Хиеновото куче представлява див вид, който населява африканския континент. Името си получава поради външния си вид, който наподобява хиените. Този хищник е уникален представител на своя род Lycaon и въпреки многобройните векове, не е бил успешно доместициран.
История на Хиеново куче
Хиеновото куче от векове е било често срещан вид в Африка, обитавайки територии южно от пустинята Сахара. В наше време, те основно обитават национални паркове на африканския континент и райони, които са останали непокътнати от човешка дейност. Този вид може да бъде наблюдаван в страни като Намибия, Ботсвана, Зимбабве, Танзания и Мозамбик. Хиеновите кучета предпочитат савани и лесисти райони за своите местообитания, докато тропическите джунгли не са подходяща среда за тях.
Как изглежда Хиеново куче
Хиеновото куче има тясна родствена връзка с червения вълк. Въпреки това, то по-скоро напомня на хиена отколкото на вълк. Обладава сравнително лека костна структура, с дълги, силно мускулести крайници. Главата му е голяма, с кратка и широка муцуна. Ушите, които са овални и приличат на тези на хиените, са сравнително големи. Челюстите му са здрави и оборудвани с големи зъби. Тялото на хиеновото куче може да бъде приблизително един метър дълго, а опашката му често достига до около 40 сантиметра.
Самците на хиеновото куче могат да достигнат височина до 78 см и да тежат до 36 кг, докато женските индивиди обикновено са малко по-ниски, с височина до 76 см, и имат тегло до 34 кг. Тяхната козина е груба, къса и не особено гъста, позволявайки на черната им кожа да прозира на някои места. Окраската на козината им е предимно сиво-кафява, смесена с ръждиви, бели и черни петна, които се разполагат асиметрично по тялото. Дългата и пухкава опашка също е характерна черта на тези животни. Докато някои индивиди могат да бъдат напълно черни, бели хиенови кучета не се срещат. Обикновено муцуната и ушите на хиеновото куче са черни, а връхчето на опашката им е бяло.
С какво се храни Хиеново куче
Хиеновото куче е хищно животно, което основно се прехранва с месо от месоядни и големи копитни. То може да ловува само или в координация с други от своя вид. При колективни ловни действия, хиеновите кучета демонстрират висока степен на организация. Като група, те са способни да преследват голям копитен беглец за продължително време, докато животното не се изтощи и не стане лесна цел. Тяхната диета включва антилопи и газели, а също така и стари или увредени зебри или гну. В случай, че копитни животни са недостъпни, хиеновите кучета се насочват към гризачи. Тези животни не консумират насекоми или растителност, дори когато са изключително гладни. Различно от хиените, хиеновите кучета не се хранят с трупове.
Активността на лов на хиеновите кучета се разгръща в ранните утринни часове или непосредствено преди залез, и макар по-рядко, също така и през вечерта. Те локализират своята жертва чрез изостреното си зрение, а не чрез обонянието, което при тях не е толкова развито. Хиеновото куче е способно на продължително преследване, благодарение на своята изключителна издръжливост и бягствена способност. То може да достигне скорости до 55 км/ч по време на дълги преследвания. Един среден по размер бозайник обикновено е настигнат от хиеновото куче след около десет минути тичане. Отбелязва се любопитният факт, че хиеновото куче позволява на чакали и други животни да се хранят от убитата им плячка, но активно прогонва хиените. В търсене на храна, хиеновото куче е способно да измине значителни разстояния. Когато хранителните запаси в обитаваната от стадото хиенови кучета област се изчерпат, те се преместват на далечни места в търсене на нова територия за обитаване.
Размножаване на Хиеново куче
В стадото на хиените, правото на размножаване е запазено за доминиращата женска. Тя може да осемени до двадесет малки едновременно. В случай че друга хиена също очаква потомство в този период, останалите стадо я изключва от хранене и, в случай че тя успее да роди, те убиват новородените. Бременността продължава около два месеца. След като водещата женска роди, останалите членове на стадото поемат отговорността за отглеждането на младите.
