифтосване обикновено се извършва във вода, където хипопотамите прекарват голяма част от времето си, за да се охладят и да се защитят от слънцето. Това също така помага да се намали тежестта от телата им върху ставите по време на чифтосване.

Бременността при женските хипопотами продължава около 8 месеца, след което те обикновено раждат едно малко. Преди раждането, женската често се усамотява, за да намери уединено място във водата или близо до нея.

Когато малкото се роди, то е относително голямо в сравнение с други бозайници – тежи около 45 килограма и е високо около половин метър. Новородените хипопотами имат инстинкта бързо да се адаптират към водната среда и могат да стоят изправени и да плуват само няколко минути след раждането. Майката обикновено е много защитна и остава близо до своето младо, за да го предпази от хищници и други опасности. Малките хипопотами са зависими от майките си за мляко и защита в продължение на няколко месеца и често остават в тяхната близост до достигане на зряла възраст.

В началото след раждането, майката на хипопотама избягва да се храни за да остане близо до своето новородено. Тя продължава да го кърми за период от около година и половина, като кърменето често се извършва и под вода. Когато женската хипопотам трябва да защити своето потомство от хищници, тя става изключително агресивна и може да напада без милост. Младите хипопотамчета са податливи на атаки от по-големи хищници, особено ако са оставени сами, докато тяхната майка търси храна в околността. За да предпази своето малко от възможни наранявания, майката се стреми да го изолира от останалата част на стадото. Въпреки това, понякога се случва младият хипопотам да бъде случайно настъпан от собствения си баща.

Любопитни факти за Хипопотам

Хипопотамите обитават реките и езерата на африканския континент. Известно е, че понякога те могат да навлизат в морските води. Тези животни прекарват деня си потопени във вода, а настъпи ли нощта, те се отправят към сушата за храна. В райони, където човешкото присъствие е ограничено, хипопотамите смело напускат водата и през светлата част на деня. Въпреки че на сушата са доста неповоротливи, в водна среда те се движат с изненадваща бързина. Отлични плувци и гмуркачи, хипопотамите се отличават с лекотата, с която плуват, благодарение на слой мазнина под кожата си, който подобрява тяхната плаваемост.

Фасцинантно е да се знае, че хипопотамите непрекъснато увеличават теглото си през годините. Размерът на хипопотама може да се използва като индикатор за неговата възраст: по-големите индивиди обикновено са по-стари. В дивата природа тези животни обикновено живеят около 40 години, докато в зоологическите градини тяхната продължителност на живот може да достигне до 50 години. От друга страна, съществува распространено заблуждение, че хипопотамите са обвити в кръв, но истината е, че те произвеждат червеникав секрет, който помага за защита на тяхната кожа от суровото слънце.

Забележително е, че в местообитанията на хипопотамите често се наблюдава изобилие от риба. Това явление се обяснява с ползите, които фитопланктонът, основен източник на храна за много видове риби, извлича от отделянето на хипопотамите. Следователно, когато хипопотамите изчезнат от даден водоем, рибите също обикновено изчезват. Хипопотамите образуват групи, предимно съставени от женски особи и един доминиращ мъжки, известен като алфа. Въпреки че понякога в групата могат да присъстват и други мъжки индивиди, алфа-мъжкият обикновено им пречи да се размножават с женските.

Хипопотам потопен във вода

Младите самци хипопотами също формират собствени групи. Възрастните самци без женска компания обикновено живеят изолирани. Осамотените мъжки хипопотами често влизат в конфликти за територии или за хареми, които не са техни. Преди схватка, противниците се изправят един срещу друг и широко отварят устите си, показвайки бивните си като заплаха. Този ритуал може да продължи около час и често по-слабият отстъпва преди да е станало насилие. Ако се стигне до битка, тя може да бъде дълга и жестока, понякога завършваща с фатални последствия. На сушата хипопотамите са изключително агресивни и не толерират дори собствения си вид, атакувайки големи животни, включително носорози и слонове. Възрастните хипопотами заемат територии от около 100 метра в реките и 500 метра на езерата. На суша хипопотамът се движи бавно, но когато е раздразнен, може да развие скорост до 30 км/ч. Самците ползват едни и същи пътеки за излизане на брега, което с течение на времето води до образуването на дълбоки канавки. При нужда да се върне бързо във водата, хипопотамът се пуска по корем по канавката, придвижвайки се по нея с голяма скорост. Когато се гмурка, хипопотамът затваря ушите и ноздрите си, за да не влиза вода в тях. Той може да спи под водата и инстинктивно изплува на повърхността за въздух без да се буди. Способен е да остане под водата до 10 минути. Младите хипопотами се гмуркат за не повече от половин минута. При раждането, майката помага на новороденото да изплува за въздух през редовни интервали, докато не научи да го прави самостоятелно. Единствените хищници на хипопотамите са лъвовете, които атакуват тези големи животни на сушата, където са по-уязвими. Обикновено няколко лъвици, подпомагани от самец, се стремят да удушат хипопотама, хвърляйки се върху врата му. Въпреки това, често такива атаки се обръщат срещу лъвовете. Малки птици често се настаняват върху гърба на хипопотамите, когато те изплуват над водата, като го почистват от насекоми, с които се хранят.

Вреди от Хипопотам

На континента Африка хипопотамите са класифицирани като едни от най-опасните животни за хората. Тези животни не проявяват страх от човешкото присъствие и не избягват зони с човешко население. Стада хипопотами често причиняват значителни щети на земеделски култури.

Ако хипопотамът се храни в някоя поляна и усети човек, опитващ се да го прогони, е възможно да го атакува. Множество инциденти с хипопотами са настъпили във водната среда, където тежкото животно може да обърне лодки с пътници. В подобни обстоятелства разгневеният хипопотам може да причини смърт на хората в лодката.