Когато достигнат едногодишна възраст, те започват да изпитват независимост. При достигане на двугодишна възраст, женската особа от Хиеновите кучета е принудена да се отдели от своята глутница и да се присъедини към нова, където няма други зрели женски особи. Мъжките особи, които са на възраст над две години, обикновено напускат своята глутница на половина, формирайки нова.
Любопитни факти за Хиеново куче
Масата на хиеновите кучета се изменя в зависимост от това дали са изгладнели или са се нахранили обилно. Те могат да натрупат значително количество килограми, особено предвид факта, че те способни да погълнат до 9 килограма месо за един път. През деня, тези животни проявяват активност. Разноцветните петна по козината им са уникален идентификатор, подобно на човешките пръстови отпечатъци, различни за всяка индивидуална особ. Още един любопитен детайл е, че при раждането си хиеновите кучета са или напълно бели, или изцяло черни, и чак наоколо седмата седмица от живота си придобиват своята характерна сиво-кафява окраска.
Хиеновото куче, наричано още африканското диво куче или псово куче (Lycaon pictus), е уникален хищник, характеризиращ се с изразена социална структура и взаимодействия в глутницата. Силно развитите кожни жлези на тези животни играят ключова роля в социалния им живот, тъй като отделяната от тях мускусна миризма е средство за комуникация между отделните индивиди. Тази миризма не само помага за разпознаването на членовете от групата, но също така е индикатор за социалното положение на индивида в йерархията на глутницата.
Глутниците на Хиеновите кучета могат да варират по размер, като в тях често се наблюдават от 7 до 60 индивида, въпреки че най-често броят им е около 10 до 20. Тези групи функционират съгласно стриктна йерархия, където има разделение на алфа-мъжкар и алфа-женска, които са лидерите на съответния пол. Алфа-женската често е доминиращият лидер в глутницата, като тя управлява групата и взима важни решения свързани с лова и размножаването.
Животът в глутницата е силно колективен, като хиеновите кучета споделят храна, участват заедно в игри и спят близо едно до друго, за да поддържат социални връзки и топлина. Интересен е фактът, че мъжките не се бият за лидерство; вместо това те използват пози и жести за подчинение, за да установят и поддържат своята позиция в йерархията. В размножителния период може да се наблюдава повишена агресия между женските, когато те конкурират за вниманието на алфа-мъжкара.
Грижата в глутницата е изключително развита. Хиеновите кучета проявяват съпричастност към ранените или болните свои събратя като ги хранят, предварително сдъвквайки храната и я предавайки в устата им. Това подчертава силните социални връзки между членовете на глутницата и тяхната зависимост един от друг.
За съжаление, Хиеновото куче е считано за вид, който е застрашен от изчезване, като е включено в Червения списък на Международния съюз за опазване на природата (IUCN). Те страдат от загуба на местообитание, конфликти с хората, инфекциозни заболявания, като чумата сред кучетата и неконтролираният отстрел. Освен това, лъвовете и хиените са природни врагове на Хиеновото куче, като често отнемат улова им или убиват техни млади.
Комуникацията между Хиеновите кучета е разнообразна и включва богат спектър от звучни сигнали. Те използват лай, свирукане и звуци, които приличат на смях, за да координират дейностите си, да предупреждават за опасности или да укрепват социалните връзки в глутницата. Тези звуци могат да бъдат чути на големи разстояния, което е от съществено значение за координацията на групи, които ловуват в обширни територии.
Вреди от Хиеново куче
Е изключително необичайно Хиеновото куче да насочи агресия към домашно-стопански животни. Съобщенията за такива атаки са изключително редки, тъй като тези животни избягват близостта на човека и предпочитат да се държат настрана от местата, където има вероятност да се сблъскат с хора